|
За лалугерите–
Колко бързо забравихте това, което устата ви викаше и крещеше – за повече равенство и братство! Спомняте ли си? Колко бързо и услужливо забравихте това, което пеехте, в химните за ваша възхвала – за състрадание и помощ, къде са маските, с които бяхте? Впихте стръвно нокти в месата на народа, забодохте клюна си в сърцето му и започнахте пиршество. Подготвяли са ви от рождение – да пиете кръв и ядете човешко, защото не сте хора, а буболечки. Буболечки – от извънземни цивилизации!
Затова ви трябват и маските. Унищожители - без сенки и с много лапи за крадене, на готовото. Безплътни и безкръвни, без сърце и душа, без образ и морал, люшкащи се в безпътица!А народът - умира, бос и гол, този същият, на който пеехте песни за светлото му бъдеще, което лъжехте, че ще изградите утре. „Изградихте“ го, но от мършави и безработни - млади, от преплитащи нозе, гладни стари, от изоставени цигани, опоскали всичко навред, което изоставяхте, защото го презирате! Сурикати сте, а не хора!
Манипулатори отвориха кутията на Пандора, стискана години в мъничките им душици и - изпуснаха злините. Както и преди – никой не можеше да ги управлява. Оставиха ги - сами да се развиват. Развихриха се свободни и краят, на бедствието за хората, не се вижда. Докато, някой умен държавник или народът не ги натика, една след друга, обратно в кутията! Може би и престъпниците в сянка, трябва да си отидат, все някога, от тоя свят. Дали ще дойдат други?
Градът има нужда от подкрепа, а не от изтезания. Общината трябва да реализира това, от което се нуждае обществото, а не чиновниците!
Колкото е по-малък един народ, толкова са по-големи паметниците му, колкото творчески е по-дребен един творец, толкова са по-големи амбициите му. В Македония превърнаха историята в белетристика и я лумпенизираха.
Човек мисли, говори, играе, твори, лъже, мрази, обича, обича свободата, род и Родина.
По всичко друго си прилича с по-нисшите същества..
Огромната, нечовешката кражба, която бе извършена организирано в България, от средата на 80-те години на 20 век тайно, и последвалата я явна - след 90-та година, бе израз на страх. Страх от възмездие за живота – заради зверствата, на които бе подложен българският народ от тях и очакваното възмездие, както и страх от липса на потенциал, за реализация в бъдеще. Заграбеното трябваше да послужи за подсигуряване, че властта ще остане в техните ръце, че няма да изчезнат. Страхуваха се, че кадрите им няма да могат да се справят в конкурентните условия, знаейки, колко струват ... тунеядците, крадците и рецидивистите.. Наистина – такива има всеки народ, но особено изявено – българският!
В училището на буболечките се набляга на обучението – как да се управлява човешката мафия, а не на обучение -- свързано с човешкия прогрес.
Михаил Петков / 2007 – 2016 г.
|
