|
Знаете ли - властта и държавността в държавата ни, ми приличат на бенгалско огънче. Всеки, който ги запали, радостен от постигнатия успех, гледа и се наслаждава на искриците известност и признание, а след това, изхвърля, ненужното, изгоряло и непотребно телче, защото се страхува – да не се опари! След дъжд качулка – за края на властта, никой не мисли, устремил се към нея - употребил я, предимно и основно, за лични нужди!
……………………………………………
„ Може владетел да има власт над мен, може да е по-могъщ, но да не си въобразява, че е по-добър от мен! Няма такава милостиня, заради която бих се съгласил да извърша низост!“ – Г. Е. Лесинг, „Размисли“…
…………………………………….
Всеки архитект, когато проектира следва две важни, според мен, неща –
Първото - трябва да хареса направеното, затова го мачка, докато резултатът го задоволи, защото е функция на знанията му, на непрекъснато усъвършенстваното му чувство за хармония и на въображението, подарено от Природата и гена на родителите. То, въображението му, от своя страна, се подчинява на ума и реда, които, всеки за себе си, е изградил. Заедно, тези основни принципи създават хармонията на пространствата. И параметрите им. И средата, която приютява творбата.
Второто, е не по-маловажно. То показва морала и възпитанието на твореца, като чрез тях и сътвореното, той се заявява пред обществото и колегите си...
Трябва да си призная, че изложбата, на дългото и осъзнато творчество, показано преди дни / 20. 10. 2016 г. / в залата на Съюза на архитектите, напълно ме удовлетвори. Всеки, от нас обикновените, гледа и вижда нещата от своята камбанария, знания, опит и възможности. Гледа внимателно, с единствената цел – не да открива грешки, а да търси липсата на хармония, тъй като, тя казва всичко и за твореца, и за работата му, за човека и за средата, в която е живял, и тази, която оставя след себе си. Втренчено гледах да открия, но не видях такава! Видях еталон! Благодаря за удоволствието!
Михаил Петков / 11. 11. 2016 г./
|
