|
Акаталепсия в паралелни светове
Акаталепсията е болест и засяга възприятията на човека. В нашият случай прави професионалиста неспособен да регистрира с професионалните си сензори характеристиките на средата.
Площад ‘Света Неделя’ .........
Кому е необходимо трамвая да минава през площада. Защо трасето му трябва да пресича ядрото на градския център... Има ли направен транспортно - комуникационен план от екип, ръководен от архитекти градостроители.... Защо от години се пренебрегва предложението – центърът да се остави без, пресичащия го градски транспорт, а сградите на висшата власт единствено да се обслужват, съобразно нуждите си като ежедневният трафик се остави сам, експериментално да си намери пътя.... Защо не се опита поне. Защо не се осигури на грдската планова структура такова решение, което ще удоволетвори и обществения транспорт, и пешеходците, и велосипедиститe, и транспортната схема на града, и пространствената му композиция. Веднага ще кажа защо. Защото с всичките проблеми се занимават неуки. Заинтересувайте се – какво образование имат хората, упълномощени да ги решават ..., след което ще разберете, защо има хаос на ляво, хаос на дясно, хаос – тук, хаос – там, хаос навсякъде. Дори днес проектанти, които не са направили нито един градоустройствен проект мислят върху тези проблеми, Така не се постъпва никъде по света, ама наистина никъде. Защото архитектурният проект и обвързаните с него инженерни проекти са изключително скъпи инвестиции и административните власти навсякъде по широкия свят се подготвят внимателно и дълго, за да не сгрешат, за да не пропуснат нещо, дори най- дребното, и детайла, като оглеждат картината отвсякъде. Не, защото пропуските са изключени, а защото проектите нямат право на експеримент .... споменава Алваро Аалто. Архитектурата е единственото изкуство, на което не е позволен такъв. Проектира се дълго, толкова, колкото трябва и след това се строи бързо и целеустремено, за да е икономично. Така правят и в Сомалия, и в Джибути ......, но у нас - не. Защо не се постъпва организирано, икономично и целесъобразно - никой не може да каже, уж инвестиционното и градоустройственото проектиране, преди него, са с претенциите на задълбочени изследователски човешки дейности. Та, на въпроса .....
...... Как мога да се осланям на разсъжденията на хора, чиято сила не е в мисленето.., споделя на глас Елиас Канети, нобеловият лауреат, роден мисля през петата година на миналият век . и ще признаете - той е имал право, да мисли. Извоювал си го е за вечни времена... Никак.! И се чуди човек, как не се вижда очевидното, очебийното, разумното, написанoто, метафорично казано, върху плановата структура на града, решение за развитие, с многобройните му варианти, добри и икономични, подходящи за града. Как не се вижда многообразието от функции, акценти, пространства и цветове .....
Интерес предизвиква и упоритото мълчание на корифеите от специализираните – и национално отговорните институции и ведомства, толкова словоохотливи и словоблудстващи при други, далеч по-незначителни случаи ......, но отдавна сме свикнали с това тяхно поведение. В написаното и между редовете мислещите четат. Тия – няма как.!
Отново, вероятно трябва да се повтарят призивите на момчетата, които предлагаха вкисната боза на гражданите сред красотите на новата пешеходна зона на София --- време е да освободите града и гражданите му от сурогатите си, за да направите най-сетне нещо смислено.
Тук не става въпрос за идеи на един или друг, а за тяхното качество и за възможността градът да се превърне в европейски град, експониращ култура от началото на Византийската цивилизация, на среда, която не би могла да се открие другаде днес.
Това е уникален шанс София да се присъедини към редиците на значимите европейски столици. Не става дума за трамвай, а за задание – по-различно, по-обхватно, по-значимо и по-интслигентно, дори по-любопитно.... Проектите трябва да покажат пътя за експониране и ревитализация на тази уникална среда за града, каквото и да излезе отдолу. Тя е последното място с такъв значим капацитет.
Предлагам да се създаде фондация на името на София и императора, изградил на нейната територия два уникални обекта, при културното и финансово партньорство на ЕКомисия и Юнеско, след което ще се реши какво да се прави.
Но къде са буболечките. Хайде, качвайте се на влака!
М.Петков/ 30.12.2012
|
