КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 68. Паметта на града.

Сряда, 02 Април 2014 11:28
01

Градски ескизи 68.
Паметта на града

Автор: Михаил Петков

 

В България е създадена фондация, която се стреми да възвърне паметта на граждани и градове, като насочи вниманието им към ярки моменти и места от техния живот.

Тази тема ме занимава десетилетия, затова приветствам появата на това културно гражданско обединение. И му пожелавам успех в начинанието!

А то е изключително трудно за осъществяване, защото му липсва базата.

Динамиката на населението, призвано да носи паметта и да я препредава, към което са насочени усилията за опазването й - непреодолимо пречи!

Липсата на уседналост и липсата на поколенческа приемственост сред населението днес не позволяват пренасянето на паметта на градовете и на техните жители във времето.

Не би могло да се създаде памет за събития и образи в тях, след като съвременната цивилизация създаде всеобхващащата необходимост да се мигрира някъде, където има среда, осигуряваща препитание, образование или всичко, каквото си помислите и този стремеж е напълно обоснован и закономерен.

Как би могла да се съхрани паметта, как биха могли да се идентифицират градските емблеми – среда, сгради, събития и личности, за да се препредават на идващите поколения, като няма на кого?

Обедняха всички, особено градовете, особено малките, защото предлагат несравнимо малко! Няма как да се получи това препредаване, защото няма кой да помни, няма и на кого да се предаде!

Как биха се обозначили, с история и виц, знаковите места на града - там, където се е случило нещо, което трябва да се помни, да се знае днес, и в бъдеще? Тези места са изключително важни за града, защото оформят специфичния му облик, характеризират го! Той придобива и носи техния характер и особености, а пространствата и времето на съвместния живот с жителите му, го правят единствен и различен.

Градът е пълен със сцени, пълен е със своите градски тарикати и шмекери, с лудите си, с добрите и лошите, с красивите и умните, с всякакви........

Градът е пълен със сплетни, клюки и всевъзможни предизвикателства, защото е жив. Всичко в него е живо – и сгради, и улици, и площади, подобно на хората......

Прииждащото население и безпощадната му динамичност променят характера на всички градове и ги превръщат в безчувствени урбанизирани места без памет!

Градът остава без памет, защото тези, които помнят, вече ги няма, а новите – нищо не знаят, защото не са присъствали на събитието.

Всеки сам носи своята памет - с никого несподелена.

Човешката миграция убива спомените на градовете!

Промяната е настъпила неусетно, но мисля, че се е наложила с идването на бурната   глобализация по света и тя не е само български, а световен проблем.

Големите и суперградовете по света ще стават все по-големи, вследствие и заради този, трудно контролируем световен процес.

Миграциите от различните точки на света обикновено търсят и ще търсят градовете с белег - тези познатите, известните, защото нищо не се е родило случайно в тях, и с тях.

Те са си го извоювали! Те привличат!

Пътешествениците всякога търсят големите градове, които са като общо отечество за всички...пише Монтескьо, и още....Всички тия хора живеят или се стремят да живеят в града, който е майка на изобретателността.....

Хората съзнават това им преимущество и с желание се включат, за да се възползват от престижа, от огромния арсенал от трудови, социални и културни възможности и перспективи, защото с времето и в него - те ще стават все по-големи. С нарастването на тези знакови населени места, пълни с разнородна човешка смес от всички крайща на земята, и притока към тях ще се увеличава, и те ще стават още по-мощни и агресивни, за да засмучат в един момент по-голяма част от градското население на земята.

Те са тяхната „светлинка”, подобно на мушиците, полетели нощем към спасението. Малките населени места светят слабо и затова потокът от пришълци се насочва към ярката светлина несъзнателно, насочва се към многообразието от възможности за труд, за развличения и не само......, при почти пълна анонимност. За да останат!

Всички мислим за тези процеси, които неминуемо ще се случат и тук при нас на Балканите. Нищо, че днес никой от управляващите не им обръща внимание, те се трупат невидимо.

Вижте, София! За по-малко от 15 години тя удвои, даже утрои населението си!

Нищо ли не ви говори това?

Вероятно институциите ще реагират на тези процеси тогава, когато тя се слее планово и пространствено с Пазарджик и Пловдив, и когато те вече отдавна ще са се слели със Стара Загора, Хасково и Димитровград, приобщили всичко около тях, в едно мощно неделимо полицентрично урбанистично цяло!

Трябва да съм спокоен, защото има още много време. Но глобализацията и постепенната урбанизация си приличат с..............диабета! Те действат тихо и невидимо злосторно, осъществявайки и достигайки неминуемо крайната си цел, каквато и да е тя!

Защо трябва да мислим за паметта, която ще оставим в наследство?

Има добри неща, достойни примери и исторически моменти от нашия живот, които бъдещето трябва да знае и да помни? Има места в града, които носят спомен за нещо важно за всички, станало край тях? Повече от сигурно е, но днес никой не иска да помни.

Попитайте някой – къде е живял, защо и къде е посечен Стамболов, къде е убит Димитър Петков - Свирчо, къде е живял в последните си години старият Славейков или политическия хамелеон Драган Цанков, кой е Начович ..........

Чували ли сте нещо за 1-ви и 6-ти пехотни полкове и тяхната неувяхваща слава по полетата на войната, за строителството на Шарения мост, за Орлoвия мост, знаете ли за най-големите дарители в българската история братята Евлоги и Христо Георгиев или за безволевия им наследник, на когото днес и булевард нарекоха, дори?

Знаете ли нещо за сградата на ул. Ангел Кънчев, която Съюза на писателите реставрира преди години, а за сградата, в която днес е Съюза на архитектите, а за тази – на Московска 15? Какво знаете за умния Петко Каравелов? Какъв е той на Любен – брат, син или съименник?..

Непростимо е незнанието, защото градът го иска - за да предаде спомените ни на следващите поколения!

Сякаш оставяме град – подобен на изтрит пергамент, удобен за ново писане, като чист лист хартия! Лист - без нищо, което се е случило и на това отгоре - което не трябва да се помни и записва. Празен лист, та някой да напише измислената си биография, както често виждаме с удивление напоследък!

Кой първи ще се разбунтува срещу това безумие – градът или гражданите му?

Дори и незначителен опит да бяхме направили поне, а идните поколения – да го трият, ако искат, подобно на живелите преди хилядолетия хора край поречието на Нил.

Трябва да се пази паметта и защото.....Пред очите ви ще дефилират във фантастичната си и внушителна реалност, всички живи уродливости на големия град, страшни, гротескни, зловещи или смешни съкровища, които той крие.....Бодлер.

Може би трябва да се замислим за формите на градската и човешка памет – дали и как се променят. Съобразяват ли се с условията, подчиняват ли се на нивата на съвременната, за всяко поколение, технологична култура. Как става тази промяна? Защо паметта на родителите трябва да е подобна или еднаква с паметта на децата? Такава ли е?

Нали всичко днес е толкова могъщо различно от вчерашното!

Защо различията и промените да не обхващат и формите на една толкова имагинерна възможност, за опазване и възпроизвеждане на информацията от човешкия разум, като паметта?

Как мислите? Дали всеки град принадлежи само на съвременните хора?

Михаил Петков / 0887 974 392 / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / oктомври 2013 - март 2014 год.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions