|
„Голямото би се сторило голямо само, когато се сравни с малкото“ – Лукиан / „Диалози“…
От много години се занимавам с проблемите на водата, пиша и говоря с близки и приятели за прахосването й, за нерационалното й използване, за възможностите на това безценно богатство, което имаме и така безразсъдно пропиляваме. Което управляваме зле, даже и не управляваме, защото и то е изоставено, като всичко, което притежаваме!
Имате ли представа за богатството от води, които извират от недрата на България?! Не вярвам! Познания имат само неколцина специалисти в областта, като прескачам чиновниците, които „отговарят“ за тях. Моите познания също са бледи - на човек, който мисли за тяхното пълноценно използване и нищо повече. От десетилетия!
Различни, топли и студени, минерални и обикновени, радиоактивни и лечебни, какви ли не, за какво ли не! Всичките - зле използвани и управлявани, но, като че ли, никога не изпитваме съмнения в качествата им, защото ги познаваме! Въпреки това сме най-обикновени разсипници и прахосници, безотговорни и нехайни!
И гладни! Постоянно гладни и в недоимък, и все така безхаберни, и малоумни!
Защо не използваме водите, защо не направим така, че да ги събираме, да не ги пилеем на вятъра? Ако не ги пазим - да ги дадем, някой друг да ги използва и да не ги разхищава като нас! Редно е и да се договорим, като хората! Защо не се интересуваме, вижте - колко вода изтича на юг!?
Водата е създала живота и културата на човека, а той е преминал своите най-високи технологични постижения край нея и с нея. Оформил е своето въображение и го е реализирал, за да се изхранва, да създава градовете си и да се защитава, винаги или почти винаги – край вода!
………………………………………..
Тези дни гръцки фермери затвориха държавните си граници с нас. Действията им предизвикаха чувството ми за справедливост.
Представяте ли си, ако ние им спрем водата!?
Питейната, речната, сладката, безценната, животоворящата, живата вода, бликаща от недрата на нашата земя? Без значение договори и конвенции! Ако я спрем!?
………………………………………….
Приканвам отговорните държавни институции да вземат отношение по въпросите на безстопанственото изтичане на българските реки, извън пределите на държавата – без да можем повече да използваме енергията и сладостта на водите им, без да можем повече да задоволим жаждата за живот на плодородната ни земя! Веднъж, изпуснали ги!
Водата е политика, тя е живота на Земята, по-силна, несравнимо повече от измислените и използваните до днес, енергийни носители! А, ние – безхаберно я изпускаме да тече, да изтича, накъдето й видят очите!
Да направим още язовири, да направим коритата на реките линеарни водоеми, шлюзове от извора до междата, да я употребим пълноценно и да продаваме сила, да продаваме зависимости и индулгенции, и да се вземем в ръце, защото на народа му втръсна да се гледа, как вегетира!
Ще цитирам отново Лукиан, за да ви омръзне и за да го запомните –
„В името на боговете, отговорете незабавно на следния въпрос!“ – Какво не ви достига? Акъл ли, разум ли, не можете да мислите ли, че сме изпаднали в този безподобен недоимък?
Потърсете помощ! Не се подигравам, нито се присмивам! Бръкнете в прокъсаната торба на бедния народ, с хлебеца и сиренцето – там ще намерите и акъл! Направете го веднага, защото и неговите сили изтичат в преизподнята, подобно на златото, вливащо се в язовири, водоеми и морета, извън днешните ни етнически граници, в чужда полза! Погрижете се за бъдещето, за поколенията след нас, за да не ни проклинат, да не ни горят костите или да ги разхвърлят немили-недраги, проклети! Създайте програма!
………………………………..
Използвайте водата!
Тази, която никога не тече нагоре, но ако се замислим, може и на горе да тръгне, а чак след това надолу! Тази, която създава живота и човека, която у нас не се използва за нищо, дори за енергия – от немай-къде, дори да храни и оформя Земята не може! Тази, без която не можем да съществуваме и която, заедно с въздуха и слънцето, крепи крехкия ни живот. Тя е навсякъде, в почти всичко материално! Видима и невидима и никой не й обръща внимание, нито я цени, освен, когато му потрябва или ожаднее. Прахосваме я, защото не сме се научили да я пазим, не ценим ползата от нея, защото я притежаваме! Разхищаваме я, защото не знаем, каква мъка и бедност е липсата й.
А, липсата й е най-обикновена загуба на живот!
Михаил Петков / 01. февруари 2016 г.
|
