КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Вторник, 22 Октомври 2013 17:59
01

 

Градски ескизи 43.
Автор: Михаил Петков

 

Tръгнах по обед към пазара, следвайки сянката под дърветата, редуващи се по-начесто от спирките на метрото. По тротоара. Изведнъж, пред мен на десетина метра, насреща ми, лети и спринтира велосипедист!Само дето не викаше – варда!

Отдръпнах се, за да можем да се разминем с торпедото, но той учтиво навлезе визсъхналата тревна площ, крещейкии очевидно, извинявайки се:

- Комунистите и пътища не направиха като хората! ...........Избухнах в кански смях!

Ситуацията беше куриозна и ме предизвика да напиша най-сетне разсъжденията си за движението в града. За транспортното, велосипедно и пешеходно движение, оставяни години настрана като по-маловажни и лесно разбираеми.

1. Ще разсъждавам кратко – с цел да обясня проблема на ордата незнаещи, недоучени, немислещи и индеферентни жители на града, окопали се в гънките на балдахина, увит около тялото на техническата администрацияи другите контролни институции. Дано ме чуят и разберат, а покрай тях и тези, на които възлагат проектирането...За общо добро!

Думата ми е за срещите на движещите се в градското пространство – пешеходци, велосипедисти и автомобилисти!

Пешеходецът се движи с максимална скорост от 4,5 км/час, а при разходка – много по-бавно и спокойно. Нали се разхожда!

Велосипедистът – с 15 – 30 км/час, ако има сили, а автомобилистът, седнал удобно – с колкото си иска, ако няма ограничения! Те са не по-високи от 50 км/час, условно казано.

Не е възможно в едно да се обединят трасетата за движение на пешеходци и колоездачи, защото скоростта на вторите е поне десет пъти по-висока, както не е възможно да се обединяват платната за движение на велосипедисти и моторните превозни средства, тъй като масата на вторите е най-малко 50 пъти по-голяма, а умножена по скоростта - става чудовищна!

Убеден съм, че трасетата и на трите основни движения на живущите в града, трябва да бъдат отделени едно от друго!

Колеги – образовани, но немислещи ги съвместяват, отделяйки ги само с виртуална линия в цвят или с малък обем....Човекът в града може единствено безпрепятствено да се разминава, ходейки - само с буболечките! И те го знаят и се пазят. Но...

Минете по гордостта на София – чаровният пешеходен булевард „Витоша” и ако излезете жив - то сте имали късмет! Затова бих препоръчал на пешеходците там – да се оглеждат, толкова осторожно, колкото и буболечките. Да вземат пример от тях –адаптивните! A на Общината - да изработи, колкото може по-скоро, кодекс за ползването на пешеходните пространства от всички граждани в денонощният диапазон oт време.

2. Тълпите от хора, които се разхождат и пълнят пространствата на пешеходната Витоша са следствие на нуждата от такава зона. Хората са млади, живеят в града или идват от различните крайща на България и света, от села и градчета, дори и от по-големи, а там имат традиционни зони за срещи, за отдих, в самите им ядра.

Заселили се днес в София – те изпитват естествената необходимост от социални контакти, които да продължат традициите им, търсят подходящите места и ако ги няма – ще си ги създадат! Многообразието от хора ще потърси многообразието от дейности, а това неминуемо ще изисква пространства, свободни, просторни, с вода и зеленина, с атракции, които те са видели по широкия свят и очакват да намерят и тук – в големия град.

И той ще се приспособи, ще ги потърси, ще ги извади, след като изтръска старото си сетре, изневиделица и за обща утеха!

Нали трябва да има хармония, а той е цар на мимикрията, на приспособимостта!На всичкото отгоре и той търси тази промяна, жадува за нови хора, които да го харесват и да искат да живеят заедно, а не против него, малтретирайки го! И той иска да живее с млади и жизнерадостни, дейни и широкоскроени нови хора.

Кога ли ще се изметат старите му жители, кога ли ще си ги прибере природата? Дали ще е скоро? Дали ще изчезнат тълпите от буболечки и ятата – от еднодневки? Kaтo че ли вече бяха му омръзнали със своята бавна и непригодна за времето си мисъл. Какви щяха да дойдат? Той знаеше много добре,кои и кога, познаваше тази непрестанна промяна и днес чакаше, отворил широко безсмъртната си душа. Искаше му се да им помогне, да им намери – още улици, и още площади, още зеленина и удоволствия, защото усещаше своята изостаналост и техния стремеж към по-добра, и по-хармонична среда. Щеше да ги намери там – дето те си съществуваха, но тъй като не викаха, отиващите си не ги виждаха, не ги и чуваха. Може би не искаха. Дори нарочно гледаха натам, дето нямаше нищо и нищо не биха могли да намерят! Бяха се ощракали в паразитността си да го смучат! Но, този процес се повтаряше през годините и той наистина го познаваше до болкадобре. Всеки път, започваше със следващите - все с надежда, за по-добро бъдеще. Понякога и това сe случваше...... Интересен беше живота му!

Днес задачата бе да се създадат още пространства за новите хора, с нови функции, шарени, привлекателни, чаровни като младостта им. Градът уверено се беше заел с нелеката задача – да им достави удоволствие и да заживее с тях.

Площади и мрежа от пешеходни улици, паркове и по-малки градини, вода – там, където можеше, обединени в обща структура, преливащи удоволствията и цветовете си едно в друго, обогатили живота си с възможността да живеят в среда, импонираща на младостта и високото им интелектуално равнище на бели, образовани хора!

В своето сърце! Там в ревитализираните централни градски пространства, сред приятна и културна среда, спокойна от наглостта на транспортните средства, пропорционално хармонична със съществуващия град и историческия му център.

Разбира се, че усилията ще се насочат към създаване на преливаща се еднопространствена урбанистична структура, формираща гръбнака на града, обединявайки и навързвайки всичко или почти всичко ценно в него, която ще включи някои от съседните улици и пространства, за да се превърне наистина в притегателен център, в културна и пространствена кулминация за града, както и за да разтовари струпване, само в главното за града пешеходно пространство,.......... отдавайки внимание и на живущите там!

3. Особено остри са проблемите, свързани с транспортната комуникация на града. Вече десетилетия наред! Направи се много и то напоследък, но като че ли важно е да се подчертава - отново и отново, че транспортната система е неразривно свързана и неотделима от града, и че е зависима от градоустройствената му структура. Влиянието е взаимно, както и зависимостта. Това е безспорно и известно. Интересното е, че двете системи се разглеждат от незнаещите - самостоятелно и независимо, и на всичкото отгоре, се променят и развиват пак така, с частичните си проблеми. Очевидно работата на парче носи и ще носи винаги отпечатъка на едностранчиво дилетантско мислене, толкова чуждо на широтата на изискванията на града и двете професии, свързани с него...Този път на действие е доказано грешен, палеативен и носи непрекъснато изненади и недоразумения.

Така постъпва неукият и този, който не може да си позволи да си плати за акъл!

Необходима е транспортно-комуникационна система на града, обвързана с плановата и пространствената му структура, направена от екип с ръководители архитекти, с нейните етапи и окрупнени стойности, а не измекярска, дилетантска „проектантска” работа – за смях на всички !

Ще ми се да споделя и няколко реда, свързани с паркирането в центъра.

Коренните жители на града и тези, които живеят, заедно с тях в центъра отскоро, с право смятат, че върху им се оказва терор и дескриминация, тъй като те си купуват стикери, но без право да паркират пред дома си, като там може да си остави колата всеки, от която е да е покрайнина на града, отнемайки тяхното. Дори, те плащат паркирането на другите, като по този начин, сами се наказват - и мъкнат куфари или пазарски чанти отдалеко, а пришълците се кефят на безплатното паркиране, след 19 часа. Безспорно малоумие! Но, кой да вземе решение, нали всички там, в общината, се ръководят само от правилата за самообогатяване, и нямат сили, нито време, нито генетична възможност - да мислят, камо ли да се напрягат за презрените коренни жители. Те, нали не са такива – защо трябва да се грижат за хора, на които завиждат! И те биха искали да живеят в центъра, а не в Обеля, Люлин или Младост, или в родните си, някъде из България - неизвестни, невзрачни, места.

Хак им е на тези!

Не му спори на този град ! Не случи ни на управници, ни на проектанти ! С лупа да ги бяха търсели, едва ли щяха да намерят по-некадърни и по-алчни !

Дали някой друг го вижда, както го виждам и чувствам аз, не знам, но има ли някакво значение – важно е градът да направи това, за което толкова дълго си говорим ! Още повече, че той може да накара, да застави идващото поколение да стори това, убеждавайки го, че ползата е за него, което ще е и несъмнената истина !

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 0887974392

21-25 август 2013

                                                                                          

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18

Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions