КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 53: Политическите паметници

Петък, 06 Декември 2013 00:00
34
 

Градски ескизи 53.
Автор: Михаил Петков

 

1.Кои са политически паметници и защо се правят? От кого и къде се издигат? Кого прославят? Какви са изразните им средства?

Каквo ни казва един политически паметник? С кого говори? На какъв език? Колко продължителен е живота му? Ав сравнение с другите паметници?

Задавали ли сте си и въпроса – какво става с тези паметници, на които идеите, кoито демонстрират и пропагандират, умират преди тях?

Питам се и – къде по света има политически паметници, увековечаващи идеологии?

В кои европейски страни има такива? Живи ли са те или са” умрели” заедно, или малко по-късно след смъртта на политическата доктрина, която са прославяли и почитали?

Какво става с все още живите политически паметници? Колко жизнени са те и изпълняват ли пълноценно целите, за които са издигнати? Какво е отношението на следващите поколения към тях?

Какво е участието на архитектурата при създаването на един такъв паметник?

Паметниците изразяват почит и уважение, прослава и преклонение към великите личности на всеки един народ и с тях той им благодари!

Благодари с паметта на живите и на поколенията след тях!

Те възпитават народа в признателност към ума, действието, достойнството или саможертвата!

У нас подобни паметници, надживeли времето си, са паметниците на загиналите във войните и тези, почитащи освободителите ни от турско робство! Те не носят политически елемент в своята изразност, затова са и оцелели до днес. Народът е направил и паметници на героите от своето освободително движение, жертвали се за него, както и малко паметници, увековечаващи създаването ни като държава.

Изградени са и не много други, свидетелство на почит към велики българи, но общото ми впечатление е малкото благодарност и малкото паметници...

Питам се – къде има паметник на българските опълченци? А преди това на Ботевите четници?

Има ли някъде из България? Достоен паметник на тяхното достойно дело?

Освен тези на върховете Вола и Шипка!

Няма! Поне аз не знам! А трябва да знам, както знам за величавите им подвизи! Както познавам великолепната творба на Ярослав Вешин. Замислям се за причините да липсват във всяко българско селище, малко или голямо, паметниците на тези - донесли свободата ни със своята сила и величието на саможертвата си!

Защо няма?

Дали съм прав, като мислите ми сочат думата - политика, не знам?

До скоро съществуваха паметници на партизани и партизанки, някъде съществуват и днес! Другаде, бързо ги премахнаха или отнесоха в специализирани музеи.

Замислям се отново – и това е политика, нали!

Някои от паметниците стоят и ще стоят завинаги, защото искрено изразяват своята почит и благодарност, дори в центъра на столицата ни. Най-хубави от всички тях са прекрасната църква в селцето до Шипка и черният паметник в Ловеч, според мен!

Има и други, които вехнат в забрава! Остарели, смешни за днешното време, изживяли славата си преди и неискрени днес, будещи съжаление, а не изискуемото уважение!

Времето се е променило и средата, и хората, заедно с него. Днес се славят други и друго! Отново без страх от времето!

2. Политическите паметници трябва да изживяват живота си, заедно със създателите си и тяхното време, подобно на живота на хората.

Политическите паметници не бива да са паметници на културата! Защото след изчезването на идеологията, заради която са създадени, изчезва и смисълът от тях – те се обезмислят и зазвучават фалшиво!

Защо бе премахната петолъчката над шпила на бившия партиен дом, защо изчукаха символите на комунизма от фасадите на култовите сгради в центъра, защо изчезнаха още преди години паметниците на вождовете и партийните водачи на народа, защо бе съборен мавзолеят, сграда-паметник на културата, къде изчезнаха бюстовете и плочите на редица световни идеологически символи.....Вероятно от мимикрия, от угодничество, вероятно от малоумие, а може би от срам или дребномислие...., но вече ги няма. Причината за това, си мисля, се корени във възможността и правото на необразовани политици да вземат решения, далеч от техните умствени възможности и морални устои.

Сигурен съм, че по-възрастните помнят всички тези паметници - помнят и паметника на Ленин, познават паметника на Съветската армия и повечето от останалите. Всички те бяха и са многократно по-големи от паметничето на Ботев – там някъде, невзрачно стоящо и днес, край площад Възраждане, за да ни напомня, че благодарение и на него, ние сме се възродили! Но, никой не знае за това! Малък, дребен символ за великия българин, направен сякаш да ни шепне, че той е съществувал, а бюстът е създаден - от немай къде, за да се отбие номера.

Не знаем и че сме свободен народ! Народ, отдавна забравил робския си страх!

Това се оказва, обаче напълно невярно твърдение!

Властите в България се страхуват да мислят и да действат като свободни и мислещи хора.

Те се страхуват! Страхуват се заради своята раболепност, в своята угодливост, в своята необразованост, страхуват се да мислят за достойнството на своя народ и държава!

От години, от десетилетия, от столетия!

Те всичките, от годините преди и до днес, накараха народа да заприлича на тях!.....

За да са си лика-прилика - народ от буболечки и..... властници - рояци мушички!

Страхливи политически инсекти, според Ленин!

Трябва да опазим чистотата на културата си и тази на нейния дух и достойнство, а не да я омесваме в тестото на пошлата политика! Свободата трябва да отхвърли страха и да достигне освобождението си от робството, все някога!

3. Ние сме приятели на Русия, a някои от нас я обичат!

     Аз обичам повече България и града, в който живея!

Смятате ли, че ако се представят категорични и необорими доказателства, показващи необходимостта на града от територията на княжеската градина за негови свещени нужди и прослава, усвоена и заета днес от мощната архитектурно-скулптурна композиция на изоставения и морално остарял политически паметник на Съветската армия, Русия ще се опълчи срещу това дело?

Има ли някой в света, който да не харесва, уважава и дори да боготвори уникалната руска култура? Дали има някой по света, който да я пренебрегва и да умаловажава нейният вклад в световната културна история?

Уверен съм, че Русия ще постъпи като велика нация, а не като джудже, на което са взели играчка, ще бъде на висотата на своята култура, на своя народ и правителство.

Защото в България, в София – мястото, което се заема от един, отдавна поминал се паметник, ще се използва за музей на историята на този народ и тази страна, които са заченали нейната култура, религия и писменност!

А у нас - буболечките се страхуват от отношението й, страхувайки се за своята власт!

Политическите паметници загубват своята жизненост и сила с преустановяване действието на политическата конюктура, във времето на която, и за прослава на която са създадени!

Паметникът на Съветската армия трябва да се демонтира и премести, за да освободи място за изграждането на Национален исторически музей, ограден от зеленината на градината. Още повече, че теренът е в сърцето на града и той ще спечели от това, защото ще се обвърже в едно цяло с останалата, с другата част от сакралната му зона!

И с добронамереността!

Паметникът би могъл да се премести на друго, също подходящо място, но за това ще говорим, след съгласието на всички ”заинтересовани” страни.

4. Как да постъпим с другия политически паметник –„1300 години България”?

Абстрактният паметник, който поради вероятната си абстракция, не се харесва на част от гражданството на града ни, бе построен заедно с изграждането на НДК.

Въпреки, че винаги съм бил предпазлив при оценяването на произведения на изкуството, спазвайки съветите на Винкелман и Гьоте, чувствам недружелюбието на гражданите на София към него. Те не си говорят! А трябва! Правилно би било да се допитаме до общностите на творците и до гражданите, и след това да решим проблема.

А той не е само в паметника. Цялата среда плаче за промяна – от бул. Патриарх Евтимий, та чак до околовръстното шосе! Но ние отново се занимаваме с парчета от града, опитвайки се да го трансформираме чрез паркоустройствени похвати и елементи, необходими на града и пешеходните му зони, но на много по-късен етап. След тяхното формиране, естествено !

Бих предложил – вместо да трансформирате моята градивна forma, направете това със столичната администрация и не се заигравайте с нея, защото тя е коварна.

А за пространството мисля, като за умрял – единствено с добро! Защото то не е виновно! Виновни сме ние – слепите и неинтелигентните, апатичните !

Ако не съществуваше безличната и невдъхваща уважение архитектурна рамка около паметника „1300 години България”, там бих изградил паметник на българските опълченци, спечелили свободата ни като народ, и бих променил цялостно архитектурната среда, прибирайки обратно в нея и паметника на загиналите във войните от шести полк!

Бих създал и огромен площад, южно от НДК, обърнат към планината, свободен от прегръдката на града и обвързан с парка, дори като мост! Там създаден, той вече може да се нарече площад, с името на България!

Но вече се увлякох и започнах да разсъждавам и да проектирам! А това е толкова късно за средата и несвойствено за времето, в което живеем, и за хората, отдавна отвикнали да мислят за бъдещето на своя град !

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 0887 974 392 / 23-24ноември 2013година
 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions