|
Кой съм?
Дошъл съм на този свят преди няколко десетки години, чакан и отгледан сурово, но с любов. Дошъл съм, без да знам, кой и какъв дух се е вселил в току-що роденото ми тяло на човек. Двата духа - моят с материалната ми субстанция и другият, вторичният, определящият, ме съпровождат, напътстват и творят заедно, винаги за мое добро и ме докараха до тук, до днес - някак си. Роден съм и съм кръстен там, където е звучал гласът на Свети Климент Охридски и вероятно духът на Светия учител ме подкрепя като човек. Възпитан съм във всички човешки добродетели и в духа на българин.
Живях, в повечето време от живота си, като отговорен човек - с ум, разум, интуиция и реактивна реакция, но без инстинктите на първичните видове. Това ми пречеше да заема позиция в обществото, която да отговаря на събраните накуп възможности, но ситуацията не ме смущаваше, тъй като знаех, виждах и чувствах превъзходство с помощта им, а това подхранваше, подхранва и днес, самочувствието ми на гражданин и творец. Не винаги бях пръв навсякъде, именно заради липсата на инстинктите на нисшите организми и…….. не само, но знаех това и го приемах.
Отдадох се на професията, на деца и внуци с любов, без да искам нищо в замяна.
Имам ум, който се стремя да използвам оптимално, като с него - очевидно спадам към малката човешка прослойка на разумните.
Животът, подобен на всеки друг, изправяше пред мен най-различни препятствия, някои от които преодолявах с лекота, други не успявах, но нито едно не заобиколих сгънат.
Каквото можах оставих в професията, а имам и проекти, с които всеки би се гордял. Богатството на живота, може би, се равнява на невероятното разнообразие на професията и това разбрах още, когато започнах да я практикувам.
Живях сносно в живота, а надявам се и в професията. То ще се разбере, все някога - може би тогава, когато духовете ме напуснат и се тегли чертата. Затова днес мога да си позволя и да мечтая - за бъдещето и метаморфозите, които те ще претърпят, свободни да търсят своя нов материален носител.
…………………………………
Желание
Желая след като се свършат дните ми на Земята с това материално тяло, духът ми да се прероди и да се засели в…..тялото на куче?
Всеки ще се запита изенадан, защо пък в куче? Защо не - отново в човек или в друго живо същество, а ….. в куче?
Ако след смъртта, душата ми намери тялото на някое домашно куче, от сой разбира се, уверен съм, че ще изживея новия си живот далеко по-добре, в сравнение с човешкия ми днес.
Не бих желал да се случват случайностите, сполетели Луций на Апулей! Вярвам, че си спомняте за „Златното магаре“, в което той се превърнал, след опиянението му от любовта и препатил, подобно на всеки от нас, живял като човек, че и повече дори.
Спомняте си, вероятно и за прославеният Питагор, създал учението на менемпсихозата за прераждането на човека и странстванията на неговата неумираща душа. Преди 2500 години! Същият, който седем пъти умирал и толкова пъти живял в хора и животни и най-накрая преминал през кръговрата на душата!
Та, аз - в куче!
Бих изживял живота на едно куче – гледано, хранено, разхождано, възпитавано в човешки правила и морал, обичано, глезено….! Ще се гордеят с мен и ума ми, с кучешката ми красота, с добрия ми нрав, с класата ми. Ще ме снимат и разкрасяват, без да имам ангажимента добре да изглеждам, за каквото и да е, където и да е.
Ще си живея спокоен кучешки живот.
…………………………………………………………….
Дали да си го пожелая или да помисля, преди това?
Ами,…………………. ако се преродя в хлебарка, няма ли да е по-добре?
Защо, пък не?
Буболечка! Мечта за всеки!
Удивително би било, защото…………………….е, всички знаете, защо!
Нали, тя най-добре си живее живота от всички живи на земята!
Всичко й е осигурено – и град, и безброй тъмни дупки в него, храна - много и навсякъде край хората. Буболечката не се учи, защото е научена от чипа, поставен й от човека, не ходи на училище, защото няма нужда от образование, не работи, защото за това се грижи човека, не се бори за слава и прослава – за това отново ползва него, не си губи времето с култура и с духовни развлечения, не чете, не слуша музика, не разказва приказки, защото се диви на тъмното в природата и града, а само слухти и докладва. Не създава закони и не спазва такива, защото всичко й е подредено, не плаща данъци – нито преки, нито косвени, напълнили с богатството си бедния живот на човека, не спортува, защото не би желала да уморява тялото си, няма ум и разум, а няма и скрупули, че не спазва моралните и етични закони на човека, не взема решения, не осъжда, не тъгува, не скърби, не плачи, не се разочарова, не се влюбва, не се радва, не мечтае, не твори, не играе и не боледува! Е, живее сравнително дълго, но като буболечка!
Фантастичен, уреден и послушен живот, нищо, че някой безумен човек би могъл изведнъж да го прекрати!
…………………………
Когато и какъвто да се превърна – все ще живея в града! В града на човека и буболечките!
Явлението, което поражда друго явление, се нарича причина. Явлението, което е рожба на причинността, се нарича следствие или резултат. Така е в природата, а може ли някой да ни каже, как е при човека и да го обясни?
Причинността има всеобщ характер и всички явления и предмети са във взаимна връзка и зависимост. Може ли някой човек да обясни причинно-следствените връзки на човешките взаимоотношения и зависимости, за да се разберат политико-икономическите зависимости в обществата на дребните инсекти?
Едва ли!
Ще трябва да търсим отново някой човек, случайно опазил се от клониране, да ни каже.
Или стана много сложно да си глупав, заради голямата конкуренция! – и едва ли ще се намери някой, който да успее да ни разтълкува въпроса – защо буболечките се занимават с частичното и детайла, а не с общото и причините му?
„Има птичи пътища, а дири по небето няма, нещо е живяло, отминало, оставяйки ни нещо.“ Уилям Уортън / „Пилето“.
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
|
