КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи XIV

Понеделник, 28 Януари 2013 00:00

Градът е най-уникалното човешко творение. Създаването му е необяснимо следствие на нуждата на човека от защита и  единодействие. Оптималният човешки град е свързан  с неговия  човешки мащаб. Най-близък е вероятно  до големината на древния полис. Доброто ситуиране, контакта между суша и вода, очакваната почит към пейзажа, оптималния брой жители  с осигурена възможност за самоотбрана, но и възможност да регулират своето ежедневие, нуждата от упражняване на различни човешки дейноссти, както и съобразяване с утвърдени човешки норми и закони, стъпили на дългосъздавания човешки морал, липсата на жажда за нови територии, уседналия  начин на живот и възможността за самоизхранване, любовта към красотата, добрият климат ........... са една малка част от условията, съпътстващи изграждането и живота на един град. Подобен, донякъде на днешните малки градчета - там, където всички се познават и там, където ги обединява наличието на общите им препятствия и врагове.

Често мисля за небрежността на съгражданите ни към града. Демонстрира се апатия и нежелание да се живее с проблемите му. Дали дългите години на живот в обърканите посоки в развитието на нацията не промениха духа и поведението му, дали не усъвършенстваха робската му подчиненост и не увеличиха изкуствено създадената му комплексираност. От всичко, от всички и най-вече към себе си.

Малоценен народ – вероятно  тази  е целта на манипулаторите, у нас и от вън, а силата му си е в него. Народ като всеки друг – със своите качества и недостатъци. Мачкан хилядолетия от свои и от чужди, той си остава един от петте човешки етноса, най-стари на земята, запазвайки се от времето на съзнателното си обединение и непроменили същността си.

Думата ми бе за града. Докога гражданите на София ще гледат безучастно как претенциозни архитекти, недостигнали восъчната си зрялост, методично цапат тъканта на града, превръщайки плановата му структура и просранствената му композиция в среда от произведения на кича, на очевидната професионална неподготвеност и отговорност. Докога градът ще търпи да му нанасят рани и да загрозяват физиономията му разни, заслепени от гениалността си хора.

Може би преувеличавам, но все пак. Защо не тръгнете из града, защо не минете, откъдето и да е, за да видите кича, както искате го наречете .... Кичът не е нито барок, нито архитектура, той е обида за професията. Той е обида за града. Защо всички говорим с презрение за множеството изпълнени сгради, блестящи с псевдо-архитектурата си, оцапани с елементи, които се карат по-между си, които са несъвместими едни с други по форма, по пропорции  и материали ......

Защо обществото  мълчи и не изсъска срещу това зловоние, което изпълва града. Няма критика .... Че кой ще се осмели, коя буболечка ще си позволи да мисли по човешки, да говори като човек, да иска като свободен и интелигентен гражданин.

Има ли такава. Не, няма и да има .... Защото за дребничките твари – няма алтернатива, различна от тази висока позиция, достигната в архитектурното творчество в страната.

Вместо да се планира – всичко се оставя на случайността. Такава обаче в архитектурата определено не съществува  там, където тя върви по определените правила и норми Другото очевидно е за аматьори, които никога не биха могли да достигнат до тях, независимо ордените и медалите.

Сред гмежта от куриозни в същността си нови сгради тук – там има и архитектура. За нея си говорим и разискваме. И тя стои  в случайността на средата си - чужда, до кича  и започва да говори, лека полека на неговия диалект. Какво ли пречеше на институциите да организират проучването и проектирането на средата. Знам, че знаете. Не го казвайте на глас, защото някой ще чуе и ще се смее - такива неща се правят в Абисиния, а не тук.

Днешните звезди на българския пазар, които светят в мътното огледало на неподготвената  журналистика, няма да са сред светилата на бъдещето и поради това те най-много трябва да търсят професионалната критика, за да им помогне и подкрепи, за да не плащат, толкова много ...... Но, къде да я намерят .....

Написах много думи, дано се разберат. Ако не схванат гражданите и гениите, едва ли ще може нещо да се направи повече, Знае се, че градът е вечен, ще изтърпи и тази кожна екзема. Опасно би било, ако тя просъществува и се превърне в хронична болест, Тогава  човеците ще обикалят само градовете, където можеш да видиш наслагани хилядолетия, запазена и уважавана история и култура. А тук – всичко ще е с изменени физиономии и много, много маски, ....... и ни едно лице.

Творим в една среда,  прилична на блато – оживява този, добрал се до твърда земя, У нас тя е олицетворена от политическата конюктура, което отново доказва нашата национална изостаналост, независимо от високата технологична, политическа и интелектуална среда извън блатото. С нея непрекъснато се сравняваме и имитираме, дъвчейки Orbit или тъпчейки се с Мак ak dollars, сякаш си нямаме кухня и култура, поне на няколко хиляди години. Малоумно, и поради това ние сме изпаднали от години в пълен национален срив. Пореден и безкраен.

Градски ескизи I
Градски ескизи II
Градски ескизи III
Градски ескизи IV
Градски ескизи V
Градски ескизи VI
Градски ескизи VII
Градски ескизи VIII
Градски ескизи IX
Градски ескизи X
Градски ескизи XI
Градски ескизи XII
Градски ескизи XIII
Градски ескизи XIV
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions