|
Сара дойде в къщи напълно изненадващо.
Доведе я Калина - умната ми и красива внучка. Всички щели да слушат Roxette вечерта в сряда, а не би трябвало да я оставят сама, защото правела пакости.
Беше куче, пойнтер на около 5 години - своеобразна, понякога твърде настойчива в желанията си, но и манипулативно умна.
............................................
От живите същества харесвам единствено елитните екземпляри на кучето и коня, защото притежават ум, повече дори от повечето хора.....
............................................
Беше неспокойна. Стоеше до входната врата и чакаше да си я вземат, но постепенно се успокои.
През нощта два пъти ме буди, за да ми каже нещо, но нали не говорим на един език, не й обърнах внимание, сънен.
Сутринта разбрах причината – беше се освободила от тежестта, която я е мъчила – там сред цветята и засланата с найлон зимна градина.
............................................
Знаеше, какво е свършила и се беше скрила под масата на компютъра,
и звук не издаваше, виновна - дълго, докато не я погалих, за да я успокоя.
............................................
Изчистих, а тя - като човек, виновно наблюдаваше всичко.
А беше само куче!
Замислих се, колко важно е за хората - да се поучат от поведението на животното и срама му!
|
