|
Богдан
Преди 2-3 години почитахме един починал колега / Ив. Битраков /. След ритуала в
църквата „Арахангел Михаил”- отвън се видях и с Богдан - колега го беше докарал.
Пожелах му здраве, а той :
- Ще видя, какво ще направиш!
Каза го тъй, сякаш очакваше нещо да направя.
Често го споменавам в мислите си.
Смаляваше пространството, в което влезеше, събираше очите на жадни и преситени. Омагьосваше. Рядко се раждат, такива като него.
Не бяхме работили заедно. Пазя спомен за една среща с него в кафенето до”Рила”.
Бях поел конултантската работа за БНБ, а той преди години бе правил цялостно изследване на сградата с още един утвърден колега.
Приказвахме дълго. Накрая почти, му споменах за рода ми и патилата му.
Разбра и оцени искреността ми. Прецени и мястото, където работех преди...Колко му
трябва на човек да разбере, че не преувеличаваш, .....като някои.
По-късно ми бе хрумнала идеята – да интервюирам известни архитекти, вече на възраст, но всичко отлетя с времето.
А с него отлетя и богатството, носено от всеки от тях.
Mихаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/
|
