КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 30: Мъжки род

Петък, 26 Юли 2013 00:00
01
Градски ескизи 30.
Автор: Михаил Петков

Градът не е само от мъжки пол, нищо, че съществителното е такова. Има градове,  прилични на какво ли не, на кого ли не, дори  по-особени, които са в звученето на някого! Пак човек, но друг! Има и такива, подобни на старци и старици...

За мен, София е като самоизхранваща се старица, но..... погледът на всеки е различен – за току-що пристигналия от село, може и да му  изглежда като Вавилон! Вероятно!
Виждам градове като мъже в различна възраст, а други – поли-сексуални. Наричам ги така, поради основното им предназначение и функция, обвързани с полиса.
Има и такива -  с излъчването на жена, но обикновено  няма, прилични на деца!
Има градове, които не приличат на нищо със своята безличност, както и градове, сменящи и пола, и маските си, но... това е толкова бавен процес, че трудно би могло да се усети в един човешки живот, въпреки, че примери има дори,  пред очите ни.
Някои приличат с поведението си на жриците на любовта, а други – на празноглави богаташи. Никой не прилича на юноша или младеж, щото всеки от тях е многократно по-възрастен от най-възрастния сред хората, с редки изключения...
Има градове артисти, градове – мечтатели, поети, имало е – воини, атлети.
Има градове - селяни, а други - весели и любопитни, добронамерени и гостоприемни, а някои пък – чужди и много нелюбезни, намръщени и начумерени...
Има и изоставени, като провлачени жени или като смърдящите пиянки.
Има  кухи градове, приличащи си с голяма част от жителите си или подобни на някои от законотворците в тях, а примерите са безчет.. .
Има градове, които живеят предълго и не могат да се освободят от тежестта на историята си, дори и да искат – тя ги подтиска, мачка и прави, каквото си иска.
Има градове – царе и властелини! Те не приличат на живелите в тях човешки господари, всеки от които е оставил името си с нещо, поглеждайки към бъдещето им - за слава !
Има  някои, които ухаят приятно, слели се с природата и полазили по гънките й, та човек не може да си откъсне душата и вечно ги помни!
Не липсват и онези, дето никой не иска да помни и дето никой не ходи в тях.
Има и такива, ухаещи на забравените вече гальоти, които преди столетие обикаляха нощно време града, за да си свършат работата.
Всеки град те вика, чуваш ли го – ти отиваш и ако те приласкае с нещо – оставаш, но бягаш и се не връщаш, намразваш го, ако е оставил лошия си отпечатък..
Градът е шарен като жителите си. Той прилича на тях. Градът се променя  с всяко човешко поколение, слага си нови и нови маски, но  като го погледнеш – пак си е същият, променят се повече хората, отколкото той. Той е образец за мимикрия, на потайна промяна, тъй като  пази духа и историята си трайно.
Той напътства и учи, обещава и лъже, той  убива и ражда, побеждава и губи, изчезва и отново възкръства -  той е човешката история, вярна или не – тя е историята, която  всяко поколение знае за себе си.
Има градове, които посещаваш за пръв път, но усещаш, че ги познаваш. Отдавна! Добре!
Няма, кой да ти каже – дали и колко си прав, но ти знаеш и отново се връщаш, живееш.
Има такива, дето ти грабват сърцето отведнъж, ума и дума не можеш да кажеш, захласнат.
Замислям се, кой е по-уникален – градът или човека в него. Дори не е важно това, че си приличат – кой е по-силен, кой е по-могъщ, кой е по-всестранен, кой е по-универсален! Мисля, че човекът губи в съперничеството си със своето най-велико произведение и с неговия дух!
Има  градове – като панаири, вечно шумни, задъхани, засмяни, смрадливи от желания и пот, възбуждащи въображението...
Има и такива – радостни от младостта, но и други – стари в старостта на старите в тях.
Най-много са посредствените и безличните, приличащи си с рояка от мушици и безброя от хлебарки, сгушили се в пазвите им.
Има градове за удоволствия, че ги познаваш или, че живееш с тях, има и отблъскващи, които се чудят, защо още ги  населяваш. Има и такива, подобни на магнита – за малки и големи, дори за едри стружки, а знам и се познавам с някои – за едрогабаритни елементи.
Чудно би било да няма  такива – за плужаци, за хамелеони  и за други буболечки, но знам  за онези, подслонили професори и много важни клечки, дори има и прилични на колеги и колежки, дописници  на служби много важни, много  тежки..
Навред се ширят  градове и градчета, отдадени на корупция, а има и други, отрудени сред своята многовековна еволюция. Има и преситени, има и гладни, дал бог градове за труженици, но е  пълно и с такива – за безделници.
Има градове объркани – денем спят, а нощем живеят и работят. Има тихи и спокойни, има буйни и невъздържани. Появиха се напоследък и чалга  - градовете, весели и шумни, голи и безумни..
Малко са, но има и музикални  по земята, дето музика се лее денонощно, дето  тя е в душата. Има и  задръстени, запушени в снагата..
Съществуват градове-картинки и болезнено безцветни - до сиво или пожълтяло Има някои - целите в бяло, а други -  опушени, без бяло. Има градчета в мащаб - като своите жители, но има и болни психически  в маниакалността си, пре-развити, презаселени..
Има такива на нивото морско, а други – над облаците в планините, едни – зелени, други само в камък и бетон строени.
Какъв хамелеон е човекът, а ! Наскоро отново забелязах и учудено се вгледах.
Има тук-таме и нови, но повече - от старост, преплитат си краката. Някои от тях години си не знаят, но живи са - с децата на безкрая.
Градът е най-върховното  културно постижение на разумния човек, няма друго нещо, сътворено от него по-велико и гениално! В него той се чувства истински свободен и рядко променя цвета и маската си.
Градът е най- красивото произведение на човека, скъпо и дори безценно! Той е неговата слабост, неговото въображение и най-велика победа. Тази – над природата! Постигнал е и други висоти, но само в името и в полза на града, и себе си.
Тук – той е господар, творец и разрушител..
Колко жалко е, че има и  градове - призраци, изоставени по различни причини, но.... има и такива, в които е удоволствие да се живее – за тях е нужно да говорим.
Градът е различен за всеки от нас и това зависи от ума, от  очите, от слуха и обонянието на всеки, стига да ги има и ползва.
Има градове държави и не малко други с живот на роби. Ще се намерят кротки и заспали, но има и крещящи и бунтари. Често се намират весели и тъй приятни. и рядко намусени, сънливи. Ще срещнем арогантно малоумни, но и срамежливи, притеснителни, свенливи.
Колко ли са различни хората, дали и градовете са като тях!
Рядкост са изоставените, много са грозните, почти липсват мързеливите, има и сбъркани, неподдържани, мръсни, безцветни и безлични, но човекът е навсякъде!
Затова си приличат – градът и човека са хищниците на земята!
Дали духът на града не е една огромна метафора на човешкия!

И той е вечен!

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18

Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Изображение: boredpanda.org
Автор: Елена Романова
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions