Кога?
Бих живял с удоволствие във времето на трийсете години от миналия век - сред спокойната градска среда, сред изискано и елегантно облечени граждани, възпитани и пазещи морала на градския и на селския човек, с етичността в отношенията между млади и стари, между бедни и богати, учени и не. Бих се чувствал по-уютно. Бих бил по-полезен с професията и интелекта си, колкото и да е малък, нисък и невидим. Мисля, че това са единствените, предварително осмислени и осъзнати години на целеустременост и възход за нацията, нейното стопанство и култура.
Къде?
Освен тук, в България, бих живял с удоволствие и по бреговете на Адриатика, все едно къде. Харесвам тези живописни брегове с хилядите острови, с уравновесеното спокойствие на динамичната среща на земя и вода, с чаровните градчета, родили се преди хилядолетия и все още, пазещи наследената култура от предците ни. Надарена природа, богата история - и близки ни, по бит и култура, хора.
Но защо съм тук?
Защото, ако се изселим някъде по света, тук няма да останат хора, а само обременени дегенерати-клонинги, които не градят, но нямат и навика да се сравняват с другите, които не разсъждават, заради малоумието си, които създадоха новите си биографии и необяснимо високото си самочувствие с откраднатото, израз на умствената и моралната им малоценност и деградация, заради очевидно ниските им нива на образованост, заради липсата на градивна добронамереност, да не говорим за опит и творческо въображение! Нужно е да останат, поне малко наивни мечтатели за един по-добър свят, без приспособяващи се инсекти.
Мечтая да живея в града на дедите на майка ми човешки, искам това и аз,…………… като вас!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/
|