|
„Обичам те, живот, благодарение на смъртта!“ – Луций Аней Сенека / „Утешение към Марция“
Преди дни отидох при личния си лекар. С него се виждаме веднъж месечно, за да установи, че - все още съм жив и да ми предпише лекарствата. Пред кабинета му заварих други, които чакаха. По едно време, около половин час, след като бях седнах пред кабинета да чакам на опашката, пристигна нисък човечец, на видима възраст – над осемдесетте. Подпираше се на бастун. Дотътри се и вдигна невиждащия си, като че ли, поглед, към табелите на кабинетите, сякаш не беше идвал, никога преди.
- Къде е кабинета на д-р Ж.? – обърна се безадресно, с тембър на тенор и, тъй като бях най-близо, му посочих вратата. Направо тръгна да влиза, непочтено пренебрегвайки другите, все болни.
- Вътре има пациент, а и ние чакаме!
И те били болни! И те чакали да получат специализираната помощ от лекаря, но той очевидно не искаше и да знае, кой и колко беше болен!
- Господине, и ние чакаме - плахо се обади и друг от чакащите, а аз го подкрепих.
Думите, сякаш предизвикаха възрастния и той почна на висок глас да показва недъзите, които болестите му бяха причинили през 87–те му години живот. Като че ли, ние бяхме виновни, че не сме толкова болни, нито толкова възрастни! Дори, пред кабинета на лекаря, трябваше да му дадем предимство, защото, очевидно искаше нагло да ни пререди. Защо - той си знаеше?!
- Нямате проблем, влезте преди нас - му казах.
Но той продължи, споменавайки Бог и намесвайки Съдбата. Те щели да определят, кой, колко още ще живее. И той - в това му състояние.
- Не Бог и Съдбата, а човекът решава, колко ще живее! – заявих убеден в правотата си. Думите ми, сякаш го парализираха и за миг онемя, след което - яростно ги отрече! И млъкна!
Как мислите? Дали съм прав или и за вас църквата, и измислените й канони са основополагащи? Вярвате ли, че древните римляни като Катон Утически / 95 – 46 г. пр. н. ера, правнук на великия оратор Катон Стари - Цензор / 232 - 147 г. пр. н. ера /, са били по-необразовани? Бихме ли могли да твърдим, че Платон и неговия герой Федон - философ и приятел на Сократ / VI век пр. н. ера /, не са пример за човешко достойнство? И за безсмъртие на човешката душа?
А, може би, Бог и Съдбата решават съдбата на всяко земно червейче!?
……………………………………..
Протестирам срещу несправедливостта в живота на човешките общества! Тя съществува, откакто са се формирали! Какво ме дразни, толкова много?
Считам за абсолютно несправедливо и нелогично избиването само на млади мъже, на току-що порасли деца! Отгледали са ги, откакто са проплакали, след раждането им, отгледали са ги, за да може по-лек да е живота им нататък, образовали са ги, за да знаят, как да образоват, по-късно своите деца, ….но идва войната и ги отнема! Защо се бият само младите мъже?
Предлагам, от днес нататък, човечеството да приеме – при война, да се бият само възрастните! Те са тези, които са ни докарали до неизбежността й! Възрастните, само те! Редно е да си сърбат попарата, която са надробили, а не да прехвърлят отговорността на тези, нямащи хал-хабер от игричките им!
Михаил Петков / средата на август, лятото на 2016 г.
|
