|
Големи, ама много
Запознах се с Рангел Вълчанов, когато големият български архитект Богдан Томалевски
го доведе в ателието на”Московска”15, горе в голямата зала с балкона.
Рангел търсеше архитект, който да изиграе себе си във филм, режисиран от него.
Нали си представяте и двамата – картинки, уникални. Богати, широко скроени, наистина
уникални творци, край които непрекъснато трепти маранята на хумора, вица, метафората
и абстракцията, и бъка от интелигентност.
Гледат, оглеждат пространството и непрекъснато нещо си приказват, уж на другия, но
все на себе си.
Залата, в която работихме беше висока около пет метра. На северната стена бях окачил един голям работен макет от стиропор на експерименталния жилищен район „Витоша”,
както се майтапих, с помощта на колежките, които ми помогнаха като направиха „пирамида”, а аз – се засилвах, покатервах се по телата им и ковях пирони в стената и падах. Нямаше толкова висока стълба И отново, и отново.
От другата, срещуположната стена имаше прозорци и врата към балкона, между два
пиластра. Двата пиластри бяха изрисувани от Борето Димовски.
Единствен, умният Кико Бочков ги беше снимал, но едва ли се пазят диапозитиви от преди толкова много години
Та, Богдан и Рангел ме питат – имаш ли нещо против, искаш ли да играеш архитект във
филм на Рангел.
Бях на около 40 години, брадат, слаб, може би интересен за Рангел. Приех, но да се снимам нямах късмет.
Седмица след разговора се разболях. Схвана ми се ченето, от слюнчената жлеза, запушила
се беше към отвора й в устата.
Не знам, не съм се и интересувал, какво е станало с филма, нали не ходя да гледам кино.
С Рангел се виждах рядко.
Последният път това се случи случайно пред вратите на общината в Панчарево. Приказвахме дълго, за какво ли не. Оплака ми се, че прекарал тежка болест.
На края му пожелах да оздравее и......... безсмъртие, което и той, и аз, знаехме, че ще го последва. Навсякъде!
Пита ме за неща, които го бяха довели до общината. Не съм го виждал от тогава. Разбрах, че бил отново болен, но и книга му излязла – „Най-после и онемях”
Голям човек! Широко скроен българин.! Творец, твърде невъобразим!
И отново се сетих, колко приятни, човечни, добронамерени са големите – и Рангел, и
Богдан и тям подобни.... Колко приятно бе да си сред тях, сред интелигентните им приказки и неподправено държане. Без грам самолюбие и надменност -- и винаги се открояваха естествено, като красивото цвете сред поляната...
Mихаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/
|
