|
В обзавеждането на някогашната Висока порта имало голям избор от лъжици. Всякакви, малки и големи, но … повечето били великански. Имало и черпаци. Използвали ги, както за маловажни, така и за големи, от особена важност, дела, които везирите решавали.
Знаете продължението, сещате се и за великия везир, който взел лъжицата от ръцете на новия член на Портата, защото се мотал, незнаейки, какво да прави, бръкнал в голямата купа и я подал към отворената му уста, а след това заповеднически му прошепнал – а, сега ти на мен!
И аз изпаднах в подобна ситуация, неук и наивен. Смятах, че повечето чиновници в градските власти са нормални и, че са отминали времената на османците. И от Бургас, и от Русе, и София, дори и тия - от Варна, Пловдив и Стара Загора, Търново и Плевен. Отдавна, не смятам така – бях сгрешил!
Но, не те бяха причината да се забрани ползването на проектите ни, както и всичко, до което се допирах и стремях да постигна!
Други бяха важните - тези, които искаха да заменим, нещо мое, срещу ценно, тяхно. Престижно и високо, според разбиранията им, а след интелигентния ми отказ – ме задраскаха! Историята на семейството ми се повтаряше – в друго време, в друга среда и с други хора, но неудовлетвореното невежество бе, едно и също!
Забраната не беше, заради това, че не съм бил готов да им дам част от спечеленото, още повече, че те искаха всичко, а, заради това, че искаха и нещо, което няма стойност.
Няма привилегия, по-ценна от достойнството ми, за която, съм готов, да го заменя! - им казах, а те ме разбраха и се засегнаха, тъй като предлагаха, възможно най-високото и трудно достижимо, според тях, премълчавайки зависимостите.
По-лошо от това, да продадеш тялото си, е да продадеш името си! - е казал Аристофан.
Забраниха нормалното ми участие в обществото и в професията, заради отказа ми. Просто и демократично - заради това, че не искам да се занимавам с политическа дейност, от която не разбирам нищо и, която органично не уважавам!
Вярно е, че презирам посредствеността на подлеца и доносника, че съм противник на организираната тъпота, на малоумието и неграмотността, на творческата и обикновената клептомания, на интелектуалното и политическото късогледство, на наглостта и гьонсуратлъка - но, това си е мое право и не засяга, абсолютно, никого!
Задраскаха ме, иззели правата на Създателя, сякаш не бяха най-обикновени хора, а богове!
Наложиха неправдата, по навик и стара традиция. Устоях и не пожелах да им послужа за политическа употреба, не се поддадох на изкушението като, кой ли нешмекер като, коя ли не, бързонога и сгъната, буболечка, през изминалите години!?
Обидени, не повярваха, че съществуват и такива, тъй като виждаха навалицата от кандидати. Бяха преценили, че съм подходящ, с фамилната си история и нейното опазено достойнство, с отдадеността ми на работата и лоялното й изпълнение, с ерудицията и човешките качества на контактен, и премерен човек, неламтящ за длъжности и почести.
Благодаря на всички, отговорни фактори и граждани, за високата оценка, но и днес не съжалявам, че не можах да осъществя намерението им - съзнавах, че не бях за тази работа, а исках и да приличам на себе си, а не на високопоставена марионетка. Имах професия и извоювано име, но останах и без нея!
Разбира се, наивно анализирах проблема! Не бях включил в разсъжденията си, отмъстителността на тези, вечно гладни и неумиращи, бивши и настоящи, служители и служби. А, нали, те управляват държавата в безплодното й хибридно състояние!
Добронамерено изпращах писма, след писма, години наред, с предложения до Общинските Съвети и кметските администрации на всички големи градове, да използват проектите, които осигуряват на градовете, неусвоена до момента – безценна и нужна, липсваща и многофункционална земя. А, те не отговаряха. Мълчаха и се спотайваха, доволни, че са изпълнили заповедта и са показали, къде ми е мястото, че нищо не може да стане – без тяхната благословия! Изглежда, по-често мислеха, как да отхвърлят предложението, а не за удобствата на гражданите, нито за богатствата, с които щяха да се сдобият градовете, които, уж управляват! Нейсе, … нали, всички сме пътници!
Ония, достигнали най-високите нива, по стълбата на човешката власт, искаха своето и го имаха! Винаги получават това, което смятат, че им принадлежи, а им принадлежи всичко, в тази клета държава и всичката собственост, на този беден народ! И ума, и душата му!
Продължават и днес. Не пазя правата си – за това, те имат грижа, но и институциите, и адвокатите от далеко, извън тяхната, неумираща и ненаяла се, власт.
От тук нататък, във времето, нещата се изкривиха до неузнаваемост. Безидейните и незнаещите, на които отворих очичките, решиха да използват показаната посока като задълбаха сред подземните нива, на управляваните от тях урбанизирани територии, за да търсят други, подобни и подходящи, върху които, само те, имат власт, защото белязаните проекти са защитени от по-могъщата власт.
Бяха ме надценили, не знаеха, че съм обикновен, но и мислещ човек.
Преди отказа, се огледах, ослушах, чух и видях, че идва влак. Беше присмехът на починалите ми родители, на съученици и приятели, някои от които, макар и бегло, знаеха, що за човек съм. От дете бях отпред, отличник, атлет, виолонист, ученически активист, с когото се сравняваха, добронамереният, към когото се обръщаха с бащиното му име, белязаният, преживял скромно и достойно. Никога не си позволих да се занимавам с политика, нито обсъждах политически решения, взети от други. Не ми бе необходима и работих, увлечен от творческа професия, интелектуално значително над нея!
В Бургас - обявиха концесия, за да изкопаят нивата под площада, около църквата „ Св. св. Кирил и Методий“, а тя взе, че се пропука! Нищо, че градът има, толкова много и чудесни възможности за цялостно решение, които показах и в заявката за третия патент!
В Русе, пък имат две изключителни, сякаш написани, нарисувани места, допиращи се до пешеходната улица в центъра - удобни за паркиране, спорт или развлечения, но току-що прогледналите специалисти и градските власти, се окопаха под старото Доходно здание, изпълнявайки заповедта, … нищо, че им предлагахме места, с около десет пъти по-голям капацитет и без пари от Общината.
В София, непочтени „колеги“ от техническата администрация, използваха част от подземните нива на един училищен двор, който противозаконно и неграмотно осакатиха, но си замълчах, за да могат да се уверят в успеха на кражбата си и да се уверят в смисъла на проектите ни, а и колегията да научи. Ако бях завел дело за кражбата, Съдът безапелационно щеше да накаже крадците на индустриалната и интелектуална собственост, но умишлено замълчах, а, от тук нататък, всяка следваща кражба, на моя интелектуална собственост, ще влиза своевременно в съда, защото всичко си има цена - и малкото ум, и многото разум!
Предложихме проектите, първо на тях – на усмихнатия кмет и на тогавашния шеф на управлението по архитектура и градоустройство. Приеха ги, дори, на експертен съвет. Одобриха ги от КАТ, а след това, промените бяха нанесени и в кадастралния план на централната градска част.
През годините, последователно предлагахме иновацията на, сменящите се Общински съвети, на няколкото кметски администрации, на министерствата на младежта и спорта, на образованието и науката, на икономическото и финансово, на регионалното и вътрешното, и на МС, за да изградим подземни паркинги и гаражи, плувни басейни и спортни зали в училищата, в които липсват.
А те, като че ли, липсват навсякъде! Представяте ли си - в столицата, на окрадената ни държава, има само три плувни басейна за ученици, от всичките, близо 240 училища, а от останалите около две хиляди и кусур в страната – нито един! Читавите спортни салони са с малко по-добър процент!
Но, властите, които управляват живота на 2,5 милионния град, мълчат и се спотайват, независимо, че съществуват европейски програми като Jessica или европейски банки, които могат и бяха готови да осигурят дългосрочни кредити, за подобни, бавно възвръщаеми, инвестиции, при ниска лихва и основно - за общински обекти от инженерната инфраструктура, извън бюджета на града!
От администрациите искахме – право на строеж, което, никой друг, освен нас, няма правото да ползва, в рамките най-малко на столетие, от днес нататък, заради защитата на индустриалната и интелектуалната ни собственост!
Не искахме финансова подкрепа, нито физически или умствени усилия, а само едно листче, което да защити разума им! За столицата и за другите големи градове, разбира се, убедено, щяхме да следваме интересите на града и гражданите им, защитавани досега, с толкова много ум и всеотдайност, от „избраната администрация и разумните градски съветници“! Но, обидената посредственост не даваше и продължава да не дава! Заради нея, сме и на тоя хал, заради нея и ние ставаме посредствени!
Ще кажете, че не милеят за града, че са тъпи, защото няма подобни хора на Земята, които да не приемат, подобно съблазнително предложение, от десетки милиони евро! И няма да сте прави – нищо не зависи от тях, забранено им е и толкоз! Зависи от другите, от ония, които не виждате и не познавате.
Вероятно знаете, че подземният паркинг, който едва не уби столетната църква, в центъра на крайморския град, ще струва над 3,5 милиона евро и ще е с капацитет от 400 коли.
Но, не вярвам да знаете, че на администрацията на София предложихме да изградим, етапно - паркинги и гаражи за около 12,500 коли, басейни и учебни спортни зали, пунктове за Бърза помощ, дори в сърцето на града, за охранителни, наблюдателни и диспечерски центрове на МВР и БЧК, а кредиторите бяха готови да осигурят кредитна линия, за изграждането им!
Всяка администрация по света се грижи, за избралите я граждани, не само, за да им създаде по-добри условия на живот, повече и по-добри услуги, свързани с ежедневието и съществуването им, а и, за да я изберат отново.
У нас, очевидно, е обратното, тъй като на нея не й пука, нито за гражданите, нито за града! Заради това, между градовете и гражданите им, няма нормална връзка! Сякаш, са си чужди. Едните, се държат като пришълци или временно пребиваващи имигранти, като селяни в големия град, а той ги презира, чувствайки комплексите и пренебрежението им.
Така ще бъде, докато гражданите, не поискат своето и не престанат да плащат заплатите на чиновническата администрация и службите!
Ако ли, пък не – чиновниците ще продължат с изследователските си подземни работи, ще подкопават църкви и други сгради, ще усвояват безпардонно тротоари, пешеходни пространства и паркове, ще цапцаросват обществени средства, с най-различни врътки и магьоснически номера, а гражданите, едва ли някога, ще дочакат нужното!
Сигурно е вярно, че, ако си невеж - си и злопаметен,
а си отмъстителен, защото си обиден на невежеството си!
И нараняваш всички, на които завиждаш!
За да се уверите, дали е вярно - ще трябва да питате тия,
които всичко знаят, всичко могат и са … вечно гладни!
Михаил Петков / преди и след Коледа, 2016 / 2017 г.
|
