КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи VI

Понеделник, 02 Април 2012 15:17
Още за пешеходната зона на града

Бих искал отново да изразя своето отношение към развитието на София и по-точно относно реализацията на пешеходното пространство по бул. „Витоша”.

Градът не притежава ясна концепция за спокойна пешеходна зона и е твърде рано да се коментират – настилка, градски дизайн и обзавеждане, големината на храсти и дървета за една малка част от обхвата на бъдещата пешеходна зона. Отново трябва да се предпазваме от работата „на парче”.

I. Градът се нуждае от пешеходна зона с устойчиви рекреационни функции. Считам, че за София тя е и ще остане обвързана с археологическото наследство, минералната вода и сакралния й център.

II. Пешеходната структура на града събира почти всичко ценно, което той притежава и го прави лесно достъпен и продължително устойчив.

III. Обвързването на характерни градски дейности и тяхното последователно и представително експониране, специфично за всяка отделна функция, изисква спокоен пешеходен достъп. Когато структурата от пешеходни пространства се обогати с различни по мащаб и пространствен образ елементи, тя създава високо интелектуално и духовно ниво на градската среда. Тя отваря душата на града за всички – и за жителите си, и за посетителите му. Липсата на такава структура принизява достойнствата на градската среда, а нейното наличие, определено я обогатява. Още повече, че са налице ценни градообразуващи елементи като история, археология, минерални извори, които я правят специфична и уникална.

IV. Когато структурата, обвързала пешеходните пространства край експонираната археология, покрай места, използващи богатствата, които дава минералната изворна вода, толкова ценна и характерна за града още от древността, когато в нея са вкомпонирани пространствата на религиозните храмове, демонстриращи изключителността на верското търпение на гражданите, когато целенасочено се подчертават архитектурните ансамбли от началото и средата на двадесетото столетие, тогава тази среда ще се реализира в едно цяло и София ще придобие статут на европейски град.

V.  Пешеходната зона по булевард „Витоша” е естествената връзка на града с природния феномен  – Витоша, а с нейното продължение по булевард „Мария Луиза” - със Стара планина, като центъра на тази линеарна структура винаги ще останат териториите около излаза на минералната вода и съграденото около нея преди хилядолетия.

VI. Пешеходната урбанистична пространствена структура обвързва около себе си останалите урбанистични зони на града в едно цяло, като остава нейното най-важно и осмислено пространствено проявление.

VII. За София тя притежава няколко основни начални зони, чиито лъчи естествено се събират в едно.

Очевидно необходимо е:

- Цялостното решение и изграждане на единна пешеходна зона и етапност при изграждането; й
- Пълноценното използване на качествата на отделните й пространствени елементи и осигуряване на пространствени погледи за наблюдение към планината от всички възможни места не само по булевард „Витоша”, а и към църквата„Св.Неделя”;
- Отделните пространства биха могли да се изградят с различна пешеходна настилка, а обзавеждането им да е икономично и устойчиво, като се избегне претрупаност от рекламни и други елементи на градския дизайн.
- Да се поставят навсякъде паметни плочи и барелефи на изтъкнати българи и утре, когато има средства - и на скулптурни групи;
- Да се реновират пространствените образи на сградите, оформящи пешеходните пространства, като специално имам предвид сградите на сецесиона;
- Да се изберат терени за надземни и подземни паркинги, тангиращи пешеходните територии, а не в тях.  Наличието на вход - изход за подземен паркинг в северната част на булеварда, до пресечката с улица Алабин или след нея, е абсолютно неподходящо избрано от проектантите, тъй като ще се яви като препятствие при естественото продължение на пешеходната зона до пространството около църквата „Св.Неделя”, от което ще се появи и нужда още при откриването на археологията около нея и по „Алабин”;
- Главният градски център трябва да се обслужва транспортно, без да се нарушава единството на пешеходната пространствена структура.
- Задължително необходимо е да се създаде паралелна структура на велотрасета и алеи с подходящо избрани места за велостоянки;
- Градът няма нужда от мъртва археология, а от една добра пространствена и функционална връзка между нея и съвременния живот в него;
- Да се премахнат всички рекламно свободно стоящи пана, за да се опрости средата и за да изпъкне обновената архитектура.

Уникалността на ЦГЧ на София, според мен, предполага липсата на възможности за паралел с други, отдавна изградени пешеходни зони в градовете по света.

Считам, че администрацията на Общината трябва да изработи задължително правилник за режима на работа на пешеходната зона на града в целия и обхват, да наложи и санкционира нейното изпълнение, в защита правата на всички учасатници в живота по булеварда.

Арх. Михаил Петков
Градски ескизи I
Градски ескизи II
Градски ескизи III
Градски ескизи IV
Градски ескизи V
Градски ескизи VI
Градски ескизи VII
Градски ескизи VIII
Градски ескизи IX
Градски ескизи X
Градски ескизи XI
Градски ескизи XII
Градски ескизи XIII
Градски ескизи XIV
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions