|
На умната и целеустремена Мила
„Смъртта се усмихва на всички“ - казва Марк Аврелий
А ние се стремим постоянно да я излъжем, като и ние й се усмихваме ловко, лукаво и измамно! Всеки от нас! Всеки лекува болното си тяло, спортува и се храни здравословно, почти не прекалява с нищо. С нищо друго, освен с лъжата в усмивката си. Пием и пеем за себе си, за лъжците, в които се превръщаме, скандираме и се опияняваме от славата, смятайки, че сме я измамили. Но, има ли такива, които вярват в успеха на това невъзможно занятие, не знам?
Впрочем, знам едни, но те не се стремят да я измамят. Побеждават я! Дори само за миг от живота си, но завинаги! Това са хората, оставили своите имена на човечеството! Отдали своя ум, открили, създали и сътворили онова, от което то се нуждае, а благодарение на ползата му, обществото на разумните прави своите малки стъпки към по-добър живот, в по-добра среда – и винаги с поклон, и с признание към приноса им!
Останалата част от обществото е просто проста, луда и малоумна, но основно - паразитираща! Сред нея съществува и един особен дребен вид паразити, които се стремят да унижат или използват името и делото на дарителите, имената и заслугите на всички, допринесли с нещо за обществото, като го заменят непочтено със своето! Друго не могат, а е невъзможно да се сдобият с успех и слава, за които мечтаят, по нормален начин! Правят го в своя полза, винаги и само, чрез унищожение, нетърпеливо. Паразитът бърза и убива името, дори като не го произнася, но не забравя да изтъкне своето! Знае това и отдава време от безсмисления си живот, за да го осъществи и се прослави! Спомняте ли си за някой подобен? Разбира се, веднага!
Светът е пълен с имитатори, папагали и огнени мравки, които нямат сили за нищо друго, освен да присвояват сътвореното от други, да убиват прогреса и тия, които носят огъня! Промяната, наложена злонамерено от паразитите, живее кратко. Нещата се променят и отиват по местата си, а паразитът и името му изчезват, все едно, че не са съществували.
Трябва да се усмихваме внимателно, за да не цапаме с невежеството си сътвореното и дареното, и да не си приписваме чужди постижения. Нали съвременният свят е дал права на творците и ги защитава! Нали затова Леонардо е писал така, че да не го крадат крадците на ум и знания, нали затова всеки майстор е смесвал боите по своя си начин и не го е разкривал, дори на учениците си! Днес у нас, все по-рядко се срещат хората с разум и почти изключения са тези, които могат да разсъждават, сравняват и обобщават! Защо ли? Питали ли сте се и вие, като мен?
………………………………………….
Човечеството, неумолимо и последователно, преживява еволюционното си развитие, а някои народи революционно прескачат задължителните етапи, пропадат при опитите си, връщат се и преживяват непреживяното. Отделните части от тях – също, всяка в своето време, в определените й обществени условия и културен статус. Обществата преживяват и имат различни постижения, а живота и развитието им, изобщо не приличат на живота на отделните хора!
Народите от Западна Европа, почти вчера, в рамките на едно хилядолетие, преживяха своето първо Средновековие, първо Възраждане и Просвещение, за да постигнат днешния си прогрес, тъй като са дошли в този свят на хората, значително по-късно, а източните от своя страна, все още не могат да се откъснат от поредните си Средните векове, икономически, културно и дори религиозно. Изминалото и началото на това столетие, за повечето от тях, беше и е част от тъмното време на поредното Средновековие. Новото им Възраждането е далеко, а никой не знае, кога и дали някога ще дойде Просвещението!
Няма, кой да помни и знае, кога нашият прастар народ е бил сред водещите в технологично и културно, в битово и религиозно отношение? Може само да се предполага, кога е бил пример за останалия свят. Сигурно е бил, защото кръговратът на живота на Земята изисква и утвърждава този метаболизъм! За жалост няма или са малко спомените за времето, създало и дало културата, преди и след Елада - на всички, наследили многолюдните народи на древните траки!
Дали живота на народите е устроен така, че да наподобява живота, на който и да е човек? Вероятно, но живота им е отегчително продължителен, а хората не могат да се връщат и променят преживяното, докато народите имат тази привилегия! Дали всичко през техния жизнен цикъл се променя, за всеки от тях – от светло към тъмно, от сянката към светлината, от живота към смъртта, а след това отново се връща под блестящите лъчи на просперитета, неразривно съществуващ в кръговрата му и……..винаги стремящ се да открие възможността да живее вечно? Предполагам, но успяват единици човеци и народите, които представляват! На другите не им е необходимо, те не оставят нищо, за да ги помни бъдещето!?
Светлината се появява с креативността на креативните, а тъмнината пълзи и се крие - чрез адаптивните! Животът, на всяка от неравностойните половини, се стреми да опази и съхрани себе си, и своите поколения, до следващата поява на сцената. Затова действията и борбата за присвояване на знания, интелект и иновации са безапелационни! Редуването, ако има такова за народите, е подчинено и се дължи на силата и енергията, която създава и носи всяка. Като че ли това редуване, на светло и тъмно, на прогрес и регрес, не е подчинено на кръговрата на живота и въртенето на Земята около Слънцето и себе си, но знае ли човек? Често се съмнявам. Защо? Защото поробеният не мисли като поробителя си, защото затворникът мисли различно от свободния.
Носителите на светлина са пренебрежимо малко, притежават я единици, както споменава Гьоте. Да носиш светлината е бреме, защото трябва да се грижиш тя да стига до всички, докато тъмнината - я носи всеки! Лепкава и мръсна, обидена и жестока, тя пълзи и живее, благодарение на силите, които странят от ума и разума. И затова си остава сила на плагиатите! По-упорита е от светлината, тъй като в нея преобладава наситеното черно от живота на човека и заради комбинациите от недостатъци, които носи, но най-вече, заради тоталната липса на градивно въображение! Тя живее в тъмното и се храни с него!
……………………………….
Ще сме късметлии, ако в кръговрата попаднем във времето на светлото, под лъчите на светлината и напълно без късмет, ако живеем във времето на мрака!
Знаем ли, къде сме?
Трябва да знаем, въпреки, че регулацията на процесите не зависи, нито от мнозинството, нито от властта, а от хората, които носят енергията на светлината, за да градят с нея! Желая на всички градящи творческо безсмъртие през настъпващата 2016 година!
Михаил Петков / 27. 12. 2015 – 01.01.2016 г.
|
