|
Ще се състои ли урбанистичното струпване “ Тракия“?
Развитието на съвременното човешко общество, необезпокоявано от нищо драстично, което да му се налага, непрекъснато ни приканва към миграция, подтиква ни да сменяме местожителството си, но най-силно озадачаващо е, че всички желаят това! Като че ли, то носи нещо динамично с духа си, сякаш върши нещо епохално знаменито, а не закономерно грешно, защото човеците са се втурнали и завинаги напускат миниатюрните си селца и градчета, загърбвайки приказната им екологична среда и бягат, без да се обръщат назад. Накъде отиват – не знаят, а вие?
Познавам, виждам и чувствам, вечно неспокойната им душа, която търси състезанието и признанието на себеподобните, при победата им над тях! Чудно, нали, дори учудващо!
Вместо жителите на големите градове да бягат от тях, всички магически се събират, в непрекъснато растящия град, на едно и също място, струпали се един върху друг, без дъх, без пространство за нормален живот под Слънцето и … дори – под земята! Съвременникът ни се отчужди от нея.
Наложено ли му беше това отчуждение или магията на съвременния свят трябва задължително да се изживее в мегаполиса - подтиснати, ограничени, но, заедно с всички останали като нас – малки, беззащитни, немислещи, обикновени, еднакви в радости и скърби, уплашени и бедни, страхуващи се за живота си, хора? Тук сме с привилегиите и инерцията му, че и повече – и това е вече нещо друго, различно и трудно постижимо, където и да е! Стремежът е очевиден - да победиш другите, себеподобните, да се наложиш, да живееш по-добре, достигайки земната слава! Той подтиква и окриля!
Дигиталната промяна на света и възможностите, които ни разкри, сякаш са недостатъчни, дори неубедителни! Поне засега, защото богатствата на мегаполиса са много и, на това отгоре - очевидно незаменими, дори и от нея, а може би, подтикнати от нея!
Гравитационната му сила, огромният трудов пазар, струпаната на едно място непостижима интелектуална енергия и потенциал, потайността, светлините, шумът, рекламите, всевъзможните услуги на всеки ъгъл, блъсканицата и привилегиите на живота, рядко безплатни, многото удобства, високото образование и непрекъснато търсената култура, абстрактността и неповторимостта на средата, рядката по принцип, забележителна архитектура и градски пространства, които учат на красота и хармония, още от детството, всичките скрити и невидими, малки и големи богатства, най-обикновените отношения в градския начин на живот, дори, …. сякаш натежават и подкарват каруцата, все по-бързо и бързо към мястото, където, никой не те чака с отворени обятия, а те гледа и то с право, навъсено, защото си нашественик и разваляш, и вгорчаваш, още повече и без това, трудния градски живот, но - натискаш педала и влетяваш с гръм и трясък.
Скоро установяваш, че никой не ти обръща внимание. Ставаш безименен, безличен, безинтересен като всички, наоколо. Колебаеш се и, ааа - аа, да се обърнеш и се върнеш назад, но това … вече е невъзможно, защото тълпите, зад теб, те подпират, подтикнати от всемирната миграция, търсеща благата на новия технологичен и по-съвършен, вероятно, обществен ред!
Нямаш право да се връщаш назад, нито към природата, нито към екологичния живот, нито към спокойствието, дори към благоденствието и дългия живот! Забранено ти е, защото случайно живееш - днес, в съвременния свят на бързите промени. Няма логика, липсва и разум, а урбанизацията настоятелно ти показва предимствата на супер концентрацията на хора, без добитък, но … с много инсекти, опитали се да го заменят, очевидно неуспешно!
Михаил Петков / 15 - 20. 11. 2016 г.
|
