|
Дали умът на човека и качествата му са най-върховното творческо постижение?
За кого, се питам? За Природата ли, на нея ли го дължим … или на Създателя? На кого?
Защо човек е единственото същество, което мисли, което сравнява и разсъждава? Защо няма други, ако Бог ни е създал? Защо няма други подобни, ако еволюцията ни е помогнала, нали, почти всички имат глава и ум в нея?
Разбира се, който и да ни е създал, е без значение – той ни е оформил различни, не само по външност и характер, а основно по капацитета на ума, по силата на духа и по необятното му творческо въображение. И, тъй като всеки носи гените, на живелите преди него и ги облагородява, колкото може, всеки достига до различни степени на знание и въображение - ние се превръщаме в различни, в напълно различни индивиди, хора и буболечки.
…………………………………………..
Детето се учи, копира, подражава на родители и приятели, на средата, но, все още, не знае - няма опит! От малко започва да гони незнанието от ума си и да се опитва да съчетава наученото, с подареното от родителите му. Бавно и трудно, непълноценно, по детски..
Преди дни, прочетох някъде мисли на Маркес и една прикова вниманието ми, и предизвика реакция, и разсъждения – „ Не е вярно - казва Маркес, че хората спират да преследват мечтите си, защото остаряват. Хората остаряват, защото спират да преследват мечтите си.“ Няма да я коментирам, защото, според гения - всички са умни като него, с което съждение не съм съгласен. Уверен съм в едно, че само умните имат мечти, а не илюзии! И, не бива да се смесват мечтите им, с илюзии на глупавите! Тогава губят, не само умните, но и тъпите!.. Глупавият, не знае, дори не предполага, че е глупав, защото не може да се сравни със себеподобни! И да иска - не може, не вижда, не чува, не може и да преценява. И не е виновен, виновни са създателите му - Природата, а отговорност носи и обществото!
Умният, от друга страна, е подтиснат от наглостта на глупавия и нагаждащ се индивид, тъй като, той обикновено е амбицирания да властва и управлява.
Тогава, кой е виновен за ненормалната и неморална ситуация? Пак ли те, Създателят и Природата, която непрекъснато се стремим да подчиним, а на Бог - безутешно се молим? Питам се и за абсурдното - възможно ли е да съществува глупав човек с въображение, подходящо за творчество и иновации? А, и въпросите не са един, и два! И вие имате, но защо мълчите?
…………………………..
Познаваме развитието на човека, както писах – още от дете. То се учи и копира, несъзнателно подражава на родители и приятели, влияе се от средата и лека-полека пораства. Но, не всеки израства умствено и духовно, защото то зависи и от самите нас, и можеш да стигнеш до своя край – видимо ненаучен, неизрастнал! Човек умира, а мъка по него изпитват, единствено близките, дори да е бил глупав! Не знае и, защо умира, а му е и непонятно - защо, така .. и никога не разбира, непонятното? Дори не знае, какво се случва, след напускането му на света под Слънцето, не би могъл, дори да предположи. Мъка е това незнание! Голяма, особено за вечно питащите се, умни и независими!
Защо духът им отлита и няма, кой да мисли, нито да разсъждава, нито да решава нещата от живота в бъдеще, така, както биха желали? Какво от това, че са умрели физически? Умът е божествен дар за човека и за обществото му, защото преценява и оптимално анализира, а духът му носи въображението, като заедно те са безусловно и крайно необходими, за което и да е негово независимо управление! Подчертавам - за всяко и независимо!
„Много лесно е да се убедим и също така да убедим другите, че притежаваме способност да управляваме, защото способността или неспособността да управляваме могат да бъдат установени, само от опита. Всеки може да си въобразява и да уверява, че би управлявал добре, докато не е управлявал.
Не е така при математиците, във физиката, химията, физиологията, механиката, поезията, рисуването, скулптурата, музиката, архитектурата, културата, производството, търговията, банките.
Всеки човек лесно може да си даде сметка, дали притежава възможности в науките или в изкуствата. Лесно е да се увери, дали е получил ..значение в някой клон на индустрията. При това грешките в тези случаи не биха били страшни, тъй като съседите скоро ще отворят очите на тези, които са заслепени от самолюбие.“ – пишеСен Симон / „ За общественото устройство“ , около 1802 г. / прев. Н Топалов ..
Как тогава, лумпенът, който не знае, че е глупав и измамно са самозалъгва, може да се занимава с архитектура, с планиране и управление? Обикновено, немощта му се вижда бързо.
Вижда се, особено отчетливо и в политиката, защото - всяко човешко действие е планиране, преценка на плюсовете, минусите и компромисите, както в архитектурата и особено ярко – в градоустройството! Учудващо е, за мен поне, защо глупавите постоянно се натискат да управляват света на останалите, нали управлението е, също не по-малко, трудно и си отговарям - когато, очевидно не умееш нещо, започваш да се занимаваш с друго, не толкова сложно и отговорно, така … глупавият сяда на подходящия стол, за да ръководи умните!?Не знам, не съм психолог, нито социален урбанист или антрополог, а обикновен замислен гражданин. Само се питам.
А ти, читателю, дали знаеш, нали и ти си творец .. и за разлика от другите, си се научил да използваш знанията и най-вече абстрактното си въображение, и си практикувал, а си и умен, дори - знаеш ли?
Впрочем, не се мъчи – то и за децата е ясно! Иначе щяхме да живеем, къде-къде по-добре, а за архитектура и немощта на българските архитекти, няма да говоря! Ще говоря за града, защото - само той, ми говори човешки и, защото не ми е безразличен!
Михаил Петков / 11 юни 2016 г.
|
