КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 282: Приказен град 2

Петък, 17 Юни 2016 00:00
01

Градски ескизи 282
Приказен град 2...или легенди под моста над Осъм

 

Свети Климент Охридски

Този град носи със себе си безброй забравени легенди! Все, забравени от късата памет на хората и заметена от мъката на времето - заедно отнесени от водите на Осъм, пресичащ красивите варовикови скали, отгоре, върху които той се е разположил и живее от памтивека.

……………………………………….....

Вярвам знаете, но може и да не знаете - Свети Климент е родом от Мизия!

Област Мизия е обитавана от многолюдни тракийски племена, населявали земите между Дунав и Стара планина. Тази е земята, наречена по-късно на името на най-силното племе - мизи.

Родил се е и е живял на територията на древна Мелта, край поречието на Асамус, заедно с другите, от съставното тракийско племе кровизи, като дете на многобройния род на Дано и сина му Вуто, деспоти на областта. Там горе – на Хисаря, в Ловеч! Името Дано е означавало силен, мощен, вечен, велик. От неговото значение, като че ли, е произлязло името и на могъщата европейска река - Данюп, Даноу, или по-вероятно, той е носил славното й име. Знаем също, че цялото население, живеещо по поречието й днес, е живяло по бреговете на Долното течение, преди да започне колонизирането на освободените от ледове, територии на Западна и Северна Европа. Използвайки бреговете на Дунав, траките от Мизия от поречието и от устието на реката, постепенно стигат чак до Атлантическия океан, завоювайки всички земи, подходящи за живот.

Сигурно от незнание ще е, че никой от нас не се гордее днес с тези, знаменателни за цялото човечество, факти. Нали и Климент, като всяко дете на свободните тракийски племена е обикалял земята край града, катерил се е по ловешките баири, къпал се е и е ловил риба във вировете на реката, тичал е по поляните с цъфнали анимонии, късал е едрите чепки на кехлибареното грозде, пързалял се е край стръмните склонове на Стратеш и Дики-санa, надвесели се над реката с люляковите си храсти, криел се е в пещерите край брегове й! Но, не помните, нали? А, кое име е носил като дете - едва ли ще разберем някога? Толкова лесно забравихме духа на Светинята, дал на родния си град съвременните български букви и предопределил, с това си дело, написването, след столетия, на химна на своите бъдещи учители! Химнът на Светите братя Кирил и Методий! Пак там, в Ловеч!

Има ли друг град в света, който би могъл да се гордее с подобен принос за човечеството, за българите и за всички бели европейци? Има, разбира се - Охрид и Търново, Рим, Ротердам, Мюнхен, Ваймар и Хамбург, Петербург, …. но, Ловеч е единствен, защото там най-често се разхожда духа му!

Всеки път, когато отида, макар и много рядко, го срещам. Срещате го и вие, срещате го, разбира се, всеки ден! Нищо, че е бил пратен в Охрид, нищо, че всички днес го наричат Охридски, Климент Охридски. Светецът е сред вас! Трябва да го зовете Ловчанския и Охридски владика! Той стои - ей там, над града, високо над всички и ви гледа, прострял духът си – от хилядолетие насам! Като покровител, като закрилник на града и жителите му!

Ловеч е богоизбран! Градът е събрал, във времето заедно, двама титани от българския род – единият му дал светлината на знанието и вярата, а другият, по-късно ги е разпръснал навсякъде, в името на свободата!

……………………………………..

Свети Климент, естествено, е познавал отлично родния си български език, неговата мелодичност и ритъм. С тях създава съвършената му азбука и писменост. Несравнима, изящна, брилянтна! Световна! Спомнете си за уж добронамереното отношение на римския папа при приемането на още един език към „богоизбраните“ три – еврейски, гръцки и латински! Всички те - copy рaste на тракийския! Нали, затова българският книжовен език е стъпил и в новото си време, след Освобождението, на основата на диалекта на сънародниците и земляците му.

Виждам учудения ви поглед! Погледът ви говори, че не четете, че не знаете, че не помните, а може и да не са ви научили! Затуй сте и забравили! Претъпени са сетивата ви, а очите ви не виждат, ушите не чуват! Днес не говорите дори, на сладкия език на Климент, не се и стараете, а използвате някакъв друг, подобен! Дали да извикам, за да се събудите? Или искате още да поспите?

