|
Написах този пре-дълъг ескиз и го разделих, след това на три, а заглавието и темата останаха общи. Моля, четете ги последователно, за да добиете цялостното впечатление, но може и разбъркано и поотделно, стига това да ви достави удоволствие.
Не харесвам политиката като човешка дейност, тъй като я сравнявам с градивната дейност на архитектурата - с тази професия, на която съзнателно се отдадох. Виждам, чувствам и разбирам тяхната свързаност. Работя в областта на втората повече от половин столетие, по-точно казано, близо столетие, хиперболизирано казано, разбира се, защото всеки архитект знае, че обвързването с изискванията на творчеството й, усвоява - цялото време на неговото съществуване! Изяжда го, без той да съзнава. Прилича на робството, на съзнателното робство, на съзнателното подчинение. Обсебено творчество от особено чувство, което не ти позволява да оцениш отдадеността си, не позволява да осъзнаеш подчинеността, в която изпадаш. Изпитваш сладост от откритието, от чувството, че виждаш плода на своя ум и разум - уверен, че той ще служи в името на полезното за хората и загубваш целия си живот, отдавайки го на това, неописуемо човешко занимание! Архитектурата е системна творческа професия, обхващаща и обединяваща целия човешкия живот, като никоя друга, а за да го познаваш се изискват много качества и наистина цял живот, дори не стига!
Колкото и да се напрягам – не мога да видя, нито да почувствам, макар и за миг, сладостта, която може да се изпита, от което и да е постижение на политиката, въпреки, че не изключвам възможността и тя да притежава такава. Може би! И двете носят характеристиката на компромиса, но, докато компромисът в архитектурата носи безапелационно качествата на градивното, то при политиката, това са качествата,основно,на икономическата изгода. Така мисля, а може и да не съм прав, поради повърхностните ми познания за нея. Творческата, политическата и дипломатическа работа задължават твореца-архитект и твореца-политик да анализиратминалото и да предвиждат бъдещето, но да се съобразява със силните е задължение, като че ли повече за политика и по-слабо за градостроителя, принуждава единия да се нагажда и приспособява, дори да игнорира интересите на държавата си, като се подчинява и служи на други, чужди интереси, дори съзнателно, дори противоестествено за нормален човек, с дълг и национално достойнство, а другия оставя да се бори за града и хората!
Смесването на човешките гени с гените на инсектите е дало на световната история парадоксални примери! То продължава и днес! Смесването на политиката с човешките недостатъци като измяна, предателство, като двуличие и изгода са част от кардиналните различия, които отличават двете професии, една от друга, тъй като политиката ги притежава, в степени повече, за разлика от архитектурата. При двете, дори характерът на зависимост е напълно различен! Различен е и капацитета на творците, и характеристиките на поведението, и израза на лицата им. Но, не на всички! Има чисти проби от това смесване и те, хич не са малко. Виждаме и ги чувстваме, защото са около нас – все достойни представители на архитектурното съсловие! Зависими псевдо-архитекти, майстори на изгодата и доноса, роби на принадлежността си към други интереси и лица, към други, съпровождащи човешки професии, в които добиват повече опит, отколкото в тая, за която са учили. Чрез тях, те дават своя принос към живота и на други етноси, и държави! Все полу-хора, полу-професионалисти, полу-българи, а повечето придобиват и физическа прилика, и израз с новопридобитата професия, и нейната природа! От тях ме е гнус и срам, и винаги страня, а вие?! Гнусите ли се? Или не проявявате интерес към тези им качества, или ги споделяте, а може би и съзнателно подкрепяте?
………………………………………
Дали е възможно това, което си мисля, не знам, но съм уверен, че е наложително да се осъществи! Робството болезнено се е вплело в душата и в изтощеното остаряло тяло на народа. Трябва да го изтръгнем от там и да се отърсим, за да вървим напред! Това трябва да го направим всички ние! Още днес! Този народ не е моят, нито вашият! Той е в капан, в безизходица! Всеки дърпа и скубе от него, защото не може да се защити! Този народ е с променен характер и с изкривено лице, той не е същият, който мисля, че познавам, който искам да бъде!
Трябва ли да изчезнем от лицето на земята, за да предприемем нещо? Толкова много изсъхнали клони изпопадаха от ствола на човешкия род и като че ли, ние сме последния останал, все още, жив народ, който се е запътил към небитието, стимулирано подкрепян от алчните интереси на дошлите след нас! Защо не постъпим като хора, с опит в оживяването, живели толкова дълго в единна общност, като мислещи, като разумни? Не знам, нямам отговор. Изглежда, че и тези, които трябва да вземат решения и те не знаят – защо, кога и как трябва да направят и помогнат - това да се случи. А, може да не са негови деца, а дали не носят чип, който други сменят, когато преценят?!
Надявам се, че всичко, което мисля, се споделя и от вас. Трябва да се премахне злонамерената употреба на българския народ и да се защити неговото достойнство и интереси! Трябва да се създадат или трансформират нови държавни структури и най-вече да се създаде Програма за самостоятелното му развитие в законовите рамки на съюза, в който сме днес, при наличие на добронамереност и от двете страни, разбира се, иначе…. ще трябва да си търсим подходящото място, което да е в по-пълен синхрон с интересите ни!
Искам да знам! Има ли друг народ, живял по-дълго на земята от нашия? Дали има някой, който ще ми отговори? Ще оставя настрана политическите спекулации с историята на човечеството, насажданите столетия наред, формирани и наложени му от появилите се наскоро. Отговорете ми, моля, кой е този народ, по-стар от нашия!? Ако можете. А, дали познанието е излишно?
Искам и да знам, дали има някой, който няма интереси към нас и земята ни? Знам, че не знаете, знам и, че сте попили телом и духом чуждите манипулации, погълнали сте лъжите и измислиците на манипулаторите от север и юг, от изток и запад - тези, присвоили създадената от предците ни култура, от тези, които имат интереса и, които хилядолетия наред, търсят възможност да ни използват, заедно със земята и предългите ни години живот, с опита от тях, заедно с писмеността, езика и културата, с природните ни богатства, религия и фолклор, заедно с дарените на света културни и технологични открития – за да ги присвоят, както са крали и присвоявали до сега - за да ги афишират като свои, след изчезването ни! Искат и се борят за цялото ни богатство, никога не забравяйки земята! Изтриването на историята на народа, заедно с маргинализирането му – водят неминуемо до неговото отслабване, разединение и постепенно изчезване! Искат да ни превърнат в сетивни и второстепенни хора, такива, каквито те бяха преди няколко стотици години. Но, всичко тече, всичко се променя, особено в неопределения глобализиращ се свят и едва ли авторите на проекта за политическото и икономическото ни отстраняване ще доживеят да видят резултатите на своите програми. Защото не са ни питали!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 03 - 15. 2016 г.
|
