|
„Тракия“ е по-подходящо …
И като погледна в бъдещето, виждам върху територията на Балканския полуостров, опъналата се гигантска снага, на почти безкрайна линеарна урбанизирана пространствена структура на конурбацията „София – Пловдив / Хасково – Одрин – Истанбул“, заедно - със закачените, за този могъщ урбанистичен гръбнак, територии и по-малки структурни образувания в страната ни, около Пазарджик, около Стара Загора, около поречията на Марица, Тунджа и Въча, заедно със Средна гора и археологията по Долината на царете, с горите и язовирите на уникалните Родопи като рекреации, и да не забравим - Сините камъни и вятъра им, както и прекрасния Ямбол, с измененото си, завинаги, лице и всичките останали - до бреговете на Бяло и Мраморно море!
Оформило се е уникално урбанистично образувание с линеарна структура от няколко стотин километра, като че ли, без начало и без край - легнало върху съществуващите утилитарни предпоставки за създаването му, но родило и свои. По-малките селища, градчета и селца, постепенно са изчезнали или са създали техни клонинги, които ще подпомагат, планово и пространствено, супер-структурата, но всяко си търси място под Слънцето – мнозинството в урбанистичния затвор, а единици – свободни и подкрепени от технологичния прогрес. Как ще живее и как ще се захранва, какво и как ще произвежда, са въпроси от не строго урбанистично естество и са предмет на други ескизи, ако ми хрумне да разкажа за тях…но, самото му създаване, в същността си, е огромен икономически скок в бъдещето развитието на Балканите, защото създава притегателна интернационална структура с могъща гравитационна сила!
Северна България ще е обвързана с Европа по поречието на Дунав / проектът „Дунав – Рейн“… /, а зоната на изток – чрез морето и бреговете му, с Руската федерация, Кавказ и Азия. Преките връзки север-юг, през територията на страната, са услужливо изградени и подпомагат контактите между конурбацията и линеарната европейска структура, от около 4500 километра. В края на формирането им, България ще има окончателно три европейски региона, единият – от супер ниво, включващ и София, упражняваща непоколебимо гравитацията си в западните му части, но, най-общо доминиран от гравитационните сили на двадесет милионния Истанбул!
Невидимите процеси, на съзряване и формиране на тези пространствени структури, ще подпомогнат урбанизацията да събере огромна част от населението на Балканския полуостров и Мала Азия, и ще предотвратят колонизацията, като ще опазят и независимостта на държавата, защото с естествената си сила и динамика, ще унищожат различните геополитически интереси, зависими, преди всичко, вече само от тях! Днес се наблюдават наченките им – плахи, все още, югоизточно от София и агресивни, западно от Истанбул, заедно с паралелните агломерационни опити, още в зародиш, обединяващи Пловдив, Хасково, Димитровград и Стара Загора в едно, както и с осигуряване на подкрепящите сили на инфраструктурните им компоненти, заедно и с неколкократното нарастване на всеки от тях, за да подчертават, неотменимите живи сили на гравитационните процеси, за които твърдя, че са в основата на пространствената урбанизация и глобализация на съвременния свят!
Какво ще се случи след тях, през следващото хилядолетие - не знам!
Михаил Петков / 15 - 20. 11. 2016 г.
|
