|
В съзнанието на човек, от детска възраст, се формират впечатления от града и те остават за цял живот.
От всеки град, в паметта на всеки негов жител!
Общи, невъобразимо различни и шарени – деца на очите, слуха, обонянието, на чувствата и възрастта!
За човека те остават едни и същи за целия му живот – къс и прекалено динамичен,
докато градът преживя времето си, предъвква и бавно го поглъща…….. бавно..... сред променящата се среда в продължителния си живот.
Пловдив!
Разбира се, трябва да бъде поздравен, но не само градът, а и неуморните му и умни жители!
Някакъв го сравняваше със София!
Сравнението е неточно, защото в столицата живеят, поне стотина хиляди граждани, родени в Пловдив или бивши негови жители.
Той няма капацитета да бъде столица на държава, защото, ако имаше – досега да е станал хиляди пъти през многовековната си история, но му прилича да бъде културна, една от културните столици на страната и една от многото – на Европа! Защото той има свой чар и специфичен образ на духа, има любовта на гражданите си!
Той е столица и то отдавна!
София, все още живее в своя многогодишен дисонанс, сред шареното си и предприемчиво население, събрало цветята от градините на всички селища на страната – умни и непокорни, алчни и угодливи, достойни и коленопреклонни, водачи и много, ама наистина много лакеи,
бездарни и гении, красиви и грозни, тънки, елегантни, дебели и безформени!
Има и много глупави, но лесно приспособими, а най-много са тия от тях – с комплекси!
Тук е събран шареният цвят на нацията!
Разбира се – по социалистическите правила и норми, на онова администриране, все още съществуващо и днес.. Особено днес!
Знаете ли?
Не вярвам да знаете, защото не четете,....... че в Римската империя е било престижно да се живее на село, сред природата и слялото се с нея имение.
Знаете ли, че тогава в града Рим са живели хората от най-ниските прослойки на тогавашното робовладелческо общество?
От къде ще знаете.
Замислял съм се за израстването на статута на града и за качеството на живот в него, за качествата на обитателите му, за промяната, настъпила през тия две хиляди години, изминали от тогава!
Замислял съм се за жаждата да живееш в големия град и да станеш никой.
Та, думата ми е за София!
Тя притежава качествата на град-столица, но не, заради гражданите си и въпреки тях, а заради няколкото направени избора – този на Константин Велики и от строителите на съвременна България!
Градът притежава уникални богатства – планините около му и многоброя от разнообразна минерална вода, които го отличават и обогатяват.
Можеше да стане и град от световно значение и визия, ако не бяха жителите му и необразованата градска управа през повечето години от съществуването му, вечно пълна с малки угодливи твари, вътре във властта или близки до нея, без перспективи за неговото бъдеще, поради силата на настоящето им!
В архитектурно и пространствено отношение днес, градът е шарен като жителите си и прост като голямата част от тях!
Духът на човешката материя прави града така, че да са си лика-прелика!
С настоящият - без да се мисли за бъдещия!
Тук е съсредоточие на власт и пари, на власт и корупция, на власт без знание и опит, и много лакейщина.
Градът притежава всичко, което се изисква за избора - театри, изложбени зали и музеи, галерии и институти, висши училища и университети, огромен брой от младите хора на съвременната ни държава - ученолюбиви и образовани, инициативни и интелигентни в своя сремеж да усъвършенстват градската среда и живот, да го облагородят!
Има и от другите, които не притежават тези богатства и извоювани права, но разнообразяват пейзажа му с различните си цветове, поведение и миризми.
София има много хотели, ново летище, стара железопътна гара, ново метро, има неуредена транспортно-комуникационна мрежа, малко паркинги и велосипедни алеи, има-няма само стотина метра некачествена пешеходна зона, малко паметници и .....
Нищо ли е, че градските власти се гордеят с малкото направено, което трябва да се сравни с многото в джобовете им, получено - за нищото работа в обща полза!
Нищо ли е, че се правят смешни и нелепи сравнения с постиженията за града, сътворени безкористно преди 60-70 години от други екипи, с които днешните нямат нищо обшо!
Откъдето и да ги погледнеш!
Съсредоточието на много власт и медии, обърнати изцяло към себе си, липсата на интерес от страна на гражданите към кухите и куриозни в същността си “културни” инициативи в подкрепа на дишането на града, незаинтересоваността и отчуждението от проблемите му, от археологията и архитектурата, смешните опити да се ползва историята, да не се ползва богатството от минералната вода, отрязаните връзки с планините и особено с истинската култура на жителите му - бяха лицето на неискрения стремеж на кандидатурата или по-просто казано – се превърнаха в борба за власт и за печалбата от нея, след придобиването й.
Били неграмотни, а?
Кой се интересува от града?
А от жителите му?
Жалко, ама много!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 19.09.2014 г.
|
