КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 213: Обич

Вторник, 29 Септември 2015 08:08
01

Градски ескизи 213
Обич

 

Спомени с чувства на обич, настояще  - без,……………и бъдеще, за което само Оня горе знае!

 

Бяхме сред средата на годините от последното десетилетие на отминалия век. Карах една приятно елегантна кола на известна марка. Беше оса. Доставяше ми удоволствие, защото обичах да шофирам и правех това винаги, където е възможно, с висока скорост.

Прекрасното време с повея на току-що свършилото лято, сливащо се с чара на есента, ми достави още по-голямо удоволствие, когато пресякох границата ни с Македония! Отивах там – към езерото, към изворите на Биляна, към манастира „Свети Наум“, към крепостта на Самуил, за да видя отново и града, в който съм се родил, преди безобразно много години. Не минаха малко и от това пространствено, и времево пътуване, а винаги, когато си спомня за него, се появява усещането за приятните емоции - от красотата навсякъде и от възвишеното, с което случайността ме дари, в тази чаровна земя! Вероятно, емоциите идват и от непреодолимото ми привличане към Охрид, сякаш съм роден там, както се шегувах.

-          Извинете, попитах уредничката към черковния комплекс на Свети Климентовата черква и параклис,…. пази ли се черковната книга от преди време, в която са записвани имената на кръстените тук в нея? Роден съм тук, в града, кръстен съм тук, в тази черква. Бих искал да я видя.

Все едно, че падна бомба, жената се вкамени и не издаде звук! От българския ми ли, от желанието ми ли, а вероятно и от другото, което кара на хората да им се подкосяват краката! Нищо, рекох, извинете ме,… и излязох. Разгледахме невероятната изложба на икони в специално подготвеното изложбено пространство, блестящи, умопомрачителни, някои рисувани в началото на българското Възраждане, от първите му майстори. А повечето – и след тях! Чак след това, влязохме в черквата, под чийто сводове е ехтял гласът на Светеца, запалихме по свещичка за живи и починали и излязохме, за да отидем към крепостта.

        Искам да ви предложа, да видите параклиса на Свети Климент, ако нямате нищо против, там не пускаме никой, но ето ви ключа!

Понякога моралът и достойнството на българина се извисяват и са значително по-високи от тези в нормалното му естествено състояние, дори избухват! Благодарих за поведението, надскочило политиката и снижило се до нормалните човешки постъпки! Скромен, малък, най-малкият, който бях виждал и като че ли миниатюрността го доближаваше още повече до величието на Светеца! До Светеца, до учителя, отворил очите на милиони, след него! Средата на града не предполага да мислиш непрекъснато за история, но тя е навсякъде, на където и да се обърнеш, дори към небето – ти я чувстваш и виждаш! Омагьосан град, не - омагьосващ град!

Качих се до най-високото на крепостта на Самуил, стъпих върху изтънелите от времето и опасни зидове, огледах се, снимаха ме. И точно там - горе, чух руска реч. – Я, руснаци!.... но веднага чух и съскане през зъби – Не руски, украини! Извиних се, разбрал грешката си, като благополучно се разминахме, с тъпото чувство в душата от прибързаността ми. Бяха момче и момиче, бели и синеоки, с кимона, очевидно спортисти. Невъзможно беше да допусна такава грешка, но си признах, че съм глупав и приключих със самообвиненията. Случилото се тогава, се е запечатало в паметта ми и днес провокирано изскочи, все още живо!

С това охридските случки не свършиха. Там, край манастира „ Свети Наум“, на който имам няколко великолепни акварела – на моя възраст, се запознах с някакъв, който знаеше всичко за София. Очевиден парадокс, тъй като знаеше повече за случващото се у нас. Обясних си знанията и принадлежността му, след като на следващата сутрин, рано-рано, се отправихме на юг, по планинските пътища за Преспа.

Все още беше мокро от сутринната роса и карах спокойно, и бавно. Великолепни панорами, изникващи една след друга като слайдове и изведнъж – на средата на безлюдното шосе, точно по средата върху осовата линия, убита лисица! Великолепен екземпляр, без повреди, а опашката й беше сякаш най-дългата, която бях виждал някога, нямаше край! На средата на пътя, малко преди превала и спускането на юг към Преспа и Битоля!

Въдичка, а? Огледах убитото животно, огледах и околността – пусто, голо, а не бях срещнал кола до момента. Въдичка, разбира се! А, колко много мравки, плюс това, ще ми напълнят колата – нека някой друг да я налапа! Отместих я встрани, извън платното, за да не давам повод за друго на местните власти и продължих….Паметно посещение на братска съседна страна, а това, което разказах е за вас, другото си е мое. Чаровна земя, обичана!

……………………………………………………………………….        

Защо го разказвам ли, след двайсет години?

