|
Чувстваше своята немощ!
Драмата му бе, че беше неграмотен, безидеен и непроизводителен!
Трудно му беше в живота - в състезанието с толкова други, гладни за слава и победа.
Но той държеше властта!
Тази - над съперниците и докато тя бе в ръцете му, промяна нямаше да има
в живота на никой.
Злоупотребяваше дори, тъй като никой не го контролираше!
Знаеше, че неговото слънце залязва и че властта му не приличаше на тая на Природата, но повтаряпе нейните закони. Бе подобна на човешката, затова и страхът му доминираше над всяко негово действие.
Страхът владееше живота му, че ще го победят, oния – тихите, невидимите, образованите, производителните!
Правеше всичко възможно да не го допусне и щеше да прибегне дори до канибализъм, защото страхът грозно гризеше душата му.
Беше просто дребна буболечка, която се бе превърнала във фабрика за oтработена човешка храна! Хранеше ненаситния си глад, тъпчеше огромния си търбух и не искаше, и не позволяваше други да седнат на трапезата му, защото бе ненаситен!
Дори се смяташе богоподобен!
Девизът на съществуването му бе – победа, победа на всяка цена!
Не знаеше, че всичко в живота се променя и миг не остава същото!
Не искаше и да знае!
Днес имаше властта да налага и правеше възможно - двубоят между него
и другите да не се състои,
нищо, че страхът го бе стиснал за гърлото с кльощавите си ръце.
Стискаше и мъничката му душица.
Нямаше качествата на човека-боец.
Най-малкото на боец.
Още по-малко на човек
Беше посредствен актьор-епигон и ако имаше мозък, отдавна щеше да го
е разбрал. Но как?
Като всяка друга буболечка и той се смяташе за велик и единствен!
Всяко изкуствено създадено величие пропада!
Същото се случва и с творчеството на човека!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 24.06.2014 г.
|
