|
Тия дни ми дойде отнякъде прекрасното сравнение между днешните мутри, които обществото си отглежда, толкова години, и титаните от древността.
Каква изумителна прилика! Като две капки вода. С много малко или хич без ум и с много нечовешка сила. A aко днешните герои вършеха такива, подобни на древните, благородни дела – цена нямаше да имат! Песни щяхме да им съчиняваме и пеем! Легенди щяхме да създадем!....
И защо – мутра?! Толкова презрение!
Каква мутра – наша, българска или чужда, социалистическа или демократична, капиталистическа или робовладелческа? Толкова общо и неопределено, не може!
Нужна е „конкретика”, конкретика, както променя българския език селянията! Трябва ни! Съседите ни да не са по-глупави от нас, че си нямат подобни картинки? Имат, но други.
Титани – мутри, мутри – титани!
Да, сетих се!
Днешните герои трябва да вършат също героични дела! Като митичните титани! В полза на обществото, в полза на слабите! Чак тогава, след няколко героични конкретики, бихме ги признали.
А то досега – бореха се само срещу слабите и винаги в полза на тъмни подземни сили и злото!
Дерзайте, юнаци!
Покажете сила!
Не, не умствена, а физическа. Дори слабоумна, но сила, с която сте призвани да помогните на безпомощния, за да влезете в историята на нашия свят с друго, по-добро име и да не е толкова подигравателно!
Конкретика му е майката!
Впрочем, този призив се отнася и към всички нашенски експроприатори, нали!
Как бихме могли да ги забравим! Ще се обидят! Как бихме могли да ги делим едни от други? Тях, от мутрите !? Мутрите – от тях !?
|
