|
Проблемите на расизма и родения от него тероризъм оказват, особено силно влияние върху жителите на градовете на държавите от по-напредналия свят. Рядко пришълците се заселват в селища, равностойни по големина на селищата, в които са живели до вчера. Обикновено търсят големия, огромния град, привлечени от силата на гравитацията му, от динамиката и скоростта на развитието му, хипнотизирани от богатствата на възможностите му. Там създават своите, уж временни, гета, за да оцеляват в чуждата среда, близка на своята!
Имигрантът прилича на малкото и неуко дете, което изведнъж пораства и се въплъщава в ума и тялото на възрастен ерудиран гражданин, след преселението му в света на чудесата! Представяте ли си, как влиза в залата на огледалата и, как излиза? Омагьосан!
Супер градовете по света и Европа, в частност, са магнит за ума и въображението на хората от по-бавния и изоставащ друг свят! Но, за да заживееш в супер град, излязъл, преди малко, от абсолютно непознатото за цивилизованото човечество селце или градче, разположено някъде покрай горещите пясъци на Северна Африка или сред каменистите пустини на Близкия, или Средния изток, това си е грандиозно приключение! За него трябва да са подготвени и приключенците, и градовете, към които са се запътили. Изискват се много и различни допълнителни качества, които трябва да придобият и едните, и другите, като първото от тях, без да е най-важно, е да притежават идентична или близка скорост на развитие и възприятие, както и да имат сходни културни, и образователни нива, заедно с възможните им динамични метаморфози, а и доказана приспособимост към подобни нови форми и среда на живот, тоест - да бъдат адаптивни. Защо ли?
Защото статутът на гражданина-европеец се достига бавно, продължително и твърде мъчително, подобно на добиването на образование, като не всички отличници се превръщат в добри граждани, тъй като за този градеж се изискват не само подходяща семейна, икономическа и политическа среда, а средства и лични качества. Събрани всички заедно - с доброто възпитание, с утвърдените нравствени цели и морал, създават и формират част, от никога не коментираното гласно, самочувствие на гражданина, етноса и народа. Тя, несъмнено превъзхожда трудно спечеленото богатство, защото е следствие от натрупаните усилия на всички! Превръща се в мярка, в признание, в творческо постижение и личи по лицето, по дрехата и поведението на всеки негов притежател! Самочувствието се ражда и развива с човека, и достига премерената си принадлежност, когато достигне своите интелектуални и творчески върхове, иначе, би могло да се сроди с човешката глупост и да пропадне, превръщайки се претенциозно в нея, както се случва, твърде често! Гражданите на технологично развитите страни и градове принадлежат към едно от двете човешки достижения. Съществуват и нюанси, разбира се. Следствие от тези основни характеристики е, притежаваното или не, самочувствие и отношението им ……………… към всеки пришълец.
……………………………………….
Представям си стреса, който изпитват преселниците, от заспалото близкоизточно село, с притиснатите една до друга едноетажни къщи, подобни на забрадените жени край тях, заселвайки се, в който и да е европейски град, с катедралите, подпиращи небето и неспирна динамика! Пришълците, преди и днес, са като децата, омаяни от калейдоскопа от образи в залата на огледалата на човешката култура. Влизат с любопитство и излизат от нея, омагьосано подчинени! Още повече - никой не им помага след това, защото контрольорът е скъсал билетчето на входа, а по време на живота по-нататък, изобщо, не се интересува от тях! Оставени са да се лутат и приспособяват сами в чуждата среда. Няма, каквато и да е интеграция, напълно липсва конвергенция! И, ако има някъде – то, те са измамни и лъжливи, непочтени! Единствено, налице е етнически, расов и религиозен протекционизъм.
Приемното общество, със самосъздаденото и самоподдържаното си високо самочувствие, има свои грижи и не ги е канило да се заселват, завинаги! До скоро! В годините, се оказа коварен и временен приятел, докато неговите интереси и тия на пришълците не се разминат или сблъскат, което е неминуемо – заради всички различия, които носят едните и другите! Заради расата, заради религията, заради културата и условията на живот, подчинили чуждите на божественото им самочувствие! Заради накърненото расово и човешко достойнство на едните, заради интелектуалната надменност или религиозния избор на други, заради унизената етническа идентичност на трети и, какво ли още не - важно или маловажно от един съвместен живот. Обикновено хората се питат, кой е прав и, доколко е прав? Но, те преценяват морала на обществото си, единствено от своята камбанария, смятайки се, винаги за прави, а всички други - за грешни!
……………………………………….
Едни народи могат спокойно да се управляват сами, а други като нас – не.
Феноменът на робството съществува, откакто съществува човек и вероятно, затова ние се чувстваме по-креативни, когато други управляват и определят живота ни. Опасяваме се да не се пръкне нещо свястно, чисто наше и се надпреварваме да се избиваме, непрекъснато се нараняваме едни-други, сякаш нямаме нужда от водачи, от умни, а само от зависими! Вероятно самочувствието на единака-вълк ни е проблема!
Иска ми се и да се изплюя върху тези, които не ни оставят да живеем като нормални хора, но няма да ми стигне слюнка, затова предлагам заедно и едновременно да проведем плюенето, за да има и обща полза! Дали, си мисля, някоя балканска държавица някога ще отгледа свой, собствен елит, а не инсценирано подставен, измислен от други - имитация на собствена власт?
………………………………………..
Кога и дали по света ще се установи трайно уважение и почит към расовото и етническо разнообразие, към богатствата на автентичната култура, към майчиния език на всеки, дали някога ще се ограничи болестното състояние на измамното самочувствие, мамещо различните етноси и пречещо на добрите им отношения с останалите, и между тях самите, разбира се? Кога ли всеки ще заживее като нормален там, където се е родил и израсъл? Кога хората ще поумнеят и ще престанат да се влияят от лъжите и манипулациите на религиите и политическите измамници?
Но,……. какво ще стане, ако пришълците не се адаптират към условията в европейските градове и, какво ще се случи, ако наложат там своя начин на живот? Какъв ще е тогава европейския град, дали ще е европейски? Или ще продължим живота си с всичките му различия, които ще се запазят, все така непреодолими.
И се питам - дали да не се вслушаме в думите, казани от енциклопедистът Дени Дидро / 1713 – 1784 г /, че „Ислямът е враг на разума!“ и……….. да продължим да живеем, както до сега, безхаберно?
Михаил Петков / 26- 27 юли 2016 г.
|
