|
Продължавам с разсъжденията си за интелигентността, защото излизат още въпроси, чиито отговори не знам и трябва да търся. Вероятно ще натоваря тези от вас, които отдавнаги имат. Те, нека да прескочат статията ми и да се занимават с нещо по-подходящо!
И така - има ли интелигентността степени, кои са те и как се определят, кого ползват, кому влияят ? В какви степени ? За какво време ?
Тръгвам с кратък поглед върху най-ниското ниво, което не влиза, естествено, в обхвата на коментираната тема, но без него е невъзможно да определим това, което търсим. Това е степента или степените на незнанието. Какъв е техния смисъл? Има ли форма и дефиниция незнанието, влияе ли на индивида-носител и на обществото? Безспорно – да. И на единия и на цялото. От него бягат всички, освен носителят му. То е безполезно с целият си огромен и подтискащ обхват, то е един от най-грозните и обидни недостатъци за съвременния човек, то е крещящ белег на лицето на носителя му и той не може да се освободи от него, защото е като петно, което не може да премахне, с нищо! Като белег по рождение! Ако, разбира се, това незнание не се поддържа от незнание!
Знанието води редицата от кандидатите за носители и обладатели на интелигентността. Смисълът да знаеш е, че знаещите и информираните могат да живеят сред нивата на всяко общество и особено важно е това за съвременното общество. Могат да се оправят, да дават, да искат, а някои – дори да заповядат. Така е било - в синхрон с нивата, на всяко обществено развитие в миналото, по същият начин и мярка, както е в съответната хармония и знаещият, днес.
Натрупаното знание, дори в определена сфера, води постепенно до достигането нивата на ерудицията и тези достигнати нива определят, все по-големия ареал на въздействие, което притежателят на ерудицията, може и е в състояние да оказва на себеподобните, като отделни индивиди, и като членове на обществото.
Смисълът на обширното знание, съчетано със собствено и независимо мислене, разсъдък и оптимална употреба на разум, води неминуемо до още по-високата степен – до интелигентността, заедно със задължителното притежание на редицата човешки морални, етични, нравствени, а и други добродетели, които не се изискват, за преди коментираните степени на знанието. Дори при тях - съществуват случаи, в които отсъстват или се притежават в незабелижими пропорции.
Всяка от изброените категории знание, допълнително се определят от обхвата и от въздействието, което оказват върху общественото съзнание и неговите промени. Всяка категория представлява фонд, от който се черпи или внася, в зависимост от интересите на носителите или от техните обществени задължения. Отличителните белези на тези процеси се определят и от резултатите и техния принос за индивида, и за обществото.
Дали се движи интелигентността? Мигрира ли? Да, отговорът е положителен.
Трябва да се отбележи и способността на знанието и интелигентността да обобщават, което е от изключителна важност за индивида, и за обществото, още повече, че другите – недоразвитите, не я притежават, а нямат и шанс.
Обхваща ли определението интелигент или интелигентност характеристиката на всезнаещ, на компетентен? Като, че ли тези преплитания и неясноти в разговорния език са добили гражданственост, независимо от неточното им значение, натоварвайки думите с други, по-обхватни значения. Това се случва с разговорния език, а ние пишем и разговаряме на език, близък до книжовния и прецизността на изказ е задължителна!
Нищо, че изразите и значенията се използват и от напълно грамотни хора - като журналисти, администратории политици, но те въвеждат дори нови думи в езика ни, и тази им неграмотност или по-точно недостатъчна образованост, трябва само да ни забавлява! Те се движат постоянно без багаж, вероятно забравили го някъде, ако са имали такъв преди.
Губи ли се интелигентността? Нямам наблюдения, но считам, че тя се натрупва, променя, шлифова и израства, заедно с носителя, заедно и с придобиването на още, различни и специфични човешки характеристики и добродетели, в общият й вклад. Както знаем – той няма граници и е подобен, единствено на въображението, оформило специфичната и единствена мисъл на интелигентността, изразена от определен индивид-носител. Изразът и разсъжденията, изказани от друг, са различни и също специфични, подобно отново на невъобразимото им въображение! Техният сбор – носи човешкия прогрес, трупайки се непрекъснато.
Архитектурното творчество е ярък пример на това безгранично разнообразие, свързано естествено с разума на човека и неговата способност да мисли и твори.
Знанието е близко, по характера си, на ежедневния живот, по-близо до него, дори с наличието на зачатъци на морал или изцяло без тях, или с тях!
Интелигентността е рядка, като човешката красота, като добротата или състрадателността.
Тя не съществува отделно от морала и за това е винаги привлекателна и търсена! Тя е трудно постижима и естествено незаменима, ценена, ако има нужда от съществуването й за обществото. Въпреки него – тя се ражда, развива, обогатява и заблестява! Дори, то да не се нуждае от нея!
Уникална човешка характеристика носи духа на интелигентността. Тя съществува сред обществото незабелижима, защото повечето не притежаваме очи, за да я видим и да я аплодираме!
Много често интелигентността се бърка със знанието и с по-високата му степен – ерудираността, а нямат нищо общо, поради това, че тя живее в друг свят – този на духовността, добронамереността и необятното въображение! С тях - тя се отличава, дори различава, по подобие на красивия, духом и телом - от грозния, телом и духом!
Mихаил Петков / 0887 974 392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 09.10. 2013 год.
|
