КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?

Понеделник, 09 Ноември 2015 00:00
01

Градски ескизи 223
Деградация  или глобализация?

 

Деградацията на една нация е следствие на стареене на населението й, и не само. Тя води до нейното бавно и постепенно изчезване. Деградация може да сполети, както цялото общество, така и части от него. Разсъждавам по въпросите на деградацията, защото времето и миграцията на огромни човешки маси, ме принуждават да правя това. Същевременно информацията, която получаваме и която всеки преработва, съобразно знанията си, ни води, дори ни задължава, да я анализираме, пак според възможностите и разбиранията си.

Учудващи бяха призивите, за готовността на някои народи да приемат млада работна ръка от други раси, които политически ръководители на развити европейски държави си позволиха да отправят! Замислих се - защо бяха отправени към други, а не към европейската бяла раса и към страни като България, в очевидно не добро икономическо състояние, но с грамотно население, носещо превъзходен културен потенциал? Дори с близка религия, бит и култура, отдих и развлечения, дори с близки и общи цивилизационни интереси и ценности. Не бяхме поканени, но нали сме в един общ политически и икономически съюз? Не са ли тези призиви договорни и морални нарушения? „Поканени“ бяха напълно чужди, във всички аспекти на нормалния живот на бялата раса, хора!

Защо не поканят нашите цигани? Та те са прародители на днешните пришълци, дошли тук, още с първите контакти на селджукските орди с нашите земи. Нека и преценим – изменило ли се е нещо в техния бит и традиции, трудови навици и генетични параметри? Очевидно не! И затова ме учудва изявлението на кмета на някакъв немски град ( Дуисбург ), който иска да изгони нашите цигани, а на тяхно място е съгласен да приеме, също толкова, от пра-пра-пра-внуците им!? Вероятно и вие сте мислили върху това.

Част от отговорите се крият в коментара от началото на ескиза, със загадъчните проблеми на остаряване и по-точно остаряването на работната ръка и трудовите запаси от хора, в някои или в много етноси, обединени в народ или нация, притежаващи своя обща физиономия, характеристика, стремления и цели, обединени в общество с еднакви или близки здравословни и генетични, образователни и културни, цивилизационни и технологични проблеми, обединени от обща цел и път към бъдещето.

Отговори се съдържат и в призивите. Бяха „поканени“ чуждоземци, от друга раса, с друга религия, за да се присъединят към народи-приемници, за да вървят по-нататък заедно с тях, смесили „изтощената“ кръв с новата, прясна и генно различната кръв на новодошлите!

Стара кръв като нашата носи натрупаните генетични увреждания от хилядолетията преди, носи психични и душевни болести и техните видими разклонения, а в повечето случаи - скрити и увреждащи потенциалните възможности на нациите и политическите им класи.

……………………………………………………

С присмех си спомням случилото се преди около 25 години, когато много колеги отпрашиха към земите на професионалния успех и по-добрия начин на живот. Попадаха в най-различни ситуации и проблеми. Двама красиви българи, с красива физика и високо образование, с по няколко езика в главата си, с дълъг и положителен професионален стаж, попадат в едно архитектурно бюро в Холандия, в Хага, при баща и син архитекти. Приемат ги и започват веднага работа, от която всички остават доволни – от професионализма и прецизността в отношенията. Бащата е на път да се пенсионира, а синът, на възрастта на семейството българи, обявява, че търси двама архитекти с всичките характеристики на българите. Законите обаче не позволяват чужди граждани да работят в Холандия. Дори писмото на собственика до холандския парламент и заведеното дело не помагат! Принудени са да назначат единствения кандидат, без стаж - от държава от центъра на африканския континент, женен за холандка! При исканите двама превъзходни човешки кандидати – представяте ли си?! И днес се ширят комплексите им за превъзходството, за висотата на тяхната култура, но ако не знаят, откъде са тръгнали, за да населят тези територии и кога - да се обадят, за да им кажем!

…………………………………………………............

Справянето с нуждата от приток на свежа кръв

е засега една от не афишираните причини за преселението на младите хора, които идват с нея и е без значение тяхната религия, образование или култура. Те носят в кръвоносната си система богатството и сигурността в бъдещето, защото ще оплодят здравето, знанията, енергията и борбеността на приемните нации и ще осигурят прогреса им, ще ги опазят……

или ще променят завинаги расовата и етническата им хомогенност!

Останалите страни-членки на ЕС обаче, ще трябва да мислят и действат сами, което е многозначително за отношенията в съюза! Но, дали е така, засега не знаем? Бедните източни европейски народи не бяха потърсени и не са желани, защото носят същия ген, а са и по-стари по време, на съществуване им.

И пак ще си задам въпроса за верността на причините, предизвикали миграцията – дали тези са причините, причинили я? Ние не ставаме, защото освен еднаквите гени, носим и същите болести, докато кръвта на сирийци, афганци и либийци е друга, още повече, че Европа не се безпокои, че ще почернее или, че ще се ислямизира, а това е силно смущаващо! С прииждането на хиляди млади работници, при това с по-млада в генетично отношение кръв, тя разрешава бъдещото си икономическо развитие и съществуване, и спира деградацията на народите си, по подобие на Северна Америка,

но дали това ще спомогне да не се трансформира, политически и икономически, завинаги?! Как ще изглежда в бъдеще нейния човешки образ, чия ще остане натрупаната култура – пример и еталон за хората до днес? Кой ще продължи да я развива?

Дали политиката на ЕС е сбъркана, както мислят и говорят българските политици или не е? На остаряващото и израждащо се от генни деформации население на Европа е нужна, каквато и да е друга свежа кръв, дори и в икономически аспект! Но това е един от проблемите на глобалната политика в глобалния свят, затова деградацията, на всяка една нация по света, би могла да се реализира и чрез икономически и политически намеси. Необходимо е да се знаят интересите на силните, интересите им от миналото и от днес, за да направим преценките си - какво ще се случи утре, защото те диктуват живота ни на земята като хора, като етноси, като народи, които като че ли са на път да губят, все повече и повече, своя образ и смисъл на съществуване.

……………………………………………………..

Независимо от това и заради това, се опитах да си разясня проблемите и целите на преселението. Дали проблемите на оплодяването с нови и по-жизнени гени на изнемощелите стари, дали вътрешната хармония на расите, дали цвета на различната кожа или различните антропологични черти, дали различията на религиите и техните вечни борби, дали различията в културно и образователно отношение, не са били възможни да се разрешат много по-отдавна, още от Създателя, ако е преценил ползата от една подобна антропологична и генетична каша, още при създаването им? Дали смесването на гените е доброто решение, абстрахирайки се от всичките други, елементарни на пръв поглед, проблеми? Няма ли да се появят нови, непознати, болести или най-обикновени битови и житейски, или трудноразрешими религиозни ситуации, които да принудят народа-приемник утре отново да потърси следващи, още по-предизвикателни и чужди решения? Защо не вземат нашите цигани, а ги гонят!?

И днес виждаме трудното съществуване на подобно създадените малцинствени групи по целия свят. Ярък пример е Северна Америка, което изкарва в съзнанието ми и въпроса - дали жителите й не си връщат - за направеното, преди две-три столетия, насилствено преселение там на други хора, от други раси, от сродните им европейци и предлагат, по-близкото до елементарното мислене решение – да създадат или копират отново, случилото се?

Дали интересите, в това предизвикано днес преселение, не се крият другаде, дали целите на преселението не са невидимо други, кои геополитически сили имат интерес от него, в чий ущърб ще се окажат крайните резултат, ако се приеме, че то сега едва започва и кой ще има полза от него - ще се разбере скоро от всички?

…………………………………………………………….

Какво ще представляват градоустройствените решения на градската среда във вече съществуващите, в бъдещите или в каквито и да са други урбанизирани места, в които живеят и ще живеят новите граждани? Дали ще притежават чертите на града на гражданите на народа-приемник, както това се случваше през изминалите десетилетия или ще носят характеристиките на селото, което са обитавали доскоро мигриращите. Преминаването в различни нива на обитаване изисква, почти коренно различни отговорности, друго възпитание и морал, труд и социални отношения, друга култура и развлечения, напълно различни комуникации и транспорт, и какво ли още не, като тяхното възприемане и елементарно усвояване се нуждае от столетия, а в случая, вероятно и хилядолетия, ако правилно четем и не изкривяваме историята на някои бели южни народи, завършила с разрив. А, ако той се наложи в бъдеще като решение за цяла Западна Европа, какво ще се случи с богатствата й, с културата й, с живота на народите й? Дали ще се осъществи сепарация на новодошлите, отново по примера на живеещите отдавна там, ще се оформят ли паралелни на съществуващите градове или части от тях с изцяло еднородно население, подобно на повечето северно американски примери? Какъв характер и образ ще имат тези нови урбанистични образувания – европейски или малоазийско-арабско-афгански? Ще се измени ли териториално-икономическата структура на приемните държави и как? Трябва ли да говорим за расизъм, а не за цивилизационни проблеми, които остаряваща Европа си създава, защото се нуждае от разрешаването им, а глобалното световно развитие й ги осигурява, но създавайки ги чрез прехвърляне на част от тези отговорности и тежести върху другите, по-изостанали икономически народи и страни, членки на ЕС? Дали политическите ръководства на развитите европейски страни съзнават комплицираната ситуация, дали се стремят да я управляват или не им пука, защото и те са икономически и политически зависими!

Ние виждаме тази недалновидност, защото сме препатили от подобни решения, случили ни се, не много отдавна като народ, насилствено дори. Ние живеем векове, с дошлите по нашите земи етнически роднини на пакистанци, на индийци и афганци, без да сме постигнали, каквото и да е, за да се обединят, основният и този етнос, по подобие на случилото се с арменци, евреи, руснаци и други представители на народите с бял цвят на кожата, всичките, произлезли от тук. Ние се страхуваме от повторението на насилствените действия, защото знаем резултатите! Интерес предизвикват и неумелите изказвания на европейските политици, затова не трябва да спираме да повтаряме едни и същи думи, нужни ни днес - думи на Ницше…..„Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда……Ще дойде ден, когато той няма вече да хвърля стрелата на копнежа високо над човека, а тетивата на лъка му ще е отвикнала да свисти.“

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 24-27.10.2015 г.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions