КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи VII

Сряда, 16 Май 2012 12:17
Михайл Петков ©

„Какво ще стане с този град, щом нито на боговете, нито на хората им е жал за него”
                                                                                                       Петроний

Уверен съм в това, което мисля и пиша. Уверен съм в това, че всички ние носим отговорности, различни - като човеци, като родители, като професионалисти, като граждани. Особено интересни са двете последните. Ще попитате защо, нали са важни и другите?  Ще говоря за последните, тъй като първите са безусловни, докато вторите са въпрос на възпитание, на образование, на среда, на приятели и колеги и най-вече на лични човешки качества.

Защо говоря за отговорността?

Защото архитектурата е професия, задължена a’priori от нея.

Защото, тя е разумът на човека, а всички други изкуства са неговите сетива. Задълженията и отговорността й са огромни за обществото на разумните. И не само. Тя е важна и за живота на буболечките и мушиците.

С тези мисли искам да подсиля темите, които ще изложа на кратко. Ще ми се и да призова колегията - и будните, и спящите да помогнат на себе си, на децата си, на близките си, на приятели, на познати и непознати, на съгражданите, на бъдещето им, защото в този град и в бъдеще ще живеят хора. Колкото и както могат.

Думата ми е за отношенията между града, градската тъкан и пространства и невнимателното им използване. Ние носим, всеки сам за себе си в различна степен, разум. Обществото като цяло – също, от което следва, че действията ни трябва да са разумни и отговорни, претеглени. И не трябва да допускаме отговорни да вземат неразумни и непрофесионални решения, които ще влияят на града и гражданите му. Моля, разсъждавайте с разума и разсъдака си, а не като някои отговорни – с неподходящи телесни части.

Ще задам въпроси, на които отговори не чакам.

1. В дупка от Софийското поле се издига огромна и висока сграда по предписанието и разрешението на предишния главен архитект. Как му беше името вече не помня. Помня само, че беше водач на едни буболечки и тази беше причината нищо да не разбира от градоустройството и архитектурата на човеците и градовете, макар че беше пропилял няколко години да ги изучава. Постът му помогна да лекува болни амбиции и неосъществими професионални, за него, начинания. Но порази града! И вмесато паметник на стройното му тяло, днес в тази дупка ще се извисява завинаги сграда, сред три големи градски булеварда, залепена за подстанция! Няма нищо!
Електромагнитните полета в никакъв случай не ще влияят на малките пъргави буболечки, които ще я населят, а още по-малко на мушичките винарки, които на всичко отгоре предпочитат да дишат въглероден двуокис, вместо кислород.
Очакваното се появи, още след изгрждането на втория етаж над земята. Туловището скри човешкия поглед към планината, а сянката му покри три квартала. Но какво от това. Човеците не трябва да виждат слънцето дори, а градът – буболечки го яли! Защо?
2. Защо двете метротрасета на София се превърнаха, независимо от своята полза в унищожители на града, на неговата история, а днес на неговата планова и пространствена структура. Идете и вижте идиотските решения, разсекли града на две части, които вече нямат нищо общо помежду си – в Дървеница, след раковата болница и новото – в Обеля. „Ножът” стърчи, разрязал тялото на града със своята непремереност и бруталност. Двете части около тръбата вече никога няма да имат нещо общо, няма да се познават, с вече унищожените си отношения едно към друго. Можеше ли това да се реши по по-приемлив начин. Вероятно, ако при вземането на решенията бяха участвали всички – специалисти и полуспециалисти, както и гражданите. Ярък пример за малоумие е преминаването подземно на трасето през ядрото на града, разсекло семката му.

И днес се чудя на безотговорността и нехайството към общото ни археологическо богатство, унищожено от група малоумници и необразовани буболечки с леката ръка на варварството. Надявах се, че все някога и те ще се дообразоват, че ще помъдреят, че ще потърсят разума от тези поне , които го имат. Но не. Сякаш нарочно тези действия продължават и днес. Необяснимо е. Не мога да разбера, какво им пречи градът. Не знам и се опасявам, че ако не издигна гласа си, и аз ще стана като тях. Ще бъда клониран в хлебарка или пърхаща винарка. Подобно на тях и моят разум ще изчезне незнайно къде. Но не, не съм прав! Те никога не са притежавали такъв. Липсата на интелект е пречка за разума!

Слепи ли сме или нехайни? Ще кажа направо – и двете! И безотговорни към всички, които изброих по-рано. Защо позволяваме на недоучени, но с патерици, да вземат решения, вместо нас, вместо обществото. Не е ли време избраната администрация да си вземе поука и да престане да разтяга локуми.

Уникално същество е българинът. То е най-близко до маймуната от всички живи твари. Няма чувство за принадлежност, визия за бъдещето, няма памет и почит към миналото си, към традиции и ценности. А според историята сме една от петте запазили се държави от едно време, от началото.  Как сме се променили? Не си отговаряйте, защото в отговора се крият комплексите ви.

Колкото до буболечките – те се множат в геометрична прогресия, заедно със своето невежество. Не се сърдете, но ще ви кажа, отнася се до вас, хората на изящния вкус – време е да се събудите.

3. Чухте ли, че гражданите около бул. Македония протестират. За какво ще попитате? Според мен е без значение. Да се оправя сегашния главен архитект, а гражданите трябва трезво и разумно да мислят и да се грижат за града си, твърдо да поставят пред избраната администрация проблемите, за да ги изпълнява. Този е пътят. Ако административните органи не изпълняват възложеното им, се сменят. Кандидати винаги ще се намерят за освободените места. Общото за всички е стриктното изпълнение на изскванията и интересите на обществото, обитаващо града. Колкото до специалистите от градоустройствените и архитектурни институции от общинската власт, то те определено са само изпълнители, без творчески ангажименти, съгласно законите, а не апотеоз на безразличието, съчетано с умствена недостатъчност. Нали, все пак, човек трябва да се научи да прави разлика между това, което сам е измислил и това, което само е преписал от другиго. /Лихтенберг/, както прави администрацията и особенно предишната. Никой не би могъл да отрече нейните усилия и постижения, но като че ли всичко попада в кривото й гърло. Очевидната бездарност проявява своята изобретателност в най-различни странични подготовки, така характерни за последните две десетилетия.

Ще завърша с думите на Моцарт. „Вие дилетантите, заслужавате укор, защото у вас обикновенно са налице две неща – нямате свои идеи и заемате чужди, или ако имате собствени идеи, не умеете да се справяте с тях.”

Михаил Петков

Прочетете още...
Градски ескизи I
Градски ескизи II
Градски ескизи III
Градски ескизи IV
Градски ескизи V
Градски ескизи VI
Градски ескизи VII
Градски ескизи VIII
Градски ескизи IX
Градски ескизи X
Градски ескизи XI
Градски ескизи XII
Градски ескизи XIII
Градски ескизи XIV

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions