КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/

Сряда, 18 Септември 2013 00:00
01

 

Градски ескизи 37.
Автор: Михаил Петков

 

Традицията при готвенето е може би толкова стара, колкото и самият град. Спазва се  още от времето на неговото сътворяване и се препредава от поколение на поколение по същият, идентичен начин, като градската среда. Предавало се е  и на новодошлите.
Начинът на готвене и кухнята на жителите се е променяла във времето, подобно на бавно променящата се градска среда, но все си мисля, че градът е бил и е по-податлив на промени от консервативния вкус. Може би е парадоксално, но считам го за вярно!

Кухнята на града дава най-вярната представа за неговата култура. Тя я олицетворява най-пълно и обхватно, тя е неговото лице, неговият дух! Тя е определяла човека и етноса!

Вероятно подобно на града  се е развивала, променяла се е бавно и постепенно, губила се е  и пак се е намирала - в зависимост от развитието му, от неговите проблеми, от раждането и смъртта , с неговото възкръстване и препредаващия се човешки живот, надпреварвайки се по устойчивост и жизненост. Зависела е от природни и климатични условия, от трудолюбието на гражданите и тяхната съзидателност, от отделното и различното за всеки етнос цивилизационно ниво и още много други – природни и човешки...

Тя никога не е попадала под робство!
Никога – за разлика от икономическите и политическите свободи на народа, променяли се в столетията преди и в десетилетията днес.
Тя носи изобретателността, интелигентността, пестеливостта и най-вече изтънчения вкус, формиран няколко хилядолетия. Нали - вкусът е сгъстен разум, казва Монтескьо.

Знам, че нашите майки и бабите ни, особено, бяха магьосници! Няма думи от богатия ни език, които биха могли да опишат аромата на сготвеното. Цялата махла се омирисваше и ухаеше тъй, сякаш си нейде в рая! Живи магьосници, чевръсти, ухватни, богоподобни!
Днес, припомняйки  детството си, изплуват спомените ми и аромата на вкусната градска манджа, заедно с живота и образите на къщи и хора, слели се в едно – пълнените чушки с месо, залети с умопобъркващия бял сос отгоре  или лозовите сърми и сухите червени чушки, напълнени с ориз, поръсени с мерудия – зелена, ухаеща върху препечените им корички,... свинското със сушени сини сливи и омайващия сос за топивка, пържените тиквички и киселото мляко с копър и счукан чесън, печените червени чушки с доматен сос, както и божественият вкус на лучника -  тестото с ориз, с много  лук  и с начупени сухи, лютиви  понякога,  чушки. А спомняте ли си вкуса на тутманика – сладък, по-вкусен от всичко, особено когато си гладен, както и най-световният десерт - сладост, която се правеше само за много специални гости - инжир-баклавата, попила сладостта на своето сътворение от няколкото столетия добронамерено съжителство между етносите по нашите земи, в която се слагаше и малко пречистена пепел от изгорели дърва....... Вкусвали ли сте някога лютика – салата от нарязани печени чушки, обелени и също нарязани сладки  домати, лук , много магданоз и объркано всичкото с олио – мезе за гроздова ракия?!

Абе, какво знаете вие! Нищо! Ако не сте опитали тези уникални творения на хилядолетния им майсторлък, на опита на тези любими магьосници  на българската манджа! Ще добавите и своите преживявания, ще преглътните, събралото се в устата ви при  всеки  спомен. С почит!

А колко много си приличаха с града и гражданите му тогава! С улиците и с преливащите се дворове, с шума на средата. Вкусни и сладки,чаровни – като живота на децата!

Можем заедно да допишем статията, защото, ето - изведнъж ми изникна и образа на кварталния идиот, гледан и обичан от всички, сред упойващият аромат на липа...........  Вероятно можем! Защото те – манджата и кухнята са различни, специфични, уникални – за всеки регион, за всеки град или градец и не вярвам да се загубят, поради това, че живеем сред ужасите на космополитния град и чуждите му, несвойствени  вкусове!

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18

Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35

 
Изображение: http://collingwoodcookingacademy.com/
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions