КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 25: "Още за конкурса"

Понеделник, 10 Юни 2013 00:00
01

Ако не знаеш какво търсиш, няма да знаеш и къде да го намериш

Важността на мястото за бъдещето на града е огромно. Струва ми се, че прилича на развързването на Гордиевия възел, стоял преди около две хиляди и триста години пред гения на Александър Велики. За София, разбира се, а не за завладяването на света. Който развърже възела, по какъвто и да е начин, дори да го разсече като него, ще реши пространството, около и самото него, ще реши бъдещето на централната градска част и на града като цяло, може би завинаги. Естествено се замислям като казвам това, но поне така ми се иска. Замислям се и ви приканвам и вие да сторите същото, ако не ви е неприятно естеството на проблема.

Само толкова високо ли е нивото на жителите на града, само тези ли са техните нужди и цивилизационни търсения, само толкова ли е нивото на колегията, на обхвата на въображението й, само с толкова ли се представя обявителят, представляващ гражданите и града, а и себе си дори? Само това ли може да обяви обявителят, само толкова ли могат да измислят архитектите? Очевидно е, че всеки решава проблемите, колкото му стигат знанията и силите. Очевидно никой от участниците не носи меч, а дори да има такъв, не би могъл да го използва, защото няма да знае, как да стори това. И това е видно! Особено тежък и нерешим е проблемът за администрацията, която очевидно търси решение, но не знае как да го постигне, а няма и атрибутите за това.

Различните хора виждат различни неща, независимо, че гледат едно и също с очите си. Те гледат с очите си, но и с ум, и с разум, и с душата, и сетивата си. Различни за всеки.

Властникът гледа какво и как да направи, за да го използва, администраторът – как да защити стола си, но и да обере трохите, гражданите не виждат, защото повечето от тях са слепи и така са научени – да не виждат, архитектите мълчат, защото чакат достойно признание и отплата за труда и знанията им. Накрая градът ще спре, ще се вкамени, ще загине, защото и той като всеки жив организъм има нужда от грижи и внимание, а не от фокуси и локуми, на които се нагледахме с години.

Дали градът не се нуждае от ново планово и пространствено решение?

Дали градът не иска да привлече жителите си сред централните си, безлични и неизползвани днес, пространства?

Дали градът не ни подканя да използваме богатствата му по-пълноценно и по-интелигентно?

Дали не настъпва времето, когато той и гражданите му ще се съюзят и хармонично ще заработят в обща полза?

Дали хората не трябва да помислят, да го чуят, за да го разберат и да престанат да го малтретират? Та нали той е техния дом, тяхното училище, тяхната работа, техните радости и разочарования, нали тук всеки от нас ще се раздели с живота под слънчевите лъчи, нали тук всеки боледува, играе и спортува, нали тук, в него, ние всички творим, тук се обичаме и мразим, тук всеки изживява уникалните мигове на своя живот!

Защо сме толкова слепи, немърливи и толкова безапелационно изоставащи в отношенията си с територията, сред която „живеем” краткото си и понякога несъзнателно съществуване? Нашите човешки вътревидови борби не трябва да засягат града. Много сме дребни, а и кратко живеем, за да си позволяваме пренебрежение, незаинтересованост към него и към проблемите му. Ако прогледнем и спомогнем да ги решим – и той, убеден съм, ще отвърне с добро на доброто. Вместо това – нас не ни интересува, как и къде живеем, крачка след вратата на жилището ни. Дори животните са по-претенциозни, дори буболечките и дребните мушици...

Кому бе нужна тази каша с конкурса? Вероятно само на беззъбата общинска администрация, не можеща от десетки години да „захапе” нещо по-твърдо и устойчиво, поради изтърканото й от корупция чене. А, че градът има нужда от промяна - тя го вижда и колкото и да е учудващо се мъчи да помогне, но толкова са й силите, както вече казах.

Градът и центърът му се нуждаят от ново планово и пространствено решение, а не от популистки игрички с камъчета, пейки и шадраванчета! Целият голям градски център плаче за промяна! Та ние живеем в среда, създадена в средата на миналия век, а в мислите и намеренията си сме с поне столетие изостанали.

Къде са младите хора, младите колеги? Защо не ги чуем тях? Какво те казват, имат ли оформени разбирания за развитието на града ни? Градоустройствени, мащабни, а не паркоустройствени или дизайнерски. И на тях ще им дойде реда, след време, разбира се. Питам се – дали и тяхното знание и съзнание не са обезличени и манипулирани, като тези на беззъбите?

Къде сте хиляди младежи, на родната страна надежда! Искам да ви чуем! Искам да видя вашето достойнство и себеуважение, и професионално самочувствие! Нали не сте току-що родени и все още слепи! Не сте ли гладни за по-добра среда, за по-различен живот от този на бащите и дедите ви, не търсите ли прогреса и цивилизацията? Или и вие сте като нас – малки, дребни, угодливи, поврътливи, търпеливи, невзискателни марионетки? Със заменяем чип и много маски, за какво ли не!..

А журито? А обявителят?

Те по социалистически безапелационно си присвояват права! Учудващо, но фактите от публикациите говорят за неприемливи промени на конкурсните условия –

  • журито приема принципи, различни от обявените с конкурсната програма, като така изземва работата и правомощията на обявителя и създателите на плановото задание...Дали журито е право не знам, по-точно уверен съм, че е, но то е „съдебен” състав, който е приел задължението да оцени и прецени доказателствата, представени от участниците, въз основа на общовалиден за всички обществен договор, между тях и обявителя! Промяната на условията са приоритет и право на обществото и на неговите представители общинската администрация!Включването на нови и различни условия от обявените е нарушение на този договор. Да са му мислили преди това обявителите, но тъй като те не знаят какво търсят и в бъдеще ще се случват подобни нелепи недоразумения. Да, без разум, но който не твори, той не греши! Журито няма правата да проектира! Иначе, членовете му трябваше да са сред участниците, ако могат и ако им стиска да изразят гласно и категорично мнението си! А това, безспорно е трудно, много трудно и се дава само от морални и много достойни хора, професионалисти, творци!
  • От друга страна обявителят няма юридически права, като не говоря за авторските такива, от които пък съвсем няма понятие, които да му позволяват да използва идеи и находки, извън премираните и платените проекти! Какви са тези странни предложения – премираните да ползват предложените от другите участници, извън отличените, решения. Какво е това малоумие – градът е болен и премираните предписват най-подходящите и с точна дозировка лекарства, но други лекари казват, че и тези, другите лекарства, ще помогнат и ще превърнат стареца в младеж ! Ще се съгласите, че това е невъзможно, дори абсурдно! Веднага изниква и въпроса – дали подготовката за конкурса, обявителят и журито са на необходимото професионално ниво, за да изискват и след това да преценяват? Дали в бъдеще нещата не трябва да се променят така, че обявителят да има на разположение       поредица от добри решения, защитаващи една и съща кауза? И коя е тя? Кой ще я каже? Възможни ли са други конкурсни форми? Ще има ли средствата за тях - общината? Ще намери ли сили да създаде прилично подготвено задание и в него да се съдържа цялата, без изключение, техническа документация, а не да се симулира дейност при абсолютно бездействие и програмирана безстопанственост, на която обществото е крайно време да обърне внимание!....

Градът и хората в него живеят заедно и отношенията им са трайни, но липава контрол! Живеят в успоредни светове, сякаш ненужни един на друг, което в същността си е абсурдно! Интересно е, че хората носят интелект, а градът на ужким е мъртва материя, не жива природна среда – създадена от тях, за да им помага да живеят. Ако приемем тази аксиома, то – каквито са хората, такъв е градът им! Това определено не ми харесва и е вярно само до някъде. Но, я се огледайте! Загледайте средата на блатото – огледайте квартала, затворен вътре в пространството между улиците Трапезица, Мария Луиза, Пиротска и Вашингтон! Или обърнете взор на запад, на север, а може и на изток – чак до Бенковски и Будапеща, огледайте пространството около паметника на Апостола и къде ли още не. Ще видите, и не само там, тъмните игри на буболечки, лакоми и ненаситни, и безстопанственост. Ужасяваща безстопанственост, хванала се под ръка с шеметното малоумие! Няма да ходим по-нататък, ни на запад, ни на север, ни на изток. Нали пред очите на магарето цветята и бодилите са еднакви!

За завършек на тези ми спонтанни мисли за току-що завършилия международен архитектурен конкурс за „ плановото и пространствено” решение, и за градското обзавеждане на площад ”Света Неделя”, ще ви припомня думи на Корбюзие –„Градоустройството - това е израз на живота на обществото, посредством средствата на архитектурата.. На какво е способна определена цивилизация – показва съответстващият етап от развитието на градоустройството!”.. и още –„ Градоустройството –това не е тясна строго специализирана и специфична техническа наука, а мъдра дейност, заключаваща се в това – правилно да се намери крайната цел и да се изберат необходимите средства за нейното достигане!”

Очевидно е, че обществото ни не е готово да използва инструментариума на архитектурата. За сравнение, по-цивилизованите общества от нас са достигнали до тези й възможности преди няколко века, а древните цивилизации – поне преди няколко хилядолетия. Ако погледнем към тези цивилизации, ще забележим стремежа да използват архитектурата за възход на обществото, отчитайки нейното и неговото състояние всеки момент, за да съществува синхрон и моделирано хармонично звучене, защото архитектурата е погледа на всяко общество към бъдещето му!

Градът чака. Чакат и неговите млади и не толкова млади жители.

Михаил Петков / 0887974392 / 09.06.2013г.

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions