КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 246: Хора и богове

Четвъртък, 14 Януари 2016 00:00
01

Градски ескизи 246
Хора и богове

 

Могат ли хората да живеят без богове?

Очевидна е зависимостта между хората и боговете - не могат да съществуват едни без други! Боговете са само на хората и зависят от съществуването им! Ако ги няма – няма да ги има и тях!

………………………………………………………………….

I. Могат ли хората да живеят без богове?

Може и да могат, но не искам да повярвам, че това е възможно, защото, ако не са днес приетите, ще си измислят други!

И все пак мисля, че не могат, защото в тях човекът е пренесъл вярата и надеждата си, нравствеността и морала, обичта и красотата, справедливостта и добродетелите - всичките свои етични ценности! В реалния живот те, почти не съществуват или се срещат изключително рядко!

Когато фетишизираните качества изчезнат и от пазителите, на които са дадени, за да ги съхраняват и пазят, без да ги нараняват – те се губят и трансформират! Когато проповедниците в църквите, в джамиите, в синагогите и в храмовете на останалите религии, а и висшите им духовници, не се грижат за тях - те се превръщат неусетно в светски структури, по-точно в структури на властта, от която изначално липсват и „умират“! Хората загубват вярата си и тя се преражда в друга надежда, в друга добродетел, ненапила се с кръвта, на изповядващите други религии, почитащи други, не техните богове, превръща се в мистичност, преобразява се в религия, но не на разумните, а на зверовете, които, за да съществуват - трябва да убиват! Тогава се пробужда силата на злото!

Откакто човечеството съществува, всички са имали нужда от милосърдие и доброта, от вяра и надежда, от мир - за живот без омраза, насилие и войни, и за да се случи това, то е формирало виртуалните си надежди, създавайки Бога Отец, неговия Дух и връзката с хората, дарена на сина му Исус Христос, а в другите религии на богове, с подобни функции.

Църквата, вероятно ще успее да просъществува, в този си вид до тогава, докато се появят нови форми и друг израз на надеждата и вярата. Днешният й реален образ и действия са се слели с живота и недъзите на човека. Никой не вижда разликата, която е неотменимо необходима да съществува, подобно на разликата между великодушието и низостта, между милосърдието и омразата, между достойнството и предателството.

………………………………………………

Защо човекът не се срамува, че съществува в това си състояние, защо църквата и джамията, и синагогата, и другите, не се срамуват от своето падение?

Човечеството е разграничило, абсолютно съзнателно, себе си от боговете и не е било, нито просто, нито недоразвито или в наивно първобитно състояние. Важно за него е било да остави еталоните на своите положителни качества при някого на съхранение, в някого, който ще ги пази неопетнени, ще се грижи за тях, без да ги променя, както това се случва ежедневно в реалния живот. За да ги вижда, да се сравнява и да се стреми неотлъчно към тях!

Загубата им, случила се в тишината на православната ни църква, е свалила ореола от главата й, защото тя престана да изпълнява ролята на пазителка на най-пазеното човешко съкровище, на единственото общоприето богатство! Народът я наказа, защото тя не е сама в действията си на пазител, защото е недопустимо в редиците си да крие хора, без морала на пазителите, като оня владика – тънещ в злато и разкош, в лъжа и кражба, от когото отдавна са изчезнали, оставените за съхранение човешки добродетели! Липсата им принизява нейната морална чистота до посредствеността на човешкото ежедневие и обезсмисля съществуването й!

Моралните и нравствените скрижали на човешкия род са еталоните на неговото съществуване и са трудно постижими, дори безценни, тъй като реално не носят ползи в живота, но ако липсват – обществата не са вече човешки, а се превръщат в животински общности! Човечеството само е избрало формите и начина им на съхранение, като е сметнало това за най-върховното достойнство! А то?!

………………………………………………………….

Човекът не успява напълно да отдели своите два свята – човешкият и божественият, заради тоталната липса на достойни защитници на своята божествена етика и морал, които им е дал да пазят! Днес у нас, обожественият свят е изпаднал до човешкия, а той не би могъл да израсне до божествения, поради липсата на качества за това. Човешките оценки на морала, нравствеността и етиката се люшкат в безкрайните различия между еталоните и реалния живот, и се определят, според интересите на използващите властта. Раздалечават се при някои, сливат се при други дори, понякога и насилствено. Тогава тази власт придобива функциите на пазителка на божествеността, но нейната недобронамереност е всеизвестна. Независимо какви позиции и интереси защитава, тя е неспособна да бъде пазител и техен защитник!

Това са общите - вашите и моите съкровища, скъпоценностите на целия човешки род! Кой ще се откаже от тях? Питам, защото знам, а и всички знаят, че има такива, които всячески се стремят към властта, за да я използват срещу тях!

По-вярна и устойчива е другата изпитана форма, при която Божието е Божие, а човешкото – на Човека, при която църквата, синагогата или джамията успяват да опазят високите изисквания за съхранението им, като засилят сигурността и божествеността си близост на пазителки. Но и това е условно, защото служителите им са също хора, а повечето от тях приличат, с поведението и живота си, на брадатите лешояди! И не са чисти като еталоните, което е жалко, защото хората очакват това от тях!

„Не вярвам в Бог, но се боя от Него!“ – казва Маркес, Габриел Гарсия Маркес. Това ме озадачава, защото съзирам в богобоязливостта му нежелание или стремеж да не спазва, приетите от всички морални и етични норми. Но изказаното от писателя е по-честно от казаното и обещаното, но прегазено, от който и да е политик в света, си отговарям. И той, и всички ние усещаме нуждата от добродетели, от справедливост и любов, подобни на посочените и притежаваните от хората-създатели, и техните виртуални носители, а не препълнените с празнословие, с измама и алчност.

Жаден съм за справедливост, но и обезверен от липсата на морал, демонстриран от повечето висши духовници. Българската православна църква загуби душите на вярващите, заради това, че загуби морала и милосърдието си! И не от днес, Тя загуби своето значение за обществото, заради загубата на най-ценното от същината й – морала, на безусловният морал, който декларира още с появата си. Вместо да продължи да пази различията си от реалния живот, обожествявайки и подкрепяйки морала, тя се принизи чрез своите емисари до реалността на обществените отношения и живот! Отрича се несполучливо от недъзите си, имитирайки безусловния морал, насаждан и употребяван за манипулация! За пръв път православната ни църква застава срещу народа и това не е наглост, а унижение за нея и гавра с вярващите.

Какво дават днешните духовници на народа? Вероятно собствения си дух и морал, почтеността и добротата си? Свещениците са гладни, гладни са за морал, а изглежда храмът не може да им помогне и изпадат в обикновен слугинаж към всяка временна власт, и се люшкат в глада, и желанието си да го заситят! Ненаситни! Поповете се преобразиха в студенокръвните, екзотермични жаби от Аляска, които замръзват през зимата и се размразяват след повишаването на температурите, като пре-кодират ума и действията си! Те, паразитите и буболечките винаги намират причината и оправданието, сякаш са генетично близки. А може и да са. А не са ли?

……………………………………………

Кой раздава надеждата и вярата, че ще се случи мечтаното от човека? Има ли кой да ме чуе?

Ще викам!

Който и да си, ако ме чуваш –

дай на болния надежда и на нуждаещия се помощ, на престъпилия закона - опрощение, за да се оправи, на несправедливо обвинения – справедливост, на вярващия – надежда, на невярващия – вяра, на бедния – богатство, на богатия – здраве, на неукия – разум, на добрия – милосърдие, на лошия - всичко, за да стане добър като теб, и не забравяй за мен, както молеше и Окуджава! И в мен, и в духа ми има мечти, и вяра, че ще се случат! Дай и на себе си, нали си във всеки един от нас!

………………………………………………

II. Нуждае ли се градът от вярата на хората и от властта над тях?

Зависимостите са изключително прецизно структурирани и оптимално използвани, и дават отговор на въпросите.

В сърцето на всеки град по света е запазено място за сградата, която трябва да приеме в своите пространства - вярата и надеждата на гражданите му, концентрирани в приетата религиозна философия, а заедно с нея и за сградите, олицетворяващи променящите се политически философии, и носителите им. Едната непрекъснато се променя, в зависимост от много фактори, основни, от които са икономическите, но винаги запазва робовладелческата си същност, форми на влияние, владеене, експлоатация и манипулиране на едни хора от други. Другата остава консервативна през целия си живот.

С изграждането им се ражда и започва създаването на всеки град или урбанизирано място, формира се свещеният му център. В него е душата и ума му, а човек ги използва като места за преклонение пред вярата и надеждата си за по-добър живот, както и към гения на властта, съобразявайки се и в зависимост от политическата ситуация, с подчертано уважение или не. Заедно, сградите формират плановия и пространствен образ на центъра на града с изявената си доминация над останалите му части, чрез пространствена дисхармония дори, за да подчертаят сила и незаобиколимостта си. Взаимно се конкурират и копират във всичко, използвайки познати и новооткрити способи на привилегиите и възможностите за пространствена манипулация, предоставени от архитектурното творчество. Двете, неразривно и вечно свързани институции, обогатяват своя арсенал за манипулация непрестанно, дори в пирамидалните структури на своето управление. Те не могат да съществуват пълноценно една без друга и, когато обстоятелствата налагат, си присвояват силата на влияние и функциите на другата. Тези периоди на единовластие са кратки и танцът им продължава, хванати в прегръдка, като всяка стиска партньора си, за да не го изпусне отново - откакто свят светува, за да съществува и вярата, и надеждата, и манипулацията на властта, а сградите им се конкурират за това внимание и влияние, заедно с градовