|
Божественият ум, който е покрил с това, толкова пъстро и тънко покривало самата материя е способен да разпознае поотделно и материята без формите, и формите без останалите определения, но и всички неща в тяхната връзка с другите, без да бъде объркан от въображението...”За тъждественото и различното”..
Аделард от Бат /1070 - 1130 година /
Пъстроцветният воал на ума покрива нетрайното и леснонаранимото тяло на материята! Той е нашето лице и нашата маска.
Коя част от ума се засяга от чудовищната маска на самохвалството и забравата, кой си?
С интерес започнах да чета статията, публикувана в.бюлетина на КАБ от тази седмица, но стигнах донякъде и отвращението от посредствеността на анализа, ме накара да прескоча останалото, за да видя - кой е авторът?
Отново изненада!
Очевидно материята е изключително висока топка, дори за ерудити като автора й.
Писането и разсъждаването на тема архитектура, градоустройство, град, намерения и цели, перспективи и прочее анализи не са за всеки, дори за именития професор. А и той, не за пръв път се изцепва на същата тема..
Не знам по какво е професор и не ме интересува!
Редно е, подобни елементарни съждения и анализи, да не се публикуват в бюлетина на Организацията, тъй като материалите се четат от архитекти, а не от буболечки - вероятната аудитория за подобни безсмислици.
Нищо, че и сред архитектите има подобни - като автора на “градски ескизи”, които пишат само глупости.
Нищо, че има и именити архитекти, които цапат лицето на професията и българския език!
Формите на тази интересна човешка черта, копирана от нисшите видове - самохвалството, са безкрайни!
И забравата – кой си!
Нали?
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ септември 2014
|
