КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1

Вторник, 09 Септември 2014 00:00
01

Градски ескизи 113
Цивилизацията на Европa 1

 

Уважаеми колеги,

Всички сме учили Историята на човечеството и на архитектурата по начина, приет от световната наука, основавайки се на археологични факти, съпътствани от хипотези и предположения.

Получили сме чужди знания, които не ни позволяват да мислим свободно, независимо и логично, като сме се стремили по този начин да не нарушаваме авторитета на откриватели и историци-творци, но и общоприети знания.

От години обвързвам дати и исторически факти, разсъждавайки върху тях като съм се стремил към коректните отговори, незамъглени от национализъм или очевидна неприязън, от пренебрегване на информация, съзнавайки своето незнание и подобно на Сократ – знам, че нищо не знам и не се съмнявам в това, каквото съмнение владее разума на тези, които знаят всичко.

Съзнавам, че може и да греша.

С този материал питам и себе си, и вас.

 

Тези дни прочетох за предположението на двама граждани на Варна, коментиращо подводен град в Черно море, на около 150 км., източно от града, в морето!

Откритието им не е само откритие, както го представиха -  то ме накара да се замисля за тази, неизтощима творческа eнергия, бликаща от душите и умовете на хората от европейските  народи.

Знанието и интелигентността на бялото човешко общество се е родила на едно место и тези млади мъже искат да докажат това, че началото е нейде край бреговете на сладководното езеро, съществувало преди Потопа.

Ние знаем това и сме уверени, дори в предположенията им, а дали го знаят тези, дето получават наготово добрите идеи, онези, които днес съставят историята на света?

Mисля и ще разсъждавам на глас върху логиката  на историята на живота на белия човек, а вие ме поправете!

Четем и учим търпеливо тъпотиите, написани от учени уж хора -  под давление на комплексите им за малоценност. Усвояваме чужди знания, без да имаме възможност да преценяваме тяхната истинност или техните “неопровержими”  доказателства!

След време се разбира, че те не са верни, защото други доказват, точно обратните съждения. И те – със своите неоспорими доказателства, и те, заради високите научни гаранции на поредния си откривател!

Няма яснота, а теориите са безчет!

Предлагам ви още една, коментирайки създаването на основите на последната европейска цивилизация, започнала от раннокаменната епоха и развила се до края на бронзовата, разпространявайки своето технологично ниво в радиус от 2-3 хиляди километра, с широтата на  познанията на  архитект, виждащ като на длан развитието на човешката цивилизация на съвременния човек.

…………………………………………………

Смятам, че началото на съвременната eвропейска цивилизация е около територията на сладководното езеро, събирало чистите води на Дунав, Прут, Днестър, Днепър и Дон, и на многобройните други по-малки реки и рекички, преди последния Потоп, станал около 5500 г. пр. н.ера, върху връзката между Европа и Азия, създал общата вода на Черно и Каспийско, на Азовско и Аралско морета, около Егейско на юг, около малоазийския полуостров.

Колко пъти са се вдигали нивата на световния океан след Ледниковия период, преди последното, освидетелствано  и опазено от човешката памет и митологии, заляло и унищожило човешката цивилизация в тази част на земната повърхност, не знаем  и само предполагаме.

Какво е задържало човека тук – храна, климат, вода, сол, злато, гори, космически обекти и влияние, мистерии, обожествени символи......?

Къде по земята има регистрирани други местоживения на белия човек от този период? Има ли другаде открито по-старо  обработено злато от това на Варненския некропол, Дуранкулак и това от разкопките в Долината на царете, или дори – близо, датирано до тяхното време? Говорим за период от живота на белия човек, дори преди Потопа от 5508 г. пр Хр., за откриване на ползите, обработката и творчеството с металите, с ползите от билките сред природата за човешкото съществуване, за влиянието на Космоса.......

Какви са причините, следващите културни открития да са датирани с хилядолетие по-късно при шумерите – около 4300 г. пр.н.ера, или около 3300 - 2700 година пр.н.е. – за Старото египетско царство?

От къде се появява или от кого се надгражда тази култура, след като там липсват хора на това ниво на развирие, а няма и подобни артефакти? Дори и с появата на хора в тези области – наоколо липсват такива на същото културно и технологично  равнище.

От кога са датираните артефакти, намерени в каменните пустини покрай източните брегове на Средиземно море и северните  -  на Африка?

…………………………………………………

Защо не се приемат откритите културни факти и се подреди историята на белите хора така, както те я доказват? От кого  трябва да се направи това, как и кога?

Каква е отговорността на българската културна общественост към нацията  и към световната история и култура?

…………………………………………………

Смятам, че проявлението на Потопа е обхванало териториите на Черно, Каспийско, Азовско и Аралско морета, както  създаването на Бяло и Мраморно, заедно с  Адриатическо и с другите - допиращи се днес до южните граници на континентална Европа и подпомага раждането, развитието, и утвърждаването на културната люлка на днешния бял човек - край бреговете на сладководните води, след изчезването на предишната, пометена от водите му.

Смятам, че Ной е митична личност, чиито действия потвърждават спасението на белия човек от прииждащите води. Митът се появява няколко хилядолетия след Потопа / 4500 г./ 

Това население има близък етнически, генетичен корен и език, обичаи и близко културно и технологично ниво. То е населението на Европа, разпръснало се в последствие по нейната територия и по тази на Близкия Изток, в различно време и с променени вече характеристики.

Митът за Ной е историята на принудителното преселение!

Териториите около сладководното езеро са  рожденното място на белокожото население на Земята! Предполагам, че сърцето на зоната е около прехода между Европа и Азия.

Там, където значително по-рано еврейските преселници са минали “през” сливащите се води от север и юг, разсечени от митологичното въображение на писалите Библията им, хилядолетия след случилото се.

Считам, че следствие на прииждащите и унищожителни води, след последния Потоп, това население е избягало в посоката на спасението си към по-високи, незалети от водите на новото / Черно / море  и добавените води  от него към затвореното Средиземно море, увеличили постепено нивото и размерите му от изток на запад и обратно.

Създават се новите контури на Средиземно море, вече със значително по-голяма площ, което обединява и насочва излишните си води към по-ниските територии на южните брегове на европейския континент, засилвайки връзката си през Хелеспонта с оформилите се по-рано нови брегове на Черно море, като след това заемат всички  сухоземни връзки между Европа и Мала Азия, навлизайки  и заливайки населените територии около сладководното езеро  постепенно. Разказите за него са стигнали до нас чрез Библията / V век преди н.е. / по два различни начина и по четири други, от времето на клинообразното писмо, преди това. Териториите, обхванати от водите му, са в границите на познатите тогава земи. Преданията, за случилото се, са се препредавали от поколение на поколение и са записани в нея, без да се уточнява исторически и териториално  момента на заливането и повишаването на нивото на водите - първо в Черноморския басейн, а след него и на Средиземноморския, където не е имало човешки живот до принудителното разселване на живелите на около 2000 километра на север, край водите на Азовско море -  бъдещи жители на измислената Палестина, еврейския народ.

Ной, други приказни и митологични персонажи  са се появили там, след близо 4500 години. / Давид – около 1000 години пр. н.ера /, а преди него Авраам от Ур.

 

Ной има малко общо със семитите от по-късни времена, както и с народите, и поселенията, североизточно от устието на Нил – край и в пространствата, около Двуречието, които се появяват и заселват там след катастрофата.

Митът се създава, значително по-късно навсякъде, където са се установили, спасилите се от Потопа хора, от южните и източните му брегове, които първо са се заселили около кавказките планини и малоазийските плата, както се споменава в Библията, и по-на изток  -  сред  долиниte под Тяншан и Памир.  Създават и културата на Двуречието / 4300 г.пр. н. ера /, и тази на  Старото египетско царство / 2700 - 2400 г.п.н.ера / - прехвърляйки се по тези територии, заради по-добрите условия за съществуване, по доказателствата от Библията и халдейската легенда от Ксисутрос - 1872 година, надстроявайки културата на предците си траки, която носят. Така Мойсей с евреите-хазари пътуват поне 40 години, за да стигнат до Палестина, но идвайки от север, а не от Египет. Разстоянието е значително по-голямо / от северните брегове на Черно море / Тази е причината, а не някакви болести по народа му, от които той трябвало да се изчисти и да ги преживее / проказа и сифилис /.

По същото време, разбягалите се на запад и юг хора - по земите на Балканския полуостров, обхванати по-късно под общото наименование траки-пелазги и носещи го от преди, създават своята култура, език, бит, митове и легенди, основани на еднаквия човешки ген, довеждат това огромно население до културни висоти, идентични, но и различни от културата на Двуречието и Египет, и на Крито-Микенската, и като тази на илирите и етруските, появили се късно, като обособени части от тях.

Името траки - значи въглени, жерава! Херодот смята, че няма на земята по-многобройно население, повече хора от траките и, че племената им покриват цялата земя.

Многобройните племена са живеели самостоятелно, но с доминацията на първородния син и на териториите на най-старите от тях остават -  техните наследници. Другите търсят своята нова земя и след намирането й се установяват и заживяват отново по уседналия начин на прародителите си. Малоумни са варварските хипотези за древните номади, защото човекът се чувства най-стабилно на двата си крака, а отмаря легнал!

Кои остават тук на Балканите е известно. Името на полуострова носи име, с което местното население от траките-българи е нарекло планината. Балкан - старата планина!

Територията е доминирана от българите, които наследяват всичко от родителите си и никой друг народ не си е позволил волността на епигона, затова е формирал автентичния си фолклор, език, религия и бит – само по подобие.

Може би тази доминация преди хилядолетия е причината за споделената омраза на всички околни народи към нас, затова подчинените преди търсят днес нашето подчинение и неблагополучия. След толкова много години!

С незабравените си рефлекси на подчиненост!

…………………………………………………

Избухването на вулкана / около 3500 г. п. н. ера /, сред водите на Егейско море  ражда Санторини -   Тира  и другите острови от архипелага на Цикладите, но водите поглъщат Атлантида и някои други територии oколо новите морета. За човечеството се загубва безвъзвратно културата на племената на първите траки-пелазги..

Спасилите се от разрушителната сила на вълните, последвали избухването на вулкана и катаклизмите на земната кора в региона, живелите  западно и северно от сладководното езеро, под днешното Черно море  хора,  достигат във времето още по-далечни западни и северни територии на европейския континент, разпростирайки се по свободните и незаети от други  равнинни земи, южно от Балтийско море, чак до Пиринеите, след постепенното оттегляне на студа и ледовете от земите, обкръжаващи Балтика.

Териториите около езерото, под обединените в едно води на днешните Черно, Каспийско и Аралско морета, са имали всичко необходимо за живот на тези хора – до прииждането на водите от топящите се ледове, които заличават всичко от тяхната култура, а за спасилите се, са продължили да осигуряват съществуване - вече при новата им уседналост, с чистите води на реките, с богатствата на техните устия, с даровете на езерото, превърнало се постепенно в солено море, в частта под Черно море, с умереният континентален климат и четирите му сезона.

Под придошлите води, северно от съществувалото преди - старо Средиземно море, обединило се с новите по-малки морета, остава културата на тези народи, обхванати под общото понятие траки.

Релефът на бреговете – южно и източно / Мала Азия и кавказките планини /, не са позволили навлизането на прииждащата вода по-дълбоко в тогавашната суша, и промените са били незначителни..На там се насочват и аргонавтите да търсят Златното руно, надявайки се да открият богатствата, изоставени при бягството и спасението на предците им. Чудно, откъде са знаели за тези богатства, нали не са имали нищо общо с варварите от север?

…………………………………………………

От историята остават само откритата и скритата културата на живелите през хилядолетията преди нас, а тя изобилства от факти, защото тези земи са обиталищата на най-древните й постижения...

Днес на човечеството му стигат, дори само златните накити от Варненския некропол,  скулптурите - Победата от Само-траки и съкровището от Панагюрище!

…………………………………………………

Културата и бита на тракийските племена е обхващала цялата територия на Балканския полуостров, южна Русия и превърналите се вече в част от континентална Мала Азия територии, заети от непрекъснатите планински масиви, както и техните източни и южни крайбрежни територии.

Движенията на отделни групи сред еднородната маса, са обособили бъдещите етнически  различия, но културната им база и ген остават общи и близки.

Общи и преплитащи се остават и боговете, и митовете за тях.

Всичко останало се променя във времето на хилядолетията живот, в това число и названията на отделните племена, обърквани в еднаквостта им, от древните легенди и историци-творци, а не регистратори..

…………………………………………………

С промяната на характера и поведението, във времето на отношенията между обикновените хора и племена, започват  кавгите и разправиите им, убивайки се едни други, крадейки се помежду си, заради храна и съществуване, с ненавистта, характерна за  близки  роднини.

…………………………………………………

Създава се постепенно днешната бяла човешка цивилизация с нейните културни фактори, навсякъде по територията на европейския континент, като писменността се препредава и усъвършенства - чак до първата елинска азбука, основана на финикийската, а тя – на тракийската и на другите опити, след клинообразното писмо. Появява се еврейското писмо.  Раждат се писменостите на грузинци и на арменци. Появява се латинската, а по-късно и българската азбука, осигурили културно и фонетично писменности, на близките до тези езици тракийски етноси и народи, формирали се исторически  като вече отделни формирования,  но върху общата  първооснова.

По-късните преселения са естествен продукт на търсене на по-добри условия за живот, завземат се свободни от хора територии, предимно на северозапад, като за някои това е времето, значително близко до днешните дни. Други, като части от изселилите се, след топенето на водите, на изток племена и народи, се връщат в земите на прародителите си и предявяват иск за собственост -  преди и в първите столетия след новата ера. Куриозен  факт е, че този иск се признава, защото историята се помни хилядолетия, независимо, че не е била записвана, според съвременните творци-историци, или защото все още липсват достатъчни  артефакти.

…………………………………………………

Така - белият човек се ражда  и развива около сладководните води на огромното езеро, превърнало се по-късно в морета, а измислените митове, от всички участници в епохалното човешко спасение, са преразказвали и украсявали случилото се, подчертавайки и преувеличавайки своята роля в това спасение, включително и с тракиеца   Ной,  хилядолетия  след него, създавайки митове и легенди, различаващи се с малко, в зависимост от средата и хората.

Месторожденията на другите раси са на различни места по света, а месторождението на белоликите хора е очевидно на териториите около връзката между Европа и Азия.

…………………………………………………

Измислиците на британски учени за първата поява на човека по териториите на южна и централна Африка са смешни и неиздържат на никакви теории и доказателства.

Може и там да е едно от местата, свързани с рождението на човека, но не и на белоликия. Промяната на местожителството при първите хора от съвременната бяла цивилизация  е продиктувана само и единствено от – липса на питейна вода, храна и лоши климатични условия, а културата им се е надстроявала, където и да са, и тя е отдавна позната.

Затова – тези твърдения не издържат, тъй като няма следи от такава, открити в хилядите километри на север - до тук.

…………………………………………………

Културата на спасилите се от Потопа дава приноса си на целия съвременен свят, а коренното население на южната част на африканския континент и до ден днешен си цъка, говорейки така, както са го правили преди 10 или 50 хиляди години техните прародители,  без тази цивилизационна промяна, подобна на натрупаната върху културните основи на бялото население, живяло върху връзката на Балканите с Мала Азия, с Близкия Изток, с Кавказ и с устията на големите източноевропейски реки.

Разселването върху различните територии и части на Европа е продължило бавно и постепенно, като тези, които днес определят рамките на европейската и световната цивилизация -  се появяват последни.

Може би, комплексите за малоценност и неучастието им при създаване устоите на човешката култура, ги подтикват да измислят теории, подобни – на намерената най-стара европейска дървена къща или на откритието на човешки следи от стъпки, оставени в калта на източната част на острова преди 800 хиляди години, или появата на техните, и не само на техните, нечистоплътни увлечения по богатствата от културното наследство на народите по света, незаглъхнали и до днес.  

Съвременните културни нива на всички бели народи са постигнати благодарение на културата, която траките са им предали!

Това е безспорно за всеки, познаващ развитието на световната културна история.

Точното й отразяване и коректното й съпоставяне ще постави правила при нейната употреба и надграждане.

В момента цари хаос и той е в изгода на едни, и в ущърб на други.

Изникват въпроси, които нямат логични отговори. 

Всеки ще попита – откога те познават свойствата и качествата на златото, знаейки, че няколко хилядолетия....., преди сър Франсис Дрейк - край Дуранкулак, Варна и Долината на царете край Казанлък, в недрата на Родопите, по земите край голямото сладководно езеро, хора са го изкопавали, отделяли и преработвали, а след това от него са сътворявали изкуство!...Като за всеки цикъл са били необходими, вероятно по няколко хиляди години, необходими за открития - на метала, неговите качества, начините на неговото изваждане, обработката, технологията на добива, формообразуване, ползите за обществата, дизайна и може би, чак тогава да са стигнали до момента – да използват своето въображение и да творят!

Хиляди години, от чиито постижения са се възползвали – следващите! И те да творят!

Няколко десетки хиляди години преди!

И всеки ще си отговори, знаейки, че културата на жителите на тракийската  цивилизация е отворила очите на човечеството за красотата и човешките творчески възможности.

Тя създава последователно културите на одриси и мизи, на шумери и асиро-вавилонци, на египтяни, на македони и илири, на етруски, венети, скити, келти и нормани, на кимерийци-хазари, на мидийци, на елини и римляни, на  картагенци, на “византийци”  и т.н. Тя е създала най-старите градове на човечеството, все още някои от които -  съществуват и днес.

Тя създава първата лодка, първия кораб на весла и първия платноход, тя дава възможност на тези бели хора да станат първите мореплаватели и да колонизират близки и далечни брегове, цялото Средиземноморие, да се преселват и живеят като граждани на бъдеща обединена Европа, дори наричат земята си с това звучно име, което не наподобява с нищо на някое гръцко име.

Бялото човечество никога след това няма да бъде така обединено!  

Всеки ще се замисли дали познава друг фолклор, толкова богат и неподражаем, подобен на наследения от траките?

Защо в Космоса хората изпратиха своята песен от Родопите?

Вероятно щяха да изпратят и стилизирания орнамент, ако имаше възможност, но за това никога не е късно.

…………………………………………………

Разселването върху различните територии на Близкия изток и Северна Африка се е формирало по-бързо, защото спасилите се, са търсили условия, близки до старото им местоживеене – питейна вода, плодородна земя, сравнително умерени климатични условия. Намират ги и там създават цивилизациите на шумерите и Старото египетско царство, отличаващи се коренно от културата на завареното местно население, ако е съществувало такова, изобщо.

Питали ли са се, опредилилите културното ниво на египетското царство – защо наоколо  липсват подобни културни постижения? 

Защо египетската цивилизация  много  късно се е опряла на средиземноморския бряг? Защо около Двуречието няма други подобни и защо по-късно се появяват такива по източните брегове на Средиземно море. Мисля и говоря за култури, които оставят белег в човешката история и спомагат развитието му.

От къде се пръкват тези хора, заселили се там, развили знанията и възможностите си, сякаш не знаем и не искаме да знаем, че знанията и опитът се натрупват изключително бавно и  неустойчиво. Не подкрепям възможността човекът да се е преселил от някъде, от близкия ни или далечен Космос, в своя завършен вид

…………………………………………………

Черноморската цивилизация е люлката на съвременния бял човек, а територията на Странджа, между двете днешни морета – Бяло и Черно е неговата мистерия и история.

…………………………………………………

 

Траките-пелазги са общото обединяващо име на тракийските племена, развили своята култура в различни степени и характеристики, а илири, елини, даки, одриси, серди дардaни, мермидони, българи, миди, гети, готи, венети, кимерийци, славяни и безброй други - са просто части от тях. Името пелазги идва от живота им около водата, около сладката вода, която го е създавала и подкрепяла, защото човек не е устроен да ползва солената морска вода, за да живее. Знаете вероятно, че елините наричали, според Плиний Стари – “Естествена история”, живеещите  по бреговете на сладководните басейни траки с характерното за тяхната “честност” име – ихтиофаги / рибоядци /, което говори на всеки непредубеден, че те са живели далеко от вода, каквато и да е и не са се ползвали от благата й. Знаменателно, нали?

Вероятно малко читатели знаят, че Пизистрат / VI в.пр. н.е./ нарежда отделните песни на Омир да се обединят в едно – Илиада и Одисея, дотогава пазени в паметта на народните певци и акта на това творческо обединение се извършва близо 600 години след войната за Троя!

Връх в развитието си достигат племената, живели южно от Дунав и от Стара планина – траките-мизи, гети, кровизи, сети, одриси, серди, тези около сладките езера на югозападните Балкани и край бреговете на Илирия – илири, македони, мармидони, драндани, а паралелно с тях и елините около Коринт и Пелопонес, достигнали изключително високо и всестранно развитие, както и племената от траки по западна, и северна Мала Азия – трояни, миди,  както и заселилите се около реките Тигър и Ефрат, по източните нови брегове на Средиземно море и близките им територии, около устието на Нил, развили и надстроили своята специфична култура, препредавайки и разменяйки нейните постижения с останалите потомци на оживелите след големия Потоп, свои роднини...

Ето, защо в историята на тези народи се говори и се споменават еднакви, но различни в интерпретацията им факти, защото всички те са потомци на преживелите го техни общи прародители. И не съществуват в епоса на други народи, никъде другаде по света.

…………………………………………………

След новото летоброене и общата забрава на предишното начало за съвременните хора – 5508 г.пр.н.ера, през четвъртото столетие от новата ера се създава, просъществувалата около хилядолетие нова империя, издигнала се над предишната, признато основана от тракиеца  Еней - около 800 г. пр. н. ера, далеко / 400 г. / след края на Троянската война  /. Тя също е основана от чисти потомци на древните тракийски племена.

Редно е историята да синхронизира своето развитие с точни и верни определения и факти!

…………………………………………………

Племенните вътреетносни войни преминават през хилядолетията до днес в различни форми и съюзи, като най-недостойните са се случили, когато едните са унищожавали историята и културата на другите, използвайки всички възможни и невъзможни средства, мразещи се до смърт! В своя полза!

Какво са делили?

Отговорът е само един – славата на първите бели хора, на траките!

Делили са безсмъртният им дух и творческият им гений, тяхната културна история, и заслуга пред човечеството! Делили са бащиното наследство.

Делят го и днес - и гърци, и македонци, и сърби, и руси, и унгарци, и румъни ,.... късат късове от отдавна освободения трон, на владелия ги преди! Късат, защото в паметта им стои спомена, че културата си дължат на него, нищо, че вече, и то отдавна, не са под неговата власт!

Тази омраза не е прекъснала и днес – за всеобщ смях и удоволствие на тези, които наблюдават сеира на най-старите войни в историята на последната човешка цивилизация! Бият се роднини, а управляващите съдбините на днешния свят ги подклаждат.

Куриозно е едновременното съществуване на просъществувалите народи-титани и новозабогатели днес!

…………………………………………………

Възможно ли е първоначалните контури на новосъздадените водни територии да са били съвършено различни от устойчивите днес – по-големи и значително по-навътре в сушата на европейския континент, подобно на териториите около Троя и Провадийска река, край езерата на Бургас....като връзка между Черно, Каспийско и Аралско морета....

Къде е Атлантида – под Бяло море или по-вероятно някъде в дълбините на Черно?

Остров ли е била или част от евразийската суша, погълната от придошлите вълни?

Възможно ли е тези млади хора от Варна да са видели нея?

Няма възможност да се проникне до тъмното дъно, затиснато от метановия, безкислороден  слой, започващ от около 90-120 метра под морското ниво надолу, и да се види дали съществуват артефакти.

Защо някои я търсят под повърхността на Атлантика, да не би и там да е имало цивилизация, подобна на тракийската или тази теория си прилича с цитираната по-горе възможност за съществуване на белия човек по земите на Свазиленд?

Удивително тъпо и несвързано, незащитимо! Лъжливо!

Какви са били очертанията на Средиземно море и на сладководното езеро под Черно и Каспийско, и ще може ли съвременната наука да предположи  пътя на достъпа на реките, вливащи се в тях тогава?

Kъде са урбанизираните територии по бреговете им?

Дали това са първите човешки градове? Нали всичките други познати, оживели до днес, са с хиляди години по-млади?

…………………………………………………

Ако се приеме изложената по-горе хипотеза, интерес ще предизвикат и въпросите, които спонтанно ще се появят у всеки – ако има град на 150 км., източно от българския бряг, това трябва да говори за очевидна уседналост, а не за тъпи и гладни номади. Какво е представлявал техния бит и живот, тяхната технологична култура, обществена организационна система, съюзи, контакти, мореплаване и корабостроене, и  т.н........

По-лесен е пътят по доказване постиженията на последвалата култура, на спасилите се. Познавайки отлично средата си, за да строят и урбанизират територии, които да им носят нови цивилизационни предимства и защита, те ще да са познавали и иновациите от всякакво естество.

За да строят градове от камък – неминуемо са познавали добива, преработката и формообразуването на сечива и уреди, които да им служат, познавали са и са ползвали животинската сила и другите ползи от нея.

Логично е да е съществувала нужда от защита и охрана, както и разменните изделия от техния бит, познавали са човешкото творчество - архитектура и регулация, ползата от водата и нейните качества при обработката на камъка, риболовството, познавали са коня като опитомено животно, служещо за всичко, изобретили са стремето, усъвършенствали са лъка и свирещата стрела по-късно, добивали са и са обработвали - дървото и полезните изкопаеми, строели са лодки и крепостни стени, ползвали и усъвършенствали са въображението и абстрактното си мислене, владеели са дипломацията и различните форми на защита, почитали са своите богове с почит, транслирала се в почитта към тях и в потомците им, творили са, лекували са се, ползвайки дареното от природата...И всичкото това богатство – на една територия – в Родопите, Мала Азия и Кавказ......

По средиземноморските острови тогава не е имало жив човек, а някои изникват и се появяват по-късно над водата, подобно на Афродита – от пяната!

Религиите са лакмуса, който е определил  приликите и разликите помежду им, особено отчетливи при спасилите се.

И автентичният фолклор – приказки, легенди, песни, танци, имена на хора и местности, разнообразието на близките езици и диалектите им.

На света няма подобен автентичен фолклор, подобен на наследения от траките. Живелите преди нас по тези земи, наши предшественици, са оставили на човечеството орнамента, буквата и книгата....Оставили са жеравата под босите крака на нестинарките, мистиката и митологията си, заедно.с подземното царство на Хадес и опиянението от виното на Дионис, с песента на Орфей...

Дали някой някога ще открие уникални археологически и исторически факти по дъното на Черно море? Може би това ще се случи, когато започне промишлената експлоатация на енергийните авоари на Черно море.

Би било неопровержимо доказателство на хипотезата, изложена по-горе и би могло тя да промени световната история......

…………………………………………………

Написаното е лично мнение и не ангажира, когото и да било. Изисква специализирани познания, за да не се губи време в излишни спорове. То е подходящо четиво за знаеща и ерудирана публика, която не страда от националистически болести, която би могла да се облегне на логиката и изящното си въображение, да подпомогне разума си, четейки и мислейки за отминалата ни история, освободена от политика и имперски интереси.

…………………………………………………

Може би днес, трябва да предявим нашите общи претенции към земи от и около Балканите, подобно на други, дошли тук преди само няколко стотин години и търсещи “своето” старо притежание -  без основание, без нотариален акт, защото предците ни не са го продали никому, а пришълците са го заграбили и присвоили!

Може би е правилно, наследниците на траките от различните племена да поискат своите територии от държавите и народите, заселили се там с оръжието на нашествениците, а днес претендират за още, уж притежавано от дедите им.

А преди тяхното заселване!

арх, Михаил Петков / февруари  2014 г.

…………………………………………………

п.п.  Краят на февруари 2014 година

След написването на тази хипотеза, пратих текста на няколко близки и колеги. Повечето от тях ме оплюха, дори с квалификациите, че съм националист, че историята отдавна е написана и няма, какво да откривам, че не се придържам към фактите и времето, но това за мен е - само една хипотеза. Обади ми се колежка, която каза, че трябва да се запознае по-обстойно с последните  исторически и археологически факти и ме насочи, къде да ги намеря и аз.

Удивен съм, че съществува такова богатство!

Удивен съм, че знанията, размислите и логиката ми, са ме довели близко, много близко до откритията и хипотезите на учени и изследователи от цял свят, на археолози и историци, до предположения, за които мисля отдавна и чак днес прочитам за тях, изказани от хора, отдали творческата си енергия и знания на “Черноморската цивилизация”, както я наричат, макар и в работен порядък.

И за да не разсъждавам за неща, в които те са по-напред в материала, ще се огранича да мисля и пиша - в областта на общото за тях, за градските поселения, за движенията в рамките на континентите и начина им на живот, за постепенната уседналост на народите, живели преди около сладководните езера, дори за техните отношения, войни и рядък мир..

Ще мисля на глас, без да се влияя от откритията им, тъй като смятам,  че те не са посмели да направят крачката, която показва, как тези народи като основатели на европейската цивилизация – от общото за всички траки - венети, кимерийци, меди, гети, готи, елини, илири, даки и мизи, сети и безброй други, са предходници на културата на Месопотамия и Египет, и по-точно, появата на тази култура там, е следствие от натрупаната преди -  от живелите около земите - връзка между европейския и азиатския континент, и то – след промените на морското ниво, след вулканичните изригвания и прекроявания на земната кора, под и около бреговете на Черно и Каспийско, Егейско и Средиземно морета, и след осъществените еднообразни преселения........

За мое удоволствие!  / мп

Днес, доста време след началото, прочитам страниците на “ История на древните траки” от Никола Владикин, която търсих толкова дълго време да купя, и се убеждавам, колко малко се знае и колко малко знам – аз самият!      Продължавам.  /  02.05.2014 г.  /мп

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
 
Изображение: artobserved.com
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions