|
Само едно нещо, свързано с живота на човека, е по-променливо от политиката и отразената й светлина -
градът!
Изключително рядко е съществувала хармония между него и тези, които го управляват! Тогава, в мига на раждането й, са изградени най-бележитите му архитектурни паметници. Тогава архитектурата е „победила“ политиката, като след това, за вечни времена, се е отблагодарявала и е прославяла временната си „победа и победения“!
За да има съзвучие, политиката трябва да израсте до нивата на архитектурата! И да се просвети!
Владетели, царе, императори, султани, папи и президенти са си налагали това, и са останали в човешката история с построените блестящи градове, с уникалните сгради, църкви и катедрали, с ума, с разума и със свободата на мисълта и идеите си, въплътени в творбите на майстори-философи, архитекти и инженери, всички те – съзнателни визионери! Макар и изключително рядко, това продължава да се случва и днес, за щастие на образования свят и просветените му политици!
Чудя се, колко столетия трябва да се изнижат, колко поколения трябва да се сменят, за да може, някой просветен български политик, да достигне до нивото на знанията на архитектурата и поне малко - да разбере от въображението на всички, които работят за града, колкото и да са кът, днес? Дали, някой, някога, ще се престраши да се довери на тези колеги – отдали се на градоустройствената практика и архитектурата, колкото и близки да са до ембрионалните си нива и форми, разпространените у нас, и да постави съзнателно политиката в услуга, и в подкрепа на градското планиране и архитектура! Мисля, обаче, че това не би могло да се случи, защото българските политици са най-умните политици на земята, а културата им е по-извисена от тази на най-блестящите умове, създали и грижещи се за градовете по света или, за която и да е, обикновена, или, смайваща ума на човека, супер-сграда! Проблемът не е в бедността и празния джоб на народа, и държавата, а в бедността на пипето им!
И по още нещо, свързано с живота на човека, е възможно да се прецени стойността на качествата му - и това е, притежанието или липсата, на осъзнатата ангажираност да се грижи за града, в който живее! Не за жилището, за което, естествено, полага грижи, а за града – за общия дом на всички - млади и стари, умни и глупави, здрави и болни! Нека тази ангажираност да се разбира – кой, както иска, както може, колкото му стига пипето и желанието да живее, и се чувства човек!
Отнася се, наистина само, до тези, които живеят и продължават да искат да живеят с него.
Михаил Петков / 14 - 15. 11. 2016 г.
|
