|
И градът е зависим, подобно на човека в него, но зависимостите му са отражения на политиката на обществото и скоростта на неговото системно развитие. То отлага своето влияние върху средата, определя необходимите инвестиции за поддържане на системите му и увеличава богатствата на хората, многообразието и качествата на услугите, и специфичните планови, пространствени и културни условия, които предлага. Или ….го изоставя съзнателно и безцеремонно!
Бързо развиващите се общества обикновено са носители на иновативни технологии и научни открития, чиито реализации увеличават, допълнително и постоянно, високата и без това, скорост на развитие на всички градски функции, свързани с човешкия живот. Скоростта генерира още богатство, защото реализира открития, а те създават самочувствие, високомерие и дори пренебрежение, спрямо бавно движещите се икономики на градове, държави и съюзи!
Изоставането е прогресивен регрес на всички градски системи, жители и среда. Това се вижда, особено ярко, при продължителния процес на загниване на древен град като София – с липсата му на съвременни условия на живот, неотговарящи на високите изисквания, предоставяни от градовете на страните-членки на политическото и икономическо обединение, в което сме вече едно десетилетие. Изоставането е очевидно и то носи характера на незнанието и малограмотността на хората от професията, отговорна за управлението му, защото администрацията на града управлява със самочувствието и възможностите на дилетант! А действителността е друга!
Преди време общински съветник убедено сподели,, че, ако той управлява града – ще нареди на главния архитект, какво, как и кога да прави. Замълчах, защото съветникът не беше архитект и имаше, вероятно, само бегла представа от необятните изисквания, задължения и отговорности, култура и знания, които трябва да са задължителни за тази длъжност. Очевидно, той се сравняваше с досега заемалите я колеги, поставен до които - имаше неоспоримо предимство, според мен.
Сравненията между градовете са в полза на тези - икономиката, на които произвежда достатъчно и за тях, и за гражданите им. София е пример на град, пълен с дебелогъзи чиновници, хармонични по ум и разум, по знание и опит на изоставената му планова и пространствена хармония, пълен с адаптиращи се в градската среда селяни - партийни и общински кадри, без образование, но с политическо самочувствие, а с него градът пропада още по-бързо, защото парите му се крадат и изяждат от тия, и не служат за развитието и прогреса му. Данъците също се увеличават, вероятно, защото никой от тях не е чувал за становището на българомразеца, също дебелогъз като тях, сър Уинстън Чърчил –
„Нация, която се стреми да постигне просперитет с данъци, прилича на човек, който стои в кофа и се опитва да се повдигне с дръжката.“.
……………………………….
А знаете ли за напълно обезлюдените села, за селата без хора, с къщи, църкви, улици и училища?В тях няма развитие, няма просперитет, няма и живи хора!
Вероятно уникалната зависимост на управляващите политическите и икономическите процеси у нас, откри мирен еквивалент, заместител на водородната бомба?! Като прогони хората!
Кой предизвика това изобретение? Знам, че не сте вие - гражданите на България! Кой? Нашите дебелосерковци нямат погледа да погледнат – какво ще се случи утре, поради ред причини, а напред в редицата напират нетърпеливи да излязат - истинските автори, за да получат овациите!
………………………………………..
Днес по обед се разминах с един лъскав, луксозен автобус – той по булеварда, аз по тротоара. Струята на увлечения въздух докара и мисълта, и сравнението за мен, заедно с красивата машина и едрите букви, показващи функциите и зависимостите й.Замислих се. Не е ли парадоксално в една бедна държава като нашата, да се полагат такива грижи за едни футболисти - и то за хора, които и да искат не биха могли да допринесат с нищо за промяна на статута, и нищетата на положението й, с нищо за интелектуалния растеж на обществото, с нищо за ония, носещи ума, знанията и таланта на творци!? А?
…………………………………………
Очите и душите на едни, като че ли, са обърнати към идентичността, търсят справедливостта, но пак - само на ужким! Само, докато всеки схруска, изпречилото му се поредно препятствие, след което отново се успокоява сред ларвите на простотията, на безхаберието и малограмотността, на безродието и дефицита на човечност, сред своята ненаситна лакомия – за още прясно човешко! И, заради чужди интереси!
Други - продължават да се питат, какво търсят сред тях - та те, дори не са от един и същ биологичен вид! И бягат, бягат… надалеч!
……………………………
Посвещавам ескиза на всички, които мечтаят това освобождение от робската ни психика да се случи, на всички, които не са роби или непотребни буболечки!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 03 - 15. 2016 г.
|
