|
„Красотата не е толкова качество на обекта, който се наблюдава, колкото е ефект върху този, който наблюдава!“ - Б. Спиноза
Продължавам в тази посока да човъркам, мисля и разсъждавам, защото красотата и изразът на човека, заедно с ума и възможността му да сравнява и оценява, са неописуемо богатство, стига да ги притежава. Когато прибавиш знанията, ерудицията и интелигентността – той се превръща в обект на завист или става пример. Красотата е дар от родители и игра на Природата, подобно на грозотата, но се питам, как се достига до знанията и опита – никой не знае, защото няма рецепти, а само неотъпкани пътища и невидими пътеки! Никой не би могъл да покаже своите, защото и те са изчезнали, след преминаването му по тях. Пътищата към знанията, ерудицията и интелигентността, за всеки живял, са различни. Не еднакви, а различни! Еднакви са единствено крайпътните камъни и знаци, които указват само посоките! И нищо друго! Те са два или три за избор – напред, назад или в непрестанен застой. Знаците са указателни и не показват, нито времето, нито местността, нито държавата, която ще избереш! Всеки сам прави своя избор - избира световната посока, географската ширина и дължина, избира етноса, религията и населеното място, сред които ще живее, но късно, много късно при това! Късно – вече като зрял човек. Напълно възможно е и те да го избират, приемат или отхвърлят! Кой знае?
Изборът се основава на разсъждения, а нали „ разсъждението се свежда към две действия – събиране и изваждане“ – казва Томас Хобс. Опитът на всеки отделен индивид е лично негов и е непотребен, дори за наследниците му! Когато и ако приемем отново извода на Хобс, че „ Опитът не е нищо друго, освен памет“, то следва, че всеки натрупва своя опит сам, запаметявайки богатства от плюсовете и особено минусите, добил в поредицата от дните и годините на своя живот. Всеки изживява сам живота си, а никой от нас, не може да препоръча своя на следващите ни, нито своите решения и съвети. Очевидно - животът е един, различен и уникален за всеки! Паметта е майка на музите, ни манипулират живелите преди нас. Не бих желал да им противореча, защото в нея е запечатан светът - недействителният, отразеният от огледалото на живота, в който съждението е най-строгата сестра на богатствата ти и ако си близък с нея, ще изживееш живота си, минавайки по леките пътища, без да се луташ.
Та, за красотата на човека! „ Красиво е, когато отлични мъже постъпват на всяко място, в съгласие със своя дух и призвание, понеже това е признак на свободен дух. Грозно е, когато одарени лица постъпват несъгласно със своя дух и призвание, понеже проявяват робски дух и стремеж да скрият нещо! Но, никой не скрива доброто!“ – казва Хобс. Позволявам си да го цитирам още, само с едни думи, важни за всеки – „Срамно е (и) да търсиш милост от враговете си с благодеяние. Това е даване на подкуп за себе си, купуване на мир и признак на нужда, защото хората обикновено купуват това, от което се нуждаят.“
Изводите за красивото и грозното, за придобиването или отказването от тях, е дело на всеки по отделно и не зависи от чужда намеса, освен, когато се възпитава….. Спиноза, Бенедикт( Барух) Спиноза / 1632 – 1677 г. / е споделил мнението си за тези две категории така – „Съвършенството и несъвършенството са наименования, които не се различават много от наименованията красота и грозота“ , а ние можем да оценим това съждение като се огледаме, дори само, в този ескиз!
Сетих се, като пишех текста, че преди години четях и разсъждавах върху казаното от Франсис Бейкън / 1561 – 1626 г. / за красотата. Трудно го открих, но си заслужаваше усилията, защото сега и вие ще прочетете думите му и вярвам, по-точно надявам се, че ще ви харесат. И ще ги препрочетете отново, защото мисълта на философа е точна и приятна, а ще изпитам и удоволствието, че ви е харесал моя избор, за да подкрепя разсъжденията си. „Добродетелта е като скъпоценен камък, който изглежда най-добре, когато е поставен без украшения. Добродетелта, наистина изглежда най-добре в някое, приятно на глед тяло, в което преобладава по-скоро достойнство, внушаващо уважение, отколкото някаква нежна красота на чертите, действаща само на очите. Мнозина от красивите хора рядко притежават някакви висши достойнства и изглежда, че съзнавайки ги, природата се е старала, повече да не извърши някаква грешка, отколкото да постигне високо съвършенство. Ето защо, те притежават физическо съвършенство, ала им липсва величие на ума и на духа и са почитатели, по-скоро на външното съдържание, отколкото на добродетелта. Но, това правило има и своите изключения.,,,, ,По отношение на красотата за предпочитане е красивата форма пред красивия цвят, а приятното и грациозното движение – пред красивата форма!…… Красотата, казва философът, прилича на летен плод, който лесно се разваля и трудно се опазва. / прев. Н. Милев /
В друг ескиз, преди врене, разсъждавах, че красотата и умът взаимно се привличат с въображението. Връзката им е връх в човешкото развитие и всеки се стреми към него, дори несъзнателно. Ще добавя и това, което виждам и чувствам, че въображението, на притежаващия го, се състои от фантастичен сбор от образи, родени от опита и опазени от паметта, внимателно подредени и регистрирани. Впримчени от лъчите им, те услужливо помагат на бързината при божествената му поява. Всеки мечтае за него, тях и нея! Особено - нуждаещият се плагиат, за да успее, поне веднъж, и той да роди свое „дете“.
Всичко, от което се нуждае човекът в своя полза, за своя живот, всичко изумително на този свят е дело на въображението му, основано на принципите на архитектурата! Там е мястото и ролята на архитекта, като философ на реалния живот - да защити, с поведението и творчеството си, доктрината на моралната добродетел, утвърдена от обществото и него, самия!
С това ще приключа този ескиз, за да не се олея и, за да не ви отклоня, не само от професионалните задължения, а и от човешките – да се усмихвате понякога, не непрестанно, като някои! Понякога.
Михаил Петков / 27 – 28. 02. 2016 г.
|