Защото прочетох статия на някакъв руски малоумник, който петни името на професор Иван Шишманов, заради изказаните му преди столетие, в друга среда, сред други хора, при напълно различно време, разсъждения, заради съпругата му - украинка и нейният баща професор Михайло Драгоманов! И заради някакъв си български псевдо-политик, който показвал изложба по Европа, за проф. Шишманов. Нека я гледат и да се учат, а защо не я занесе и в Киев, и в Москва? Помислих си дори, дали някой от вас знае, къде е живял професорът украинец в София? А?

Помислих си и защо този Скворцов не слуша красотата, която блика от звуците на музиката, написана от кримския евреин Джордж Гершуин, каквото правя в момента, а се занимава с глупости, вместо да си свирка като птиченце и да остави българите с техните си проблеми на мира? Защо цапа всичко – и живота ни с тях, и трудните ни опити за живот без тях, заради тях! Знае ли, че ние сме еднакво близки и с украинци, и с руснаци, че и на едните, и на другите сме дали, и религия, и писменост, и култура, столетия, преди да излази от землянката неговият пра-пра родител! Ние сме еднакво близки и с едните и с другите, още преди времето на траките и венетите, а и по-късно - по времето на хазарите-кимерийци и Светите братя Кирил и Методи, от времето на Симеон Агрипа, а след него - на Свети Киприян и на всичките му роднини, носещи култура за всички тях, като Григорий Цамблак?

Защо му позволяват да не знае?                                                                            

Има ли значение, кой е по-голям или силен, защо не се сравнят с България, която им е дала всичко, от което се нуждае един човек, за да не прилича на маймуна, защо се борят по между си, нали Украйна, отново след сто години, е самостоятелна държава? Между държавите е задължително да се спазва същият междучовешки морал, защото, както преразказвам думите на Шатобриан – без морал, няма държава! И да не ни замесват в спора си, като ни определят, кого да обичаме повече, или по-малко!? Нищо, че разни човечета разнасят трудовете на професор Шишманов навсякъде, където са проявили интерес към тях? Защо не проявят и те такъв, та да се научат да не обиждат народа ни, да се научат да познават и признават истината – и в Москва, и по на запад. И заедно, да ни върнат всички откраднати религиозни и културни артефакти и архиви, а не да мастурбират с тях, щом търсят нашата обич?! Ако им стиска!

…………………………………………………………………………

Зарекох се – да не влизам в прости сайтове, които коментират политика, така, както не чета вестници, повече от двайсет години и не гледам телевизия, защото презирам интригите и повсеместната чалга! И, защото генетично мразя използването на невярната и измислена от други история на моя народ! Затова, тоя трябва да се научи, а не по селски да шльопа през просото, да шльопа неграмотен! Чувал ли е за святото име на Свети Климент Охридски?

Ако не, което е почти сигурно, трябва още да се учи - за да сполучи, в историята и политиката! Най-вече в нея!

Чувал ли е тоя, че в народния епос на балтийските страни има песни, в които се пее за Дунав, че т. н. кехлибарен път, от преди 12-15 хилядолетия преди Христа, е пресичал река Дунав, за да отиде нейде на юг, по северноафриканските брегове край Средиземно море дори, носейки откритите днес факти в джоба си? Чувал ли е тоя, че под Дунава е имало тунел, прокопан от римляните, за да свързва Мизия с Дакия?

Не е! Ето защо, с този дребен сухоземен културен факт му осигурявам необходимата, невидима дори за въоръжено око, връзка с миналото, като му предлагам да заяви претенциите си пред миналия, настоящия и бъдещ цивилизован свят, че е единственият и неоспорим представител и наследник, както на Втората източна тракийска империя, наречена византийска, по името на столицата й Византион, така и на първата, западната, също тракийска, наречена римска, с името на нейната столица! Нищо, че интересът му няма нищо общо, с която и да е от двете, освен с откраднатите чужди артефакти, но знае ли човек?

Утре, ако поиска, мога да му осигуря факти, че чрез хунорите - и Северен Китай, и Монголия, и древна Манджурия, и Корея са били негови, ако ще се чувства по-добре и по-велик!

А знае ли, че един наследник на емигриралите на юг след Потопа траки, първи е стъпил на Луната? Има и още, стига да търси информация, защото космическият апарат „Нови хоризонти“, след още няколко години, ще докаже, че и там - на „края“ на Космоса сме били, пак преди всички, безкрайно много, преди още семето им да е изскочило от някой нашенец, за да се пръкнат и те!

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / - от Дуранкулак и Провадия, преди 5508 пр. н. ера, когато всички те - от изток, от запад и север, все още не са съществували - та, чак до днес, заедно с истинската ни история и пеша през нея!   / 25-26.08.2015 г.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions