|
Дали малките населени места, чаровните градчета на България и света не са алтернатива на свръхурбанизацията и на огромните конурбационни човешки поселения?
Трябва всеки да помисли за техните реални възможности и предимства!
Вероятно са това, от което съвременното човечество се нуждае!
Знаем, какво човек печели, живеейки в огромния град. Но, защо никой не иска да мисли – какво губи? Какво наистина губи човека, живеещ в суперграда? Губи ли нещо?
Намираме ли това, което търсим, за да живеем оптимално?
Дали загубите не са по-съществени – за него и за обществото?
Превърнахме ли се в хора на урбанизацията?
Загубихме ли напълно връзките си с природата, с живота ни с нея?
Защо позволихме тази загуба да се случи?
Наистина ли не виждаме изтичането му, в чертите на града, някак си безследно? Нали бихме могли да се ползваме от услугите му, дори да живеем извън него? Не чувстваме ли нужда да живеем като хора, а не като подчинени, ограничени урбанизирани същества, затворени в бетоновите си клетки, ограничени във възможностите си на движение, давещи се от мръсния въздух, пиещи пречистена вода!
Не чувстваме, че липсата на добрите условия - ни ограничават да живеем? Да, да живеем?
Като хора!
Толкова ли мразим себе си, толкова ли не мислим за бъдещето и здравето на децата ни?
Или живеем по инерция!
.................................................
Преди години дълго работих по тази тема. И то с голямо удоволствие!
Анализирах възможностите на малките градове и тяхната роля в териториално-устройственото развитие на страната.
Смятах тогава, така смятам и днес, че те ще са гръбнакът на мрежата от градски структури на бъдещото интелигентно човечество, защото не е възможно всички да сме идиоти и да живеем в мръсотията на огромните градове! За прекалено продължителен период от време!
.................................................
Днес следвам неотклонно и девиза на Солон –
Старея и не преставам да се уча!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 08.10.2014 г.
|
