КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 311: Заедно

Сряда, 26 Октомври 2016 00:00
01

Градски ескизи 311
Заедно
, …. с малка част от абсурдите в живота ни тук

 

„Не можеш да отложиш неизбежното, защото, рано или късно, стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и (те)чака." - Тери Пратчет / 1948 – 2015 г. /

Нищо, никъде и никога не остава едно, и също, дори неизбежното се променя - ражда се, умира, побеждава, губи, твори и създава! И това се случва неизбежно, всеки миг!

Затова, не бива да сме само черногледи, да плюем, по нашенски и да показваме само несвършеното. А, с надеждата, че ще вървим напред - макар и разделени, бихме могли да похвалим и постигнатото, както се стремим да показваме на децата си, своя добър пример и най-вече, своите добри постиженията в живота. Вярно е и, че „хората във властта са събрани от кол и въже“, и не всички дават своя съзнателен принос за добруването на народа, и за просперитета на нацията. Може би, защото толкова са им силите. Но, убедено, знаем и, че Алеко е най-великия български портретист.

Вярно е, че очаквахме повече грижа от тях за оправяне на нещата – в икономическите, демографските и етническите, образователните и здравни области, заедно с решаването на нерешимите, като че ли, проблеми - на безработните и пенсионерите, защото знаем, че нейно задължение е да създаде на едните - работа, а на другите – да осигури сносни старини! Но, ако не можеш да постигнеш това, сам - за себе си и семейството си, и търсиш отчаяно партийна помощ , как ще го направиш за хилядите, и то, напълно чужди, хора? Няма, как!

………………………………………

Полезно за самочувствието на всеки ще е, ако разгледаме внимателно и отбележим коректно „израстването“ на българина, през сто и петдесетте години, откакто имаме възможност, уж сами, да се управляваме. Вгледайте се, най-напред, в дрехите на мъжете и жените. Къде изчезнаха потурите, елеците и сетретата, цървулите, шаяка и везаните ризи, белите, чистите ризи от памук? Потърсете дългите сукмани и престилките с тях, кошулите – шарени до неузнаваемост!

И двайсетина години, по-късно – какво чудо! Цилиндърът и бомбето са заменили феса, а ежедневното и официалното облекло, по европейската мода, е отсвирило завинаги потурите и калцуните! Само, за някакви си двайсет-трийсет години, кардинално се променят и облеклото, и поведението, и отношенията в обществото! Градът и гражданите му са преки участници, и главни действащи лица в този уникален, по време и мащабите си, процес! Изглежда, нуждата от подобна промяна се е търсила и, затова се е наложила, толкова бързо и успешно. А, и всички са я желали!

Днес, времето и промените му, като че ли, текат много по-бързо, поне в моите очи и, въпреки това, не виждам промяна. Има, само натрапчиво и обидно приспособяване – навсякъде и от всички! Сякаш, изчезнаха достойните хора и на припек изпълзяха непроизводителните, не-творящите, а само лапащите буболечки! Но, .. може и да не съм прав! Съмнявам се и в точността на преценката си, както винаги.

Наистина има промяна, но тя не засяга ума и разума, а и нормалните, сред нас, изчезнаха, както виждам! За нормалните хора говоря. Няма промяна, нито в човешкия разум, нито в човешката душа на останалите! Бих и обобщил - дори в ума и разума на обществото като цяло, което е видимо и крайно неприятно! И аз, като вас, все още, болезнено възприемам упоритото нежелание за знание и постоянното афиширане на елементарността, и глупостта, от новия човек! Приемам, че голяма част от хората на Земята имат ум, но не използват силата му, защото не им трябва, а липсата на разум, не им позволява да се надяват - да могат да вършат и смислени неща. Могат само да говорят и това правят! Говорят и вършат глупости!

…………………………………….

От миналото останаха живи, единствено, разбиранията - как да се живее за сметка на другия, как безнаказано да се краде, как правосъдието да защитава крадеца, как глупавият и мързеливият да продължават да паразитират! От най-близкото минало остана и възможността неморалните, и престъпниците да управляват живота на милионите, читави! Останаха, за жалост, политическите и икономическите форми на разделение и експлоатация, останаха и, другите възприети, кастови привилегии в обществото! То и отношенията в него останаха на нивата на предишните обществени степени и фази на развитие, без никакви промени.

Класовата и политическата корупция, по бригадирски, навлязоха и се смесиха с професионалната. Стремежът им бе да я преобразят за свои нужди, което се и случи! В световната човешка история, тези опити имат, не много продължителни, периоди на действие и трансформации,... защото умствено ощетените, могат да създават, единствено, своя „красота“ - тази, която отговаря на подготовката, знанията и творческите им възможности, а те, както се знае са нищожни. Красотата, която „раждат“, не е общоприета и не би могла, естествено, да се наложи в обществото, тъй като и то не се нуждае от нея. И, лека-полека, по обясними причини, тя започва да се преобразява, заедно с наложилите я. Така постъпва и слабата архитектура, която „твори“, търси и намира възложители и поддръжници, и свои последователи, докато на някой не му светне пред очите и види, че има и друга, по-умна и функционална от нея...по-красива, подходяща за хора, а не за инсекти!

……………………………………..

Разбира се, изминалият период бе предвиден да задоволи крещящите нужди на неестествено забогателите, подобно на елементарните - на традиционния етнически крадец.

След време ще ги обхване срам! Не от извършената кражба, а от реализацията на откраднатото, виждайки истинската красота.

Трайно глупавите, а те са в основата на трансформацията, си наеха, дори и лечители, и измислени доктори, без да подозират и без да знаят за тяхната квалификация, за да лекуват болните им, богати вече, тела - слушайки масалите и заклинанията им.

Абсурдите продължиха дълго, съществуват и днес!

И днес, кастата, на принудително забогателите, продължава да живее затворена със своите слуги и лакеи, трагично измамена от необразоваността и природната си ограниченост.

Макар и малко, сред тях има и будни, и умни, широко скроени и мислещи, които упорито търсят утвърдената красотата и коректната услуга, просперират и ползват принадената стойност на откраднатото, разбрали, че не могат да откраднат красота и ум, независимо класовите и материалните преференции. Познавам такива.

Предполагам, че постепенно ще изчезнат измислените лечители и слабо подготвените, без творчески потенциал, творци и изпълнители. Жалко е, само, за пропиления ресурс на неестествено придобитото, но и примерите в човешката история, на подобни безсмислени действия, са безброй.

У нас, неестественото постоянно ще се стреми да се преобрази и да приеме, да добие, трайно характера на естественото, войнствено използвайки привилегиите, давани от политическата демагогия!

…………………………………….

Днес живеем, дори по-елементарно, от отминалото, преди сто и петдесет години, робство, нищо, че културата на съществуване е напълно променена - само единици се стремят към знанието и съвършенството. Затвориха се училища, защото няма деца, а се роди само, едно-единствено читалище! Най-ярък е упадъкът в културата, а наложената чалга е елементарно измамна, подобна на създателите си - манипулаторите!

Промени се и изказът на архитектурата, дори интереса и изискванията към нея! Изчезна необходимостта от градоустройствени проекти, направен бе един фалшив общ план на града, с подменени показатели, който съществува и днес, с измамното си лице и задължения, с изменените устройствени норми и закони, писани от пишман юристи, познаващи правото, колкото и изискванията към територията, към естеството на градската среда и отношенията в нея! Животът на града, с години, бе съпътстван от парадокси и скучни служебни корупционни куриози, умело дирижирани и налагани от абсурдните решения на поредицата, партийно назначени, главни архитекти и министри!

Обезличи се професията и нейният важен и крайно необходим, дори задължителен дял – градоустройствената практика, която тотално бе смазана от невзрачни и необразовано-угодливи кадри, нямащи, нищо общо с нея, но, пък бяха в услуга на властта и корумпираните в нея, във вреда на града и гражданите му! Покрай структурите на тази непочтена „професионална“ среда се появиха новите подходящи, незнаещи, недоучени, но амбициозни колеги, които се стремяха да я използват пълноценно за прослава, омотавайки, нея и себе си, с политиката, както преди!

