КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи I

Понеделник, 21 Юни 2010 00:00

Има неща, които трябва да кажеш днес, защото утре ще съжаляваш, че си пропуснал момента.

Ако няма какво да кажеш е по-добре да си мълчиш и да не ръсиш буламачи като някои, които смятат, че разбират от всичко. Като някои, които се вземат на сериозно и учат мало и голямо. Наскоро четох буламача на един колега, който като че ли иска да се вживее в ролята на гуру на градоустройствената практика, без да има такава. Важните проблеми на града не трябва да се възлагат на случайни хора, защото резултат или няма, или е негативен. Липсата на опит, а не на ум е важна и когато умът придобие опит, тогава може да се дават съвети. Всичко друго е материал за лековерни.

Какво очаква градът от нас - днешните му граждани? Въпросът ми е коректен. Градът има нужда от промени, които да го наредят до съвременните еталони. Градът изпитва необходимост от функционални и градоустройствени елементи, които по една или друга причина не са реализирани, отлагани или непрофесионално подминавани. Тези функции и елементи го правят завършен и ако ги няма е необходимо да се реализират. Без тях в лабораторията на града не може да се извършват реакциите, свързващи го тясно с жителите му. Плановото и пространствено планиране на София, особено на нейните централни части очевидно са сбъркани. Сбъркани са от хора, които са използвали града само като място, в което могат да налагат своята политическа, а не и културна власт, а тя остава.

От нужните на града - нови или нереализирани функции и елементи коментирам само три от изключителна важност:

1. Създаване на музей на Славянската писменост и култура, музей на буквите, изкуствата, музей на бележити българи в областта на културата.

2.Създаване на национален исторически музей и вечна среда за велики българи.

3.Изграждане на устойчива пешеходна среда, обхващаща териториите на свещения градски, политически и културен център.

За реализиране на тези три основни градски елемента е необходимо да се извършат някои важни дейности, които да улеснят съществуването им:

  • В демографско отношение - трябва да се спре нарастване на населението на София и да се дисциплинира процеса.
  • В транспортно отношение - трябва да се създадат условия за изграждане на най-необходимите транспортно - комуникационни артерии, въз основа на архитектурни и комуникационни проекти.
  • В планово отношение - е необходимо да се затвори градският център за транспорт и да се експонира древния град, като се използват средства от европейски програми в областта на реконструкцията и регенерацията.
  • Да се изчистят всички свободни пространства – площади, градини и други от тенекиените боклуци.
  • Да се прекъсне практиката с важни проблеми на града да се занимават неподготвени проектанти, кметове и главни архитекти.

1. Предлагам създаване на национален музей на Славянската писменост, буквите и културата, на славяни и българи, върху терена на Художествената академия и неговото пешеходно обвързване с пространствата и сградите на сакралната зона. Единствени ние, освен Арменци и Грузинци знаем авторите на буквите и писмеността си – св. Кирил и Методи, св. Климент Охридски, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий. Единствени ние сме дали тази азбука на всички славяни, за да пишат и да четат. На нея са написани някои от световните постижения в поезията и литературата. Освен културен, проблемът е и политически. Музеят ще съхранява и ще експонира всичко свързано със създаването и развитието на буквите и писмеността до наши дни.

Сега теренът и функцията на сградите в него категорично не отговарят на нивото му. Животът и градът днес са други. Какво още търси в ядрото на града едно старо училище – днес малък университет. Градът е друг, средата е друга, а времето в което живеем – коренно различно. Какво ще попречи на Художествената академия да си реши учебните проблеми със сграда извън сакралния градски център. Определено нищо. Но това, което ще получи градът и държавата е в степени по-високо и ценно. Защото никъде по света няма сграда на писменността, с която се изразяваш. Защото това е най-бележитото ни богатство, спрямо всички народи.

А ние нямаме такава. Ето – направете избора и ако споделяте проекта ми, накарайте умните да се успокоят и да развеят по-високо знамето на знанието и нашата почит, мъдростта и достойнството, с която го правим.

Поразяващ ще е политическия контекст на проекта и неговата сила.

А пространствата около него? Цялата зона – от кръстовището на бул. Руски и Васил Левски до бул. Дондуков ще стане пешеходна зона. Ще включи паметника на Васил Левски, ще се обогати пространството около библиотеката, паметника на св.св. Кирил и Методи, бъдещата национална художествена галерия и НГЧИ, заедно с всичко на изток и запад.

Може би бъдещата сграда на музея на Славянската култура и писменост да запази съществуващата сграда на Художествената академия, както и да се „пробие” новата, за да се вържат пространствата с това около катедралата „Александър Невски” и т.н.

За целта е необходимо да се вкопае автомобилното движение в посока юг – север още от кръстовището на бул. Руски и бул. Васил Левски. Тунелът би могъл да излезе на повърхността преди улица Искър. Това ще освободи и даде възможност за създаване на устойчива пешеходна среда в сърцето на града.

Идеята за сграда – паметник на буквите сама по себе си е уникална и аз вярвам в нейната скорошна реализация.

2.Предлагам създаване на Национален исторически музей върху територията, заемана сега от паметника на Съветската армия. Тази ценна градска територия е нужна на града и на съкралната му зона, защото принадлежи към нея. Паметникът ще се запази и ще бъде преместен някъде, където няма да има опасност за бъдещето му и няма да пречи. Ценността на този терен и нуждата от национален исторически музей, подкрепят предложението ми за обвързването му със сакралната зона на града.

Защо там? Защо с цената на физическото преместване на паметника? Защо с цената на традицията и почитта към историята ни? Защо с цената на политическите проблеми, които ще се появят с появата на тази идея?

Искрените ми уважения към всичко, което съм написал по-горе. Но градът е жив организъм и той е най-истинското поле за реализация на всички проекти, които биха го направили по-съвършенно място за живеене и всеки компромис, който ще спомогне за това, трябва да се адмирира и реализира.

Пространството на квартала пренадлежи към най-важната зона на централната градска част, принадлежи на свещенния район на града и е редно да се използва с тези му функции. София и България нямат Национален исторически музей, а сегашният, е в дън гори тилелейски.

Мястото изисква сградата и нейните функции да са от най-високо ниво и да принадлежат на града и държавата.

Защо пък не. Та средата днес е с ненужни на града функции и национални отговорности. Средата е изоставена, но по принцип тя принадлежи на града и е едно от неговите богатства, които ще се увеличат многократно след реализацията на предложението ми.

Декларирам, че предложението няма политически мотиви. Те са за политиците независимо, че архитектурата е политика. Аз гледам и мисля за града, за неговото композиционно и функционално, планово и пространствено решение.

3.Предлагам създаване и изграждане на устойчива пешеходна среда, обхващаща териториите на свещенния градски, политически и културен център. Такава каквато има всеки град по света.

Създаването на тази устойчива пешеходна зона, започва от Народната библиотека – на изток, на запад и на юг като стига до Националния дворец на културата и изисква навързването на малки и големи чисти пешеходни пространства, включващи цялото архитектурно и религиозно богатство на града. То включва и консервацията, и експонирането на археологическото му богатство. Не съм чувал, нито виждал някъде по света – да се унищожават паметници на културата и да се заместват от макети, но това е друга тема за която ще говорим.

Наистина съзнавам, че и трите ми предложения са нестандартни и категорични със своите качества за реализация. С тях София ще спечели.

Така на основата на градоустройственото проектиране в градове като София се създава по-усъвършенстван модел на среда за живеене и по-ефективен план, от чиято резултатност обществото безпорно е заинтересовано.

арх. Михаил Петков, София 21.06.2010

Градски ескизи I
Градски ескизи II
Градски ескизи III
Градски ескизи IV
Градски ескизи V
Градски ескизи VI
Градски ескизи VII
Градски ескизи VIII
Градски ескизи IX
Градски ескизи X
Градски ескизи XI
Градски ескизи XII
Градски ескизи XIII
Градски ескизи XIV
 

Коментари  

 
#1 Василис 2013-11-27 09:49
Нуждите на града не се определят произволно, изникват от житейските нужди на жителите му. Нека да не забравяме че, ако живота на жителите на града е една театрална постановка, то тя има нужда от, сценарий, резисура и сценографиа. Сценографиата е пространственот о оформление в което се развива действието. Това пространство в реалния живот го определиа архитектурата.
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions