Сборът от постиженията на посредствените, колкото и да е голям – също е посредствен! Какво е нищо, научих скоро. Нищо е - налъм, без каишка и дървено стъпало!
От римско време още, в градовете се концентрира идеалът за живот на бедните. Той остава там - такъв и до наши дни ... кой знае, защо?
Не е ли време да се спрем, да се огледаме, да се пооправим, пък тогава - да тръгнем отново, но във вярната посока. Само с кражби не става. Видя се дъното, скъсаните гащи на
народа и се чу къркорещият му стомах. Видя се и мъката на властта, немощта й.
Държавата не е само икономика и тъпи, измислени политици, сменящи само имената си, но не и мръсотията, която натрупват в българските, а не в Авгиевите обори.
Някой трябва да предложи фронт на народа срещу партиите, иначе ще кретаме безкрай, защото те са търтеите му.
У нас, съществува абсурдна толерантност към абсурда! Дали е умишлено формирана апатия или негодност – на народа или на „елита“ му?Има, даже и градация на абсурда! Появи се и определението – Абсурдистан! Точно и абсурдно.
Амбицията винаги изяжда буболечката - цялата, тъй като „няма глава“.
Буболечките – това са политическите хиени на човечеството, заради своята жестокост, бруталност, наглост, корумпираност, липсата на морал и култура, на чувството за дълг и отговорност към род и Родина. Да са само те!
Днес, страната е във времето на сиромахомилството, на безумната липса на обучение, на пълна загуба на морал и възпитание, на насаждане на зло, на кражби и угодничество, на лицемерие и подражателство, под постояннен страх за живот и имот, при умопобъркваща корупция във властта.
Исторически, все ни дърпат на изток и север, а ние сме средиземноморска страна. Ония шмекери, от запад и те помогнаха на другите, от изток, а заедно ни отнеха изконни земи и население, заради каруцарските си сметки.
Земята ни не винаги е била населена с буболечки. Това става с появата на хората. Измий се! Измий се, след като си пипал корицата и си разгръщал страниците на книгата за буболечки или, „написана“ от тях, защото буболечките цапат навсякъде!
Метаболизмът в човека се проявява непрекъснато при ума му.
Кехлибареният път през Централен Балкан минава по река Азарос / Осъм / - по времето на ранно желязната епоха.
Михаил Петков / 2007 – 2016 г.
|