……………………………………

В природата и човешката среда всичко се променя и развива, и естествено се усъвършенства. Само у нас, усъвършенстването, е само на ужким! То, дори, не съществува! А, ако съществуваше – щеше да е отново фалшиво! Вярвам, че всички сме го разбрали и тъй като не знам другото – питам.

Защо, когато един народ се управлява от неграмотни - оглупява?!

Защо, когато се управлява от бедни – обеднява?!

Защо, когато се управлява от бандити – се страхува?! …….. Но, до време!

Наистина не знам, дори не мога да си обясня този феномен!

Като че ли, чудото на живота се замени от празните приказки и локумите на неграмотни, опростя прекрасния български език, забравихме словото си, не приличаме вече на себе си и като народ, заприличахме на някакви други, приехме чужди образи и обухме чужди обувки.

Народът загуби някъде морала и добродетелите си, загуби истината и чувството си за справедливост! Изчезна достойнството му, неговото аз, промени се духът му! Стана друг, различен. Престана да работи, отдаде се съзнателно на кражбата и паразитирането, свойствено на инсектите. Тотално оглупя!

…………………………………….

Но, там, като че ли, някой се крие и тайно наднича.

Виждате ли? Дали не са вечно живите хлебарки и винарки, хамелеоните? Кой друг да е, освен тях – живи, жизнени и готови за бой, в защита на буболечестия свят! Те са навсякъде! И ние с тях, и вие, и те, всички заедно - хамелеон до хамелеона, буболечка до буболечката, мушица сред мушиците, все семпли еднодневки, организирани от партии, сдружения, организации, кланове, прайдове, колонии, ята - от винаги, приспособяващи се и оживяващи, с угодта си, инсекти! Народ от буболечки!

……………………………………..

А, светът е неспокоен, не стои на едно място и не пропада като нас, а непрекъснато се променя, лети нагоре, нагоре - и търси благополучието си.

Питали ли сте се, защо светът се променя, а ние - не?

Защо, като че ли, по навик, пазим остарялото и миналото, въпреки, че, уж искаме да се променим и да достигнем онова – разумното, красивото, доброто и по-богатото! Защо, привидно, търсим моралното - собственост, обикновено, на вида на разумните!

Само остаряваме, кой, както може! Подобно на всичко в природата, обикновено с есенният вятър и студът на старостта, окапваме като листата, пожълтяваме, посивяваме, погрозняваме и падаме, един след друг! Като тях – едни тихо и безшумно, други – с шум и трясък и се питам отново, и отново, защо продължаваме да живеем по старому, защо продължаваме, все така, да сме немислещи и по своему ограничени и тъпи, загубени в джунглата на малоумието и инстинктите си!

Убий, за да живееш! – е призивът на инсектите, който забравих да спомена. а превърналият се в буболечка човек, свойски се нагажда и го ползва. Човек ли казах? Не - буболечка!

………………………………………

Искам предварително да се извиня на децата си за трудностите, които ще им причиня, тъй като ще ги задължа да ме изпратят до портите на отвъдното, дето ще наредят да ме закопаят или изгорят! Очевидно няма, кой друг да свърши неприятната работа, по премахване останките на поредния пътник. Няма - как и да остана! Иначе, животът ще заприлича на днешния – навсякъде само боклуци!

Боклуци, боклуци, изобилие от живи боклуци! Дори гробищата са се превърнали в огромни боклучарници, а и градовете - в боклукополиси, според Иречек. Само служителите на църквата, охранената общинска и държавната администрация, заедно с буболечките, се мъчат да оживеят, сред него, за да излязат, по възможност, чисти! Представяте ли си абсурдността на житейската ситуацията, в която се мъчим да „оживеем“, заедно? На това отгоре, всички искаме да продължаваме да приличаме на хората! Не ми вярвате, нали? Огледайте се!

……………………………………….

Иначе, градът и светът, около нас, отдавна са други и, почти по нищо, или по много малко, приличат на тези, сред които живяхме, преди! Поглеждам към промяната на средата, особено ярка и показателна, в градовете - с новите им сгради, с усъвършенстваните си възможности и услуги, с трудовите, житейските и социални привилегии, с уникалните строителни материали и техните възможности. Не поглеждам към селата и малките градчета, тъй като, те се оказаха без жители и, заради това - пред заличаване от административната и производствената карта на държавата! Промени се начинът на проектиране и строителство, промени се начинът на ползване на градската среда, промениха се и изискванията, и претенциите на гражданите към нея! И на, току-що, новородените буболечки.

Промени се и недоразвитата териториално-устройствената политика на държавата!

………………………………………

Промени се и София - има метро, а страната -- магистрали, много пречиствателните станции и нова инженерна инфраструктура, липсващи по принцип! Вижте и улиците, и градските паркове - пълни с народ! И огромните, крайно немащабни, преоразмерени магазини и богатствата в тях, разгледайте дигиталния ни свят и, след това, погледнете себе си, и тия, около вас! Само нови хора, различни по външност, стремежи, амбиции и цели! Напълно различни!

……………………………………….

Но, не забравяйте да хвърляте и по едно око към джоба си!

Какво виждате? Засмях се - паяжина ли? Но, как така - нали сте човек, ерудиран, с ум, с разум и въображение, „толкова ценени и нужни на държавата“, защо не виждате светлото настояще и още по-бляскавото бъдеще?

Как е възможно буболечки да са привилегировани, а вие - не? Не разбирате, нали? Търсите справедливостта и се питате озадачени, има ли я, няма ли я? Спокойно ви отговарят и доказват цял живот, че няма такава философска и морална категория, за да знаете и да не питате повече!

Затова, защото няма, други подходящи - буболечките без ум и разум, буболечките без образование и въображение, буболечките без достойнство и морал, без човешки качества и нравствени добродетели, принудително са привилегировани! Тази е причината, притежателите на ум и разум, да не са! Замисляш се, че нещо е сбъркано и не е, както трябва, че не е в интерес на никого, че простотията е обхванала, дори, цялата държава и … тази е причината да си позволяваш да обобщаваш!

………………………………………

Но, не всички са като теб, не всички виждат - някои са родени слепи и тъпи, и си остават, все така, необразовани, нали са потомствени лакеи и мърляви, нечистоплътни плагиати. Защото генно, отдавна, са се превърнали в същества, които използват само елементарните си сетива, защото и те, и тия, които докараха обществото до това състояние, са принудени да се приспособяват – едните към богатството, другите към бедността, защото не са, нито хора, нито деца на Природата, а просто - генетични боклуци! И те, и ние, разбира се! Наистина, отдавна! Но, и това не стига!

И, за да могат хората, и буболечките да се сдобиват с другото и ценното, което им трябва, е нужно да им бъде втълпено, да се избиват едни-други - методично, ядовито и свирепо! И те, и ние, помежду си, за да оживяваме!

………………………………………

А, някъде, някакви, незнайно какви, защо и как – си живеят живота като обикновени хора, осигурени и апатични. Ние им се подиграваме, защото, очевидно, са по-тъпи и по-необразовани от нас! Но те са хора, богати и спокойни, добронамерени и добродетелни, често тъпи и некултурни, но живеят в дигиталната среда на света, а ние - сме умни и красиви, гладни, жадни, злобни и войнолюбиви като инсектите, на които сме одрали кожата, толкова много си приличаме – живеем като търсачи на ценности в боклука!

Михаил Петков / 15 – 23 октомври, 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5
Градски ескизи 291: От утре 6
Градски ескизи 292: От утре 7
Градски ескизи 293: Раждането на боговете
Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата!
Градски ескизи 295: Развитие
Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза!
Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни
Градски ескизи 298: Призив
Градски ескизи 299: Пълна липса
Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес!
Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание
Градски ескизи 302: На опашка
Градски ескизи 303: От изключително значение
Градски ескизи 304: Градски движения 2
Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето
Градски ескизи 306: Пълна липса 2
Градски ескизи 307: Пълна липса 3
Градски ескизи 308: Разлики и сравнения 1
Градски ескизи 309: Разлики и сравнения 2

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions