КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2

Понеделник, 16 Ноември 2015 00:00
01

Градски ескизи 226
Уфологичен проект 2

Не е важно къде, а защо?

 

Това сподели колега, чието мнение ценя, за предложения, тия дни от мен, градоустройствен проект за развитието на София. Изпратих му проекта за мнение! Радва ме другата гледна точка върху въпроса и затова накратко ще обясня моите разбирания, наблюдения на проблемите и решенията, които предлагам. Голяма част от причините, за появата на проекта днес, са известни на обществото и на внимателно наблюдаващата и интересуващата се колегия, всеки ги вижда по своему, съгласно своя интелектуален и професионален багаж и опит, но успешното и работещото решение е винаги едно. Предлагам моето, за обсъждане и мнения.

……………………………………………

Важно е да познаваме историята на града и безкрайните му метаморфози. Трябва да познаваме и днешния, съвременен град, превъплъщенията му - с него, с плана и с облика му, с хората и живота им, с отношенията им към минералните извори, с планината, със селищата около него, важно е да познаваме труда и занаятите на жителите му, дори болестите и миграцията им. Трябва да ги разбираме и оценяваме критично, а трябва да се научим да четем и да разсъждаваме върху тях, ако не сме сторили вече това. Така мисля, защото само това правя и сънувам. Нали, преди близо стотина години, че и трийсетина отгоре, София е била самостоятелен малък град, а около него – безброй села, които с времето той поглъща, едно след друго, за да набъбне до град, в който живее половината от българското население.

Защо предлагам урбанистичния проект София – Искър?

Защото, според мен, е назрял момента за поредната планова и пространствена метаморфоза, количествено натрупана, и претрупана в изминалите години на безогледно строителство, което извади за печалба - инплантираните „свободни“ средства и което обезобрази ценни градски територии, унищожи тяхната градска физиономия, аромата и човешката й принадлежност. Градът се разви едностранчиво, а не съгласно, използваното тъпо определение – интегрирано, както трябва. Усвоиха се територии, чиито възможности политическите институции преди, пазеха като територии, със специално за града предназначение, но днес, образно казано, се реализираха….без задължителната инфраструктура и комуникации, сами със себе си и без връзка с останалия град. Напълно непрофесионално! Бизнесът, между свои, продължи като похаби емблематични градски райони, чието излъчване за град, според грамотните оценки на „експерти“, изчезна завинаги в небитието. Появиха се жилищни райони без транспортен достъп и без канализация, с нарушени параметри на обитаване, с нарушени норми и закони, но се усвои ценната територия, без общ план, стихийно, подобно на многообразието от лоши примери по света.

……………………………………………

И все пак, защо трябва да се усвояват други ценни градски територии, защо всичко не продължи да се трупа в центъра на изнемощелия град? Навсякъде в него! Как мислите, как ще постъпим? Ще ревитализираме ли съществуващите панелни жилищни комплекси и пръснатите отделни сгради или ще изчакаме търпеливо тяхното безволево изчезване? Град ли са тези жилищни райони или територии със събрани накуп, но не с всичките градски дейности - в т.н. жилищен комплекс, в който една от функциите – обитаване, се упражнява само и единствено нощем. Не приличат на части от град – тъй като не притежават неговия дух, защото им липсва, познатия на мнозина от нас, дух на гражданите и на градската среда, събрани заедно в едно. Кога ли ще застанем пред техните дематериализирани останки, та да започнем да мислим за понятието нов град – професионално и дори като лаици, ако щете, но всички! Кога ще изчезнат Дружба 1 и 2, Христо Ботев и Сухата река, Младост, Надежда, Люлин и Обеля, и още, и още, може ли някой да каже? Как ще се реши въпросът с живущите в тях граждани на София? Къде ще отидат? За постоянно или временно? На кого ще остане изградената инфраструктура и транспортните комуникации, потребни ли ще са някому? Какво ще стане с похабената земя, с унищожения хумусен слой, който в плодородната земя на Обеля например, беше няколко метра дълбок? Едва ли някой знае, едва ли някой мисли за тези проблеми, а и защо да мисли? Когато им дойде времето, тогава ще се чуди, какво да прави. Този някой!

Знаете ли, че и градът, и цялото му съдържание, се оразмеряват предварително така, както всичко, свързано с човека, чрез ергономия, чрез норми и правила, чрез закони и ред? Да, чрез ред, без който не е възможно човешкото съществуване! И това е редът на архитектурата.

Знаете ли, дали в този град има място за още живи, защото отдавна няма такова за мъртвите? Знаете ли или не - на какви условия на живот дължи появата и съществуването си белодробната туберкулоза? А диабета?

Можете ли да направите, вместо специалистите и вместо чиновниците от НАГ, нова и добре работеща транспортно-комуникационна система на града, защото те не могат?! А план на града?

Можете ли да го спасите от задръстванията, от вечно мръсния въздух?

А, можете ли да спасите центъра на София от наглостта на чиновници и от наглостта на кръчмари? Защо най-известният „специалист по градско планиране“ мълчи и се крие, защо т.н. инспекторат си е мушнал „главата“ отзад, а кметицата интелигентно разтяга локуми? Дали знаят, как се управляват тези процеси в Германия, например? Защо мълчат, живеещите покрай най-наситената и денонощно работещата пешеходно-кръчмарска „улица“ на Балканите? Спят ли нощем, как живеят децата им, как работят и учат като не спят, подчинени на шума? Дали този нещастен град се управлява, за да служи само за нуждите на приматите, а не за обитаването на нормалните му граждани? Очевидно няма ред, защото - каквито жителите, такъв и града им!

……………………………………………

Питали ли сте се, дали някой иска и продължава да иска да живее в центъра или в някой, по свой избор, комплекс – в среда, обградена от кръчми и шум, неконтролирана и незачитаща човешките права, защото за примата, всичко е позволено,….или в грозните панелни сгради с еднаква физиономия, с еднакви входове, с еднакви стълбища, с еднакви врати и ключове за тях, с еднакви възрастни и детски клонинги, в среда без емблематични градски пространства, без запомнени паметни случки и приятели? Едва ли ще намерите такива и по-добре не търсете, защото всички знаем, че няма да намерите! Защото клонирането започва от там – в комплексно мръсното, в общата оцапана комплексна кочина! Ние направихме това нали, ние го създадохме? И не можем да си отговорим, защо продължаваме да живеем в това блато!? Защо не внесем ред в града си? Кой пречи, защото очевидно е наличие на пречки?

Да не би да смятате, че той, ако се нуждае от нещо, няма да го наложи на хората в него? Смятам, че правилният път на развитието му е ние съзнателно да управляваме, променяме и регулираме неговия живот, знаейки, как става това и учейки се непрекъснато, заедно с него!

……………………………………………

Дали има граждани, които биха желали да живеят в истинска, наподобяваща установената, общоприетата за такава градска среда - край вода, сред зеленина, в спокойни пешеходни пространства, с отделени транспортни и вело-трасета, в непосредствена близост до планината, в полите й, обърнати на юг, вдишайки и нея, заедно с чистия й въздух? Има ли граждани, които да искат да дишат този въздух, а не отровният, който оня гений на глобално значимите градоустройствени иновации, ни препоръчваше да вдишваме - като се разхождаме край потоците коли, движещи се в двете посоки на булеварда, край миризливия градски отточен канал, наречен с бомбастичното признание Перловска „река“?

……………………………………………

А има ли останали още, подходящи за тази цел, територии в Софийското поле, които биха могли да се ползват, за да помогнат на травмирания град? Възможно ли е той да търси помощ, а ние да не го чуваме, дори да не го разбираме? Дали, да не заострим слух и обоняние и да освиркаме лъжливите и неподготвените, чието незнание потиска града и пропъжда културата на градското обитаване и съществуване, извън него?

……………………………………………

Територията, която ще спаси заболелия от диабет, множествена склероза и мускулна дистрофия град, днес се използва за добив на инертни материали, безлична, ненужна, сякаш ничия!!

Може ли градът да я използва?

Да, може!

Дори почвата, край бреговете на реката, е подходяща за строителство и няма високи подпочвени води, както би могло да се очаква. Може, защото планината е в непосредствена близост, защото поредицата неизползвани минерални извори плачат и очакват хората да ги ползват! Няма го вече замърсяващото производство и нищо, че трасето на летището пресича реката – дните му си приличат с тези на панелките, тъй като - все някога, градът ще намери другото, по-доброто решение, стига да накара хората да ценят живота повече, отколкото богатите – парите!

Смятам, че линеарността в композицията на една нова градска структура ще е пространствено подходяща, организирана успоредно на доминиращия старопланински масив и индиферентна към съществуващия концентричен град! Подобно на чаровните планински градчета, промушващи се надолу от изворите и живеещи край бреговете на реките - с красотата им, с чистотата на въздуха и водата, с вирчета и бързеи, с мостовете и с изключително многото и разнообразна зеленина!

……………………………………………

Дали пък, някои не си мислят, че градът ще започне да се смалява и че населението му ще намалее и достигне нивото си отпреди няколко десетки години, защото е болен?

Ще се запитам, а и вас - защо да му помагаме да оздравее, трябва ли, можем ли, стигат ли познанията ни за неговите нужди, какви са интелектуалните и материалните ни възможности, бихме ли могли да преценим и отделим средствата, необходими за това, за да заживеем в друга среда, а не в смрадта му? Помощ? Не се ли крие тя във възможността да го оставим и повече да не го претоварваме, да изчистим центъра му от транспорт и да го предоставим на историята и пешеходците, като се изнесем встрани, наблизо, сред екологично превъзходната среда!? Не би ли било по-добре да се изгради една интелигентна линеарна градска среда, съчетание на парк с всички останали урбанистични удобства и без смог, сътворена от разума на човека, а не на примата и стихията?! Бихме ли могли да ускорим създаването на мечтаните от поколения градостроители, зелени връзки между двете големи планини, напречно преминаващи през софийското поле, които ще променят качествата на живот и в съществуващия, и агонизиращ град?

……………………………………………

Преди време, предложих да се закрие административната структура, окопала се устойчиво около главните архитекти и да се създаде активно ангажирана и на високо професионално и интелектуално ниво малка, но ефективна в работата си, група от истински специалисти, пряко подчинена на МС, и пред него защитаваща бъдещето и случващото се с града-столица, но не пожелаха да ме чуят. Сигурно не знаят да четат.

……………………………………………

Решенията на въпросите, около хронично заболелия град, вероятно са много и различни, но трябва да се знае, че градът изпитва нужда, задължително да се развива, дори така, както на него му харесва или, както той иска, но не трябва да се забравя и че всичко, свързано с него, е наше дело и отговорност, на хората! Трябва да му осигурим разумно развитие, с цел достигане на оптимални градоустройствени показатели за живот и непрестанна, усъвършенстваща се промяна.

На въпроса, защо на София й е необходим сателит, истински сателит, метафорично ще отговоря с въпрос – а, защо на Земята й е нужна Луната?

Иначе, днес и тук, ние живеем по навик…лошо!

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 13-14 ноември 2015 г.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions