Как е възможно прерисуването на видимите за човека неща -
да се смята за творчество,
защо ползването на звуците на природата, в тяхната хармония дори, да се признава за творчество,
а това,
което разумът на човека създава – да се отрича!
Защо абстракцията, плод на човешка дейност, да не е творчество?
Има ли по-високо постижение от това на човешкия разум?
Едно е да копираш красотата на природата,
съвсем друго е онова, което умът на човека твори!
Абстрактното!
Има ли нещо по-велико,
нещо,
което да го превъзхожда в творческите му изяви и усилия? Нали творчеството създава разликата, съществуваща между него и другите
живи видове.
Кой би искал да ми докаже, че да копираш е изкуство,
а това, което умът ти твори – да не е?
Има ли такъв?
На въпроса веднага си отговарям – да, този, който не знае, какво е
творчество и никога не е изпитвал сладостта от него!
Природата е автор на всичко красиво, свързано с нас, тя дори ни създава.
Може би, затова ние я претворяваме,
но този ни акт е с представката – пре,
а актът на съ-творяване е основан на представата на всеки отделен индивид за красивото и новото, и е роден от разума, знанията и творческите му възможности.
Той е резултатът на същинското творчество на човека!
В тази сфера влизат – словото, архитектурата и абстрактните изкуства, както и абстракцията на математиката, физиката и близките до тях,
защото те не повтарят природата по никакъв начин и са самостоятелни човешки творчески дейности без участие на природата!
Абстрактни и умозрителни – като теориите на учените, като формулите на космическите закони или като тези за невидимото неутрино или нано-частиците, изграждащи човешката материя и дух.
Така мисля, а вие мислете, каквото искате!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 17. 09.2014 г.
|