Спете, спете - няма да ви преча!

……………………………………………………

Чували ли сте за Никола Йонков Владикин? Не сте. Чували сте за друг Никола Йонков. Първият е български журналист, книжовник и историк. Потърсете, прочетете, за да знаете! Помнете!

Както пише Никола Владикин / 1862 – 1918 г./ в „ История на древните траки“ - I и II част, 1911 - 1912 година, траките мизийци притежавали своя писменост, преди всички други, живели по това време. Тази писменост е възприетата, столетия по-късно, от други, все от безчислените племена на траките. В началото - от финикийци, перси и елини, след окончателното им териториално установяване, след войните и природните катаклизми. Пригодили азбуката и писмеността на мизите, към своите диалекти. След тях, буквите използват и останалите тракийски племена, пръснати по цяла Европа и Близкия Изток.

Легендите за друга писменост, с друга графика - просто са измислици, а и кое би продиктувало тяхната „поява“, при наличието на отдавна приетата и утвърдена, и дълго използваната писменост, дошла от живелите преди другите, хора? Не би могла да е азбуката на финикийците, на елините или на римляните, защото днес милионите щяха да пишат и говорят на забравените отдавна, мъртви езици. Тракийският е бил роден език на всички богове, на всички гении на древността, на воини и военачалници, на иноваторите и разпространителите на философии и знания. Той се запазва, заедно със съществуването и на двете си империи – Западна и Източна, които поставят основите на съвременната човешка цивилизация! Без значение са нескопосаните измислици на формиралите се наскоро народи, дошли, много след траките под Слънцето, които искат, не без успех, да покажат и своето участие при създаването й….  

Затова днес, знанието за нея и авторите й са умишлено скрито за цивилизованото бяло човечество, заради славата и прославата на тези крадци и плагиати, присвоили я, провъзгласявайки се като нейни единствени автори, представяйки я като свой културен продукт! Боже, каква смрад от нечистоплътие! Но, такива са бедните духом - най-обикновени крадци! Крадат от всякъде. Присвояват си правото дори, да се грижат за древната култура, наследена от другите народи, а не от самите тях! Прибирайки ги непочтено, уж, за да ги опазят! С какво право? На какво основание? Може би се чувстват по-умни, от живелите дълго преди тях?!

Но, се замислих! Възможно е да са чувствали писмеността и като своя, след столетията употреба и да са обявили създаването на тази графика на буквите като своя, без да знаят нейните автори, но не познавайки и истинските, защото и днес не познават миналото си, подобно на днешните наследници на тракийските племена венети, живеещите на изток. Заблуждавайки с неистината! Затова е нужно човек да помни лицето, а не измамния й образ!

Знаете вероятно и, че елините, живели южно от Коринт и малко отгоре, я приспособяват към своята артикулация, като естествено прибавят нужните им звуци или премахват ненужните. Вземат я от финикийците-траки, избягали отдавна от старите си земи, заради убийствените води на Потопа и, които се преселват по-късно по брегове на Северна Африка, отново край Средиземноморието. От елините я вземат и преработват римляните от Първата тракийска империя, развила своята култура по земите на Апенинския полуостров. Всички във времето, използват графиката на знаците, създадени от предците на Свети Климент, родом Ловчански и Охридски, траките – мизийци. Всички, появили се по-късно графични опити, използват, без съмнение, необятната творческа култура на траките! Тяхното съществуване е Първата златна епоха на последната човешка цивилизация! Много преди всички културни постижения, познати днес - на формиралите се значително по-късно народи на Европа!

…………………………………………

Свети Климент подновява и приспособява, в края на първото хилядолетие сл. н. ера / след 890 г. /, оригиналната тракийска азбука и обвързва нейните графични знаци към езика на мизи и кровизи, които са в основата на българския етнос, улеснявайки ги при сложната за употреба, азбука на Светите братя Кирил и Методий.  Разпространява я чрез учениците си, навсякъде по земите, където се говори български! Днес, почти всички, произлезли от тия земи, бели хора, пишат и четат на тракийската азбука, ползват и латинската й графика! Азбуката, обработена от Свети Климент – родом от Ловеч, около 831 година и починал на 27 юли 916 в Охрид, преживял с близо три десетилетия учителя си Методий. Може би знаете, може би не?! Е, вече знаете и ще помните!

Михаил Петков / 4 - 9 юни 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions