КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5

Четвъртък, 28 Ноември 2013 00:00
int-49
 

Градски ескизи 49.
Автор: Михаил Петков

 

Човекът постоянно ме озадачава! И градът, и особено - човекът в него.

Непрекъснато твори, реализира, променя или ликвидира, но винаги след период на размисъл. Почти винаги, защото съществуват и мигновените рeакции, а те – означават много за индивида с разум и опит!...

Не за тях ми е думата.....вълнува ме оценката на собствения труд!

Човек решава и оценява работата на другите - лесно, по-лесно.... най-лесно!

Трудно оценява себе си ...... и своята работа!

Ще споделя - това е изключително, рядко срещано явление! Вярната собствена оценка, никой не чува и не иска да чува! Вместо обективна, тя обикновено е градивна и възторжена, безкритична и хвалебствена! Анализиращият се, харесва решението си, боготвори творбата си, надценява работата си и през ум не му минава, че правилният подход би бил - да я сравни и съпостави! Но той вярва само на себе си, защото... се обича!

По чуден начин е устроен човешкият разум и неговият разсъдък - различен за всеки жив и творящ човек. Вярата в непогрешимостта се обучава и възпитава, заедно с добиването на знания и нейната величина е обратно пропорционална на постигнатото ниво на знание.

То, от своя страна, прилича на отстоянието между хоризонта и човека – при всяка крачка на човека към него, хоризонтът, мигновено се отдалечава. Каква нереална,въображаема гонитба! Неспирен и отчайващ процес. Човек добива знание и опит през целия си живот, а разстоянието между него и хоризонта остава непроменима величина, изменяща се само от наличието на интелигентност. Но и нея - човек не може да види, и да прецени.

Интелигентността, по много признаци, прилича на хоризонта за човека – с неподозираната си недостижимост, подобна на мираж. Сякаш, тя и той живеят сами сред пустиня, сред безброя мисли и знание, прилични на безброя песъчинки. Всичко е замряло, в зависимостта си, и само пясъчните бури, като урагани от въображение, я моделират.

Дали човек не вижда, не чувства и не мисли - като красив модел, превърнал се във виртуален индивид, в марионетка, стремяща се към знание, ерудиция и интелигентност, които получава,сякаш даром? Сама - безчувствена и апатична! Но......поне за мен, това е привидно и недействително, защото съществува опита, защото всеки ден е знание...

Замисляли ли сте се, каква ужасяваща сцена е кадъра, когато съдник на творчеството, знанието и ерудицията, става неграмотният, ниско образованият, творчески ограниченият, неспособният да оцени и да види, дори своята изостаналост и своето малоумие, камо ли полета на въображението на другите! Особената слепота е обхванала и някои знаещи, непреценили своите възможности, надценили ги неправомерно до пошлост! Парадоксална ситуация, при която интелигентността мълчи, подтисната от самоопиянението и елементарността на самозабравата му!

Силата на решението е в комбинативността, а не в главата и разума на малоумния! Колко познато, каква реална картина от нашето човешко ежедневие!

Винаги при подобни ситуации, извиквам на помощ и за обяснение - примера с буболечките и винарките, защото тяхното съществуване нагледно обяснява всичко, от което се интересуваме. Дори интелигентността или нейната липса! Дори нейната безпричинна липса и очевидното състояние на слабоумие!

Като всичко в този нереален живот – липсата на ум, оценява притежанието му!

Решението е сюрреалистично и си прилича със ситуацията - мушицата, мястото и времето, ситуирани в тъмното пространство на кацата с шуптящото вино, и буболечката - в някоя друга тъмна дупка. О, колко много дупки, о, колко много каци, о, колко много буболечки и мушици, и колко малко...... ум, знание и интелигентност! И..... колко малко светлина!......

Градът е винаги мъчалив и премерен! В неговото поведение не може да се забележи самоувереност, необосновано и излишно, пречещо самонадценяване! Той спокойно приема малоумните и недалновидните човешки решения - сутрин едни, по обед други, а вечер, всички отменени! Неодушивеният - дава пример на мислещият!

Защо се случват подобни неестествени и обидни ситуации за знаещите, и можещите?

Отговорът е изключително прост - властта над човешките общества е окупирана от тези, които са изгонили мярката! Чрез тях, навсякъде са се настанили наглостта, незнанието и дружката им – простотията! Когато обществата се управляват от ниските слоеве, по своята образованост, моралност и добродетелност, граждани - те неминуемо обедняват! Пътят обратно към прогреса и добрите условия на живот за обществото е труден и изключително продължителен, за разлика от пропадането!

Оказва се, че градът, вместо човека, мисли за съвършенство, че той мечтае и това е, не само изненадващо, невъзможно, а и абсурдно! То не би могло и да се помисли дори, камо ли да се предположи! Немислещият - да напътства мислещия и знаещия, изисквайки от него действия, които са потребни и за двамата. Как ви звучи това ?

Ситуацията е изключително сложна – малоумният и незнаещият, няма как да го разберат - какво иска, какво им казва, защото са глухи и слепи! Слепи и глухи са, дори част от знаещите – тези, които слугуват на първите. Това се получава от самозабравата, която ги е обзела, а тя не прощава никому и мачка, и смачква, и ги прави още, и още по-малки....

Не, не буболечки, а хора - клонирани на бързо, през куп за грош! Хора, които никой няма да помни с добро. Само градът ще се пощи и дръгне години след тях, заради остатъците, които са му оставили с недалновидността си, и с удоволствие ще ги задраска от списъците си. И с облекчение.

Има ли решения за безизходицата? Естествено, и всички ги знаем – отърсване от полазилите ни инсекти, и превъзходно образование!

Михаил Петков / 0887 974 392 / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 12.10.2013 год.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions