Градски мъки и преобразувания
Урбанизацията връхлита, без да пита никого, а темпото й се засилва с всеки изминат ден и оборва логиката на разума, която настоятелно показва предимствата на живота, близо до или в природата. Не говоря за гъсто заселените северни и, не само заради това, нехигиенични, склонове на Витоша, а за превъзходните територии, навсякъде около силно урбанизираните, у нас и по света!
Какво повече дават София и другите наши големи градове на младите, родени и израсли, някъде, извън тях? Какво дава на имигрантите, всеки голям град по света, който ги привлича, както светлината нощем – буболечките и пеперудите? Тълпите хора ли, мръсния въздух или липсата на слънце, огромните разстояния, скъпия транспорт, или малките анемични градини, заменили полето и чистотата на природата? В близките десетилетия големите градове и мегаполисите ще са обекти на, все по-силен и агресивен, интерес за заселване и ще растат непрекъснато, особено силно – върху ограничената си площ, в консервативната урбанизирана среда, сред, още и още, други, подобни на, несъразмерната им вече, инженерна инфраструктура.
Докато, с компютъра под мишница, всеки би могъл да живее, далеч по-добре, по-здравословно и хигиенично, по-евтино! Но, винаги, ще му липсва нещо, ми казвате! И сте убедени! И аз, но, … какво е то? Бихте ли могли да го получите или компенсирате?
Ще ви липсва, вероятно, човешкото състезание, постоянното сравнение, задоволяването на крещящото его, същото, което ви дудне, дори, когато спите – че трябва утре да победите, че трябва постоянно да се изявявате и побеждавате, независимо средствата – за да живеете по-добре от другите, заедно със задоволените си амбиции! Примерите, около нас, са без чет! А, уж сте здрав психически и видимо, нищо ви няма.
Виждам, как градът целенасочено създава гражданите си, как създава колониите буболечки, ятата еднодневки, червеите, гризачите, поровете и цялата останала, подчинена, паплач, осигурена и подкрепена от властта на патерици, чадъри, асансьори и парашути, метафорично и непочтено принизявана до нивото на модифицирания, клониран човешки генетичен отпадък, замирисал на развалено, още след пристигането си, сред човешкото струпване, добивайки качествата и недостатъците на града, преди още да го е преобразил, в такъв, убил, завинаги човешкото и достойнството му, и го е принудил да се репродуцира в инсекта, с много сетивност и с малко ум, и разсъдък, така характерни за предишното му състояние, на човек.
Градът, като Бог, създава жителите си, по свой образ и подобие, вместо да възвисява и използва човешкия им потенциал, дух и разум, за да усъвършенства с тях и своите! Но, така пък, непрекъснато се развива и преражда, расте без да остарява и се превръща постепенно, бавно и полека, в супер град, пълен с преобразени хора! Това е, незабележимото и непознато за мнозина, принудително струпване на енергия, превръщаща се в колосална гравитационна сила за пространствено влияние!
Михаил Петков / 15. 11. 2016 г.
|