КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 42: Без песен

Четвъртък, 17 Октомври 2013 00:00
01

 

Градски ескизи 42.
Автор: Михаил Петков

 

От много време насам, не знам откога, се вслушвам в града.
Искам да чуя, рано сутрин, гласа на някое птиче.
Пойно птиче!
Преди години, утрините запяваха с изгряването на слънцето.
Днес, чувам само тракането на
свраки и грозното грачене на гарги.
Къде изчезна песента на синигерчето и славея!
Дали животът, в който изпаднахме, не промени и тях,
дали не ги прогони, както изгони децата ни!
Градът умира без песен!
Дали знаете!
Дали ви интересува!
Sine qua non!....
без което не може!

Moят град заприлича на умряла песен, отлетяла с вековете, песен, пята от други хора. Te пееха с него тогава, обичаха го, мечтаеха, имаха го!

Градът се промени, стана чужд за следващите, а те, като че ли бяха глухи и слепи – не виждаха, само сръчно го ядяха, кой както може.

Заглъхна песента, изчезнаха и птиците, замлъкна плача на децата.

Умряла песен е моят град!

Днес никой не можеше да си я спомни – нито мелодията, нито другото, никой нищо не помнеше. И градът дори! И той се изостави, опустя, изпустя, омършавя, потъна. Умря и радостта, прекъсна се смеха. Хората огладняха за обич, но кой да им я даде? Нямаше и кого да попитат. Градът мълчеше, не искаше да говори.

Бедните малки нови човечетазаживяха скотски....

Нужна бе песен и нейния звън! Не са сещаха за града, не си и мислеха, че само той би могъл да им я даде. А той ги чакаше, чакаше ги да се обърнат към него за помощ. Те, обаче, нищо не искаха, нищо и не даваха, сякаш не бяха негови жители, а само временно пребиваващи. Отвърна се и реши да чака – други хора, други времена. Опитът му го бе научил, че след поколения буболечки, идваха хора. С тях щеше да приказва, щеше да играе, щеше да е весел и щастлив, от зори до зори. Отново щеше да запее, радостен и освободен от тъпанари.

Това бяха вашите деца, хора от скъдната утайка! Това са децата на безплодието и червената страст. Това са децата – кървави капки по вашата гноясала съвест, мръсни изцедъци на разложена душа... и дрипи, покриващи душите. Страшни рани цъвтят и капе черна, воняща кръв..И звезди падат една по една.. „Градът“, Н.Райнов.

Михаил Петков /септември 2013/ 0887 974 392

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18

Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
 
Изображение: listeninginstruments.com

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions