|
Деградацията на една нация е следствие на стареене на населението й, и не само. Тя води до нейното бавно и постепенно изчезване. Деградация може да сполети, както цялото общество, така и части от него. Разсъждавам по въпросите на деградацията, защото времето и миграцията на огромни човешки маси, ме принуждават да правя това. Същевременно информацията, която получаваме и която всеки преработва, съобразно знанията си, ни води, дори ни задължава, да я анализираме, пак според възможностите и разбиранията си.
Учудващи бяха призивите, за готовността на някои народи да приемат млада работна ръка от други раси, които политически ръководители на развити европейски държави си позволиха да отправят! Замислих се - защо бяха отправени към други, а не към европейската бяла раса и към страни като България, в очевидно не добро икономическо състояние, но с грамотно население, носещо превъзходен културен потенциал? Дори с близка религия, бит и култура, отдих и развлечения, дори с близки и общи цивилизационни интереси и ценности. Не бяхме поканени, но нали сме в един общ политически и икономически съюз? Не са ли тези призиви договорни и морални нарушения? „Поканени“ бяха напълно чужди, във всички аспекти на нормалния живот на бялата раса, хора!
Защо не поканят нашите цигани? Та те са прародители на днешните пришълци, дошли тук, още с първите контакти на селджукските орди с нашите земи. Нека и преценим – изменило ли се е нещо в техния бит и традиции, трудови навици и генетични параметри? Очевидно не! И затова ме учудва изявлението на кмета на някакъв немски град ( Дуисбург ), който иска да изгони нашите цигани, а на тяхно място е съгласен да приеме, също толкова, от пра-пра-пра-внуците им!? Вероятно и вие сте мислили върху това.
Част от отговорите се крият в коментара от началото на ескиза, със загадъчните проблеми на остаряване и по-точно остаряването на работната ръка и трудовите запаси от хора, в някои или в много етноси, обединени в народ или нация, притежаващи своя обща физиономия, характеристика, стремления и цели, обединени в общество с еднакви или близки здравословни и генетични, образователни и културни, цивилизационни и технологични проблеми, обединени от обща цел и път към бъдещето.
Отговори се съдържат и в призивите. Бяха „поканени“ чуждоземци, от друга раса, с друга религия, за да се присъединят към народи-приемници, за да вървят по-нататък заедно с тях, смесили „изтощената“ кръв с новата, прясна и генно различната кръв на новодошлите!
Стара кръв като нашата носи натрупаните генетични увреждания от хилядолетията преди, носи психични и душевни болести и техните видими разклонения, а в повечето случаи - скрити и увреждащи потенциалните възможности на нациите и политическите им класи.
……………………………………………………
С присмех си спомням случилото се преди около 25 години, когато много колеги отпрашиха към земите на професионалния успех и по-добрия начин на живот. Попадаха в най-различни ситуации и проблеми. Двама красиви българи, с красива физика и високо образование, с по няколко езика в главата си, с дълъг и положителен професионален стаж, попадат в едно архитектурно бюро в Холандия, в Хага, при баща и син архитекти. Приемат ги и започват веднага работа, от която всички остават доволни – от професионализма и прецизността в отношенията. Бащата е на път да се пенсионира, а синът, на възрастта на семейството българи, обявява, че търси двама архитекти с всичките характеристики на българите. Законите обаче не позволяват чужди граждани да работят в Холандия. Дори писмото на собственика до холандския парламент и заведеното дело не помагат! Принудени са да назначат единствения кандидат, без стаж - от държава от центъра на африканския континент, женен за холандка! При исканите двама превъзходни човешки кандидати – представяте ли си?! И днес се ширят комплексите им за превъзходството, за висотата на тяхната култура, но ако не знаят, откъде са тръгнали, за да населят тези територии и кога - да се обадят, за да им кажем!
…………………………………………………............
Справянето с нуждата от приток на свежа кръв
е засега една от не афишираните причини за преселението на младите хора, които идват с нея и е без значение тяхната религия, образование или култура. Те носят в кръвоносната си система богатството и сигурността в бъдещето, защото ще оплодят здравето, знанията, енергията и борбеността на приемните нации и ще осигурят прогреса им, ще ги опазят……
или ще променят завинаги расовата и етническата им хомогенност!
Останалите страни-членки на ЕС обаче, ще трябва да мислят и действат сами, което е многозначително за отношенията в съюза! Но, дали е така, засега не знаем? Бедните източни европейски народи не бяха потърсени и не са желани, защото носят същия ген, а са и по-стари по време, на съществуване им.
И пак ще си задам въпроса за верността на причините, предизвикали миграцията – дали тези са причините, причинили я? Ние не ставаме, защото освен еднаквите гени, носим и същите болести, докато кръвта на сирийци, афганци и либийци е друга, още повече, че Европа не се безпокои, че ще почернее или, че ще се ислямизира, а това е силно смущаващо! С прииждането на хиляди млади работници, при това с по-млада в генетично отношение кръв, тя разрешава бъдещото си икономическо развитие и съществуване, и спира деградацията на народите си, по подобие на Северна Америка,
но дали това ще спомогне да не се трансформира, политически и икономически, завинаги?! Как ще изглежда в бъдеще нейния човешки образ, чия ще остане натрупаната култура – пример и еталон за хората до днес? Кой ще продължи да я развива?
Дали политиката на ЕС е сбъркана, както мислят и говорят българските политици или не е? На остаряващото и израждащо се от генни деформации население на Европа е нужна, каквато и да е друга свежа кръв, дори и в икономически аспект! Но това е един от проблемите на глобалната политика в глобалния свят, затова деградацията, на всяка една нация по света, би могла да се реализира и чрез икономически и политически намеси. Необходимо е да се знаят интересите на силните, интересите им от миналото и от днес, за да направим преценките си - какво ще се случи утре, защото те диктуват живота ни на земята като хора, като етноси, като народи, които като че ли са на път да губят, все повече и повече, своя образ и смисъл на съществуване.
……………………………………………………..
Независимо от това и заради това, се опитах да си разясня проблемите и целите на преселението. Дали проблемите на оплодяването с нови и по-жизнени гени на изнемощелите стари, дали вътрешната хармония на расите, дали цвета на различната кожа или различните антропологични черти, дали различията на религиите и техните вечни борби, дали различията в културно и образователно отношение, не са били възможни да се разрешат много по-отдавна, още от Създателя, ако е преценил ползата от една подобна антропологична и генетична каша, още при създаването им? Дали смесването на гените е доброто решение, абстрахирайки се от всичките други, елементарни на пръв поглед, проблеми? Няма ли да се появят нови, непознати, болести или най-обикновени битови и житейски, или трудноразрешими религиозни ситуации, които да принудят народа-приемник утре отново да потърси следващи, още по-предизвикателни и чужди решения? Защо не вземат нашите цигани, а ги гонят!?
И днес виждаме трудното съществуване на подобно създадените малцинствени групи по целия свят. Ярък пример е Северна Америка, което изкарва в съзнанието ми и въпроса - дали жителите й не си връщат - за направеното, преди две-три столетия, насилствено преселение там на други хора, от други раси, от сродните им европейци и предлагат, по-близкото до елементарното мислене решение – да създадат или копират отново, случилото се?
Дали интересите, в това предизвикано днес преселение, не се крият другаде, дали целите на преселението не са невидимо други, кои геополитически сили имат интерес от него, в чий ущърб ще се окажат крайните резултат, ако се приеме, че то сега едва започва и кой ще има полза от него - ще се разбере скоро от всички?
…………………………………………………………….
Какво ще представляват градоустройствените решения на градската среда във вече съществуващите, в бъдещите или в каквито и да са други урбанизирани места, в които живеят и ще живеят новите граждани? Дали ще притежават чертите на града на гражданите на народа-приемник, както това се случваше през изминалите десетилетия или ще носят характеристиките на селото, което са обитавали доскоро мигриращите. Преминаването в различни нива на обитаване изисква, почти коренно различни отговорности, друго възпитание и морал, труд и социални отношения, друга култура и развлечения, напълно различни комуникации и транспорт, и какво ли още не, като тяхното възприемане и елементарно усвояване се нуждае от столетия, а в случая, вероятно и хилядолетия, ако правилно четем и не изкривяваме историята на някои бели южни народи, завършила с разрив. А, ако той се наложи в бъдеще като решение за цяла Западна Европа, какво ще се случи с богатствата й, с културата й, с живота на народите й? Дали ще се осъществи сепарация на новодошлите, отново по примера на живеещите отдавна там, ще се оформят ли паралелни на съществуващите градове или части от тях с изцяло еднородно население, подобно на повечето северно американски примери? Какъв характер и образ ще имат тези нови урбанистични образувания – европейски или малоазийско-арабско-афгански? Ще се измени ли териториално-икономическата структура на приемните държави и как? Трябва ли да говорим за расизъм, а не за цивилизационни проблеми, които остаряваща Европа си създава, защото се нуждае от разрешаването им, а глобалното световно развитие й ги осигурява, но създавайки ги чрез прехвърляне на част от тези отговорности и тежести върху другите, по-изостанали икономически народи и страни, членки на ЕС? Дали политическите ръководства на развитите европейски страни съзнават комплицираната ситуация, дали се стремят да я управляват или не им пука, защото и те са икономически и политически зависими!
Ние виждаме тази недалновидност, защото сме препатили от подобни решения, случили ни се, не много отдавна като народ, насилствено дори. Ние живеем векове, с дошлите по нашите земи етнически роднини на пакистанци, на индийци и афганци, без да сме постигнали, каквото и да е, за да се обединят, основният и този етнос, по подобие на случилото се с арменци, евреи, руснаци и други представители на народите с бял цвят на кожата, всичките, произлезли от тук. Ние се страхуваме от повторението на насилствените действия, защото знаем резултатите! Интерес предизвикват и неумелите изказвания на европейските политици, затова не трябва да спираме да повтаряме едни и същи думи, нужни ни днес - думи на Ницше…..„Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда……Ще дойде ден, когато той няма вече да хвърля стрелата на копнежа високо над човека, а тетивата на лъка му ще е отвикнала да свисти.“
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 24-27.10.2015 г.
|
