КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 253: Заедно и подчинени

Сряда, 03 Февруари 2016 00:00
01

Градски ескизи 253
Заедно и подчинени

 

Както всички и аз разсъждавам често по въпросите на обединяването на държавите на Европа в една политическа и икономическа структура. Установявам, за себе си, че продължават еволюционните процеси на консолидация, напълно очаквани и предвидими, започнали от началото на 19-то столетие и преди него, минали през трагедиите на поредиците унищожителни войни и обществени сътресения, които  показват, все пак, кой - кой е и за какво се бори, за да достигнат до разума на днешните човешки възможности - за създаване на една общност, с много загадки и неясноти в своята структура. Все още! Защото някои от членките й съсредоточено гледат, все още, само себе си, защото дават много, а общата съюзна структура – като задължена, предимно на тях. Като в бизнеса. Едни пък, крадат от общото, толкова безсрамно и задължават непочтено  - също всички, други пък – декларират, че участват в този съюз по милост и търсят признание. Трети, като нашата страна, бяха натикани насила в него, бедни и немощни, икономически, индустриално и отбранително. Такива си оставаме и днес, близо десетилетие след приемането ни, без никаква вероятност за промяна!  Опитите на консолидация продължават, а тези на конвергенция нямат шанс, защото никога не са и имали. Знам, разбира се, че поведението на държавите, прилича по характер на поведението си на техните, временни макар, ръководни екипи, но общият интерес трябва да доминира! Това го знаят всички, но правят обратното, особено някои! Има и една малобройна група от глупави, депресирани и малограмотни държавици и ръководители-славолюбци, които са живели, само на тъмно до днес, а сега са съгласни на всичко, за да блеснат. В тази незавидна роля на дребни инсекти, те нямат и не биха могли да имат авторитета на достойни хора, който е необходим!  

Опитите продължават, люшкащи се от едната до другата крайности, сякаш махалото прилича по нещо на живота на хората и държавите им, независимо от заявените претенции от всички участници – политически  архитекти и строители, за притежание на ум, разсъдък и организационен опит, сякаш това притежание не личи и не е изписано върху лицето, и поведението на всеки! Вярно е, че за да се изгради една политическа, икономическа и културна сграда, заедно със средата й, при това – за най-разнородни обитатели и за още по-разнолики интереси, тя трябва да е отлично замислена, проектирана и прецизно изчислена, а това се отнася, с пълна сила и за логистиката на останалите системи в нея. Изисква, преди всичко,  добро ситуиране в общата цивилизационна среда, върху  здрава и подходяща основа, а накрая – интелигентно и приятно обзаведена, без превъзбуда на ума, с много  добронамереност и труд.

Все още обаче, наблюдаваме слабости при експлоатацията, дори години след подписания акт 16, породени от претоварването на едни важни  структуро-определящи насоки, носещи най-тежките товари - като икономиката и политиката, както и подценяването на други, също основни - като култура, образование, религия, бит и етническо равновесие, което създава дискомфорт и води до трудности при пренасянето им в основите на новосъздадената  стройна  конструкция!

А, възможно ли е тяло без дух? Няма такова, нали?!

С натрупване на разлики, между отделните участници в това  строителство, ясно се очертават различните скорости, при постигане на икономическо и технологично богатство, а това  води до дисонанси вътре в сградата. И тя се започва да се пропуква, макар и виртуално на първо време! В нея има етажи, в които е топло, а в други - минусови температури, в едни има задоволеност и пълната липса на такава, при други. Питам се тогава, кому е необходимо подобно обединение? Обединение ли е или механичен сбор?

„Ако загине справедливостта - смята  Имануел Кант, човешкият живот няма да има никакъв смисъл!“ Обезсмисля се, а защо не попитаме, как може да се съществува без нея?

Повече от ясно е, че участието на страната ни в едно такова строителство, а след това и при ползването му, ще е изпитание, неприличащо по нищо на участието на другите страни, пътуващи към бъдещето си с многократно по-висока скорост!

Вероятно сме необходими като територия, оценено е географското ни положение и политическите ни контакти? И, ако е така - какви са нашите ползи от тези предимства? Къде са, в какво се изразяват? Само в грантове и средствата от програмите ли се изразява нашето участие, питам, защото….народът мизерства, младите нямат работа, нищо, че желаят да работят, но няма какво, нито къде. Те не са безделници – вие, лакомите и глупавите, ги направихте такива, заедно с циганите и ще берете ядове в бъдеще.  Какво да кажем за възрастните, които насила прекратиха своя бизнес, защото мафията на ненаялите се неграмотници, го уби?! Защо пенсионерите живеят под екзистенц минимума за беден човек у нас, защо нямат нищо, а са работили цял живот, за да пълни трудът им днес - гушите на пеликаните, които  си отгледаха?!

Трябва правилно да бъда разбран - не съм противник на участието ни в Европейския Съюз. Напротив! Грижата за бъдещето на народа и участието на страната ни в общност от проспериращи хора и държави изискват това, и аз го желая с разума си, но действителното ни състояние и ползите от него, меко казано, са смешни! Сигурно, защото ние сме задръстени, каквото и да означава това!

Трябва да се запитаме - защо при това строителство, са забравени сключените договори за помощ, за добронамереност и доброжелателност, и ако липсват - защо? Защо се нарушават, защо се набляга на предимството на икономическите фактори за обединение, а се пропускат културните и духовните, с които живеят всички гладни граждани и общностите им в някои от държавите-членки, като нашата? Защо днес  едните са, все още, гладни-членове, а другите  - сити? Къде са инвестициите, къде са кохезионният фонд, програмата за регионално развитие, кой опапка парите, влезли чрез тях, сити ли са гражданите и селяните?  За какво са им нужни, ако гладът е, все още тук?

Дали тези фондове и програми не са скритите канали на помощи за мафиотско-олигархичните структури у нас и там, където също ги има? Спят ли „даващите“ пари институции от Брюксел?

До кога ще ни използват, ту едни, ту други?

Кой краде непрекъснато хляба на народа и къде са специалните служби на този съюз, за да преустановят тези процеси  -  нали сме в една общност, с общи интереси и мечти? А не писатели!

Като че ли, политическото и икономическото обединение не стигат за създаване на единение и общи действия за всички! Между тях, като че ли, липсва зрънцето на духа,  неговия разсъдък, липсва красотата на свободния избор и онази човешка добронамереност, която заедно с още, толкова много качества и  недостатъци, е нужна за съществуването му! Дали някой, от неналапалите се лапачи в българската „политика“, притежава силата на духа на първостроителите, един поне - от този смачкан и остарял народ, и от тази обрулена държава? Само крадци и малоумници ли живеят на нейната територия, само такива ли останаха? Дали някой има достойнството, за да изкаже това, което всички мислим и желаем, а не, заднешком и приведен, да излиза от приемната на султана или царя, на изтока или запада?

Защо, никой от отговорните, не се бори за благоденствието на този народ и държава, а само за своите? Дълбоко се съмнявам, че ще се намери, защото комплексите за малоценност, на тези случайни и твърде обикновени хора, са патологични. Те им пречат и ги мачкат, превръщат ги от хора в буболечки, непрестанно и навсякъде - сред тържествуващата обществена деградация! Там те търсят и намират подходящите условия, за да развиват своите уникални и находчиви адаптации!

Европейският съюз не би могъл да продължи да съществува, ако не спазва клаузите за равноправие и взаимопомощ между своите членове, а не към чужди хора и държави! Не е възможно предателство, защото моментално ще загине, а опитите – подкопават доверието помежду им! Не знам, дали ще продължи да съществува, изцяло подчинен, уж на строгост и  непреклонен порядък, на икономически преференции за едни и ограничения за други, защото разликите са видни. Дали едни ще си присвоят правото да не се съобразяват, а други вечно ще слушат и изпълняват, независимо от принадената им стойност и принос, защото животът на всеки човек не е само ред и дисциплина, а и онова, което се крие, а понякога и изригва от духа му. Като всеки съюз между механично събрани елементи, той има необходимост да заприлича и да се оформи, като единно материално тяло на еднакво чувстващ, мислещ и реагиращ  дух, подобен на духа, на който и да е от великите мислители от Възраждането и Просвещението!

Предлагам коректно да поискаме своето! Тогава ще се разбере, кой и колко струва! И ще разберем, дали не сме се нахендрили отново!

……………………………….

„Славолюбците се съединяват със славата, която е като сянка на добродетелта, и не създават нищо естествено и чисто, а все изкуствени и несмислени неща. Те не могат да бъдат последователни, защото робуват на завист и страсти“, казва Плутарх.  

А, аз попитам, няма ли някой да  им каже да се разкарат?

…………………………………

„Липсата на мярка е опасна за всяка човешка дейност, но е пагубна за политиката“ – казва отново той, защото се губи стабилността и предназначението й, допълвам! Възможно ли е в управлението на държавата да са събрани всички най-глупави и грозни хора? Питали ли сте се? Сякаш някой ги избира нарочно, за да ни се подиграва! Ще попитам и - има ли връзка между глупостта и грозотата? Виждам я, а вие?

………………………………….

„Тъжен бил градът на вид, приличал на кораб, който, застигнат от страшна буря, се носел без кормчия, оставен на произвола на съдбата!“    - Плутарх / 45 – 125 г. /

Михаил Петков / 23 - 24. 12. 2015 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7

 

 

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions