КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 152: Политически паметници 3

Четвъртък, 19 Февруари 2015 00:00
01

Градски ескизи 152
Политически паметници 3

 

Хората съзнателно създават паметници. Те им служат, за да помнят и почитат някого или нещо, обвързало съществено живота и променило света им. Но хората и сета им, и схващанията им се променят, особено света им.

Знаем, че той се променя непрестанно и нищо не остава същото, според древните философи, като най-известни са стиховете, написани от Овидий, които този път няма да цитирам, защото ги знаят вече и децата, от постояните ми повторения.

..............................................

Но защо възрастните не искат да се поучат?

Не искат да повярват, че нищо не започва от тях и, че всичко в живота ни тече и се променя, и нито за миг не остава същото - с различни скорости, в различни дименсии и в различни времеви отрязъци...

Възрастните “откриват” своите философии и политически доктрини, защото не четат и не искат да знаят,

че всичко ново, открито днес, е добре забравено старо!

Но никой не вярва в този очевиден факт!

..............................................

Възрастните не търсят истинската памет и уважение,

а гонят ползата,

полза от угодливата почит на измамното заблуждение,

на неискреното преклонение и неговата дребна, но трайна изгода.

Хиперболизират, преиначават, заблуждават другите и себе си с преднамерените си действия, и......измислени паметници!

С измамна почит, с виртуална, но в повечето случаи и с реална политическа полза!

..............................................

Погледнете паметниците около нас!

Покажете ми, а и на себе си един, пропит от обич и останал с нея... вечно, във времето и просъществувал в градското пространство!

Не си спомняте, не знаете, чудите се...

И аз като вас!

Може би такива паметници са тези на Освободителите!

Или на Народния поет!

..............................................

Но, къде са паметниците на българите, допринесли за освобождението ни?

Виждате ли поруганата среда около паметника на Левски,

крещяща от пренебрежението и слабоумието ни,

а малтретираната - около паметник на Вазов,

а тази - изоставената, около бюста на Ботев?

Или и тях не виждате?

..............................................

Мълчим всички, защото приказваме само празни проказки и дрънчим на кухо.

И навред - само паметници с престореност и фалшива благодарност!

Навред! Паметници наужким, за да се отбие задължението да почитаме някого, без да го почитаме!

..............................................

Защото......

ние не уважаваме никой друг, освен себе си!

Нямаме паметници и няма да имаме, защото няма по-велики от нас, живите!

И така, поколение след поколение, столетие след друго,.... хилядолетия!

Народ, от който всеки един от нас, се счита достоен да му се издигне паметник, нищо,

че нищо не му е дал, а само го е крал!

..............................................

Нека зарежем споровете за паметниците – живи или изоставени, съборени от различни власти в различни времена, от различни общества, от вечно променящото се отношение и среда на хората, и буболечките наоколо!

И да се захващаме за работа!

..............................................

Питали ли сте се - може ли да има паметници в една постоянно заблатената среда, в рая на буболечките-хлебарки и сред шуптящата мъзга на вечно ферментиращото вино на демокрацията и пърхащите сред нея еднодневки-винарки?

Не!

А сме се запътили паметници да създаваме!

..............................................

Та ние създаваме паметници, за да покажем, колко сме по-велики от другия, от опонента, от съгражданина и сънародника ни!

За да покажем, колко по-вечни ще бъдем!

До следващият ъгъл на историята, когато острието отсича главата на героя, а останалите страхливци издигат паметник на буболечката, убила го в засада!

Вместо на героя!

И това се повтаря във всяко наше действие и мисъл, през целият ни живот!

На целокупния ни народ!

Убеден съм, че наистина, честно би било да издигнем паметник на буболечката-хлебарка и на еднодневката-винарка, защото и те нямат достоен!

От скромност!

..............................................

Проблемът на всеки човек е негов проблем, независимо величината на човека, независимо и от величината на проблема, но, когато е свързан с променливата и твърде непостоянна политическа памет на различните части от човешките общества, той става общ, техен и се подчинява на истинската почит, на преосмисления морал, които ги създават, формират и опазват - обединени и сплотени.

Липсата на морал, в което и да е общество, не би му позволило да създава паметници, които да остават във времето и които да възпитават!

Такива общества са обречени да изграждат, а след това да рушат изграденото!

И да се израждат!

Без паметници, и за какво ли са им?

..............................................

Политическите паметници имат кратък живот като идеологиите, които защитават и затова, почти не съществуват като градски пространствени и градообразуващи елементи.

Затова, те почти отсъстват от нашите градове.

..............................................

Тези паметници, които носят общочовешки символи и значения остават завинаги и вечни! Тях никой не ги пази, защото няма нужда.

Тях ги пази любовта и почитта на обществото, независимо неговата възраст и политически разбирания.

Просъществувалите исторически паметници увековечават хора и сили, обединили нациите с освободителните и обеденителни усилия, които налагат, с еднаквите стойности на моралните си действия, с равностойните си по значение резултати, за всеки етнос, народ или нация.

Другите скоро умират, подобно на родилата ги идеология!

..............................................

Доминираща при създаването, на който и да е паметник, остава историческата, културната или, недай си боже, политическата почит или благодарност, която учи и възпитава в ценностите, приети от обществото, изградило монумента.

Времето и обикновено късосъществуващата политическа доктрина, увлякла милиони след себе си, са в особен вид нереален сблъсък, след “смъртта” на последната..

Днес само митологията, създадена от човека и времето, помни идеологиите от епохата на Великата френска революция, и всички преди, и след нея.

..............................................

Политическият паметник материализира виртуалната политическа идея или виртуалните действия на отделни личности, защитавали я, а смъртта й.... води неминуемо и до неговата материална смърт.

..............................................

Животът на паметниците се различава от човешкия – с малкото си късо настояще, и с многото и продължително минало, непрестанно променящо се, изменящо се в мига, и след него.

Животът на паметника се променя в друг времеви темп, сравнен с човешкия, дори в неговото реално настояще – до естествената пълнота в смъртта, защото и тя го променя или трансформира в усещането на гражданите, които е предназначено да манипулира и моделира, както и идеологията, която е изразявал.

..............................................

Уникалният мемориал, блъскащ се с водите на Сена в Париж или контрастът между ярката слънчева светлина и непрогледния мрак в мемориала на загиналите деца по времето на Холокоста на Яд Вашем не са политически, а протест срещу антихумаността.

..............................................

Питали ли сте се, защо няма паметник на убитите през 1572 година седем десетки хиляди друговерци, само за една нощ?

..............................................

А питали ли сте се, какво изразява паметникът на СА?

Не отразява реалност, нали, а желание за постигане на реалност, изразява видим стремеж за трансформация на виртуалното в реално и затова - изразът не е съществен за съществуването му, защото лекотее и не убеждава.

..............................................

Паметникът е заел днес част от сакралното пространство на съвремения град и му пречи да се обвърже с останалите главни пространства – философски и градоустройствено, за да обедини и навърже архитектурната памет на града с тази на скулптурните му паметници, и с вечно променящите се схващания на неговите жители - в един органичен и хармоничен ансамбъл от почит и преклонение! Пречи му, за да се превърне пространството в един завършен сакрален център на града и държавата!

..............................................

Защо хората не си говорят с паметника “1300 години България” и с този на СА, защо не ги харесват, защо общинските власти не ги поддържат, защо отношението на гражданите към двата паметника е сухо и липсва почитта, която заслужават?

Отговорът е, че гражданите чувстват, че паметниците символизират, вече несъществуващи, политически идеологии и защото не могат да наситят с виртуалното им съдържание, материалната им форма.

Изглеждат им фалшиви!

Излъчват неискреност и опит за манипулация.

Тази е причината, която ни убеждава,

че не трябва да се създават политически паметници или,

че техния живот трябва да продължава, заедно с този на идеологията,

за която са създадени да пропагандират и прославят.

..............................................

Дали някога обществата по света ще научат този урок?

Дали някои не са го научили и отдавна създават паметници само на тези свои водачи - с историческа и обединяваща роля за своя народ,

на културната роля на другите, носещи духа и волята му?

..............................................

Иначе, постоянно ще се мъчим да изправяме кривата дрянова пръчка в двете й противоположни крайности, според китайската мъдрост.

Ще продължаваме да изграждаме паметници,

които тези след нас ще рушат!

 

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. /

 
Изображение: dprbcn.wordpress.com
 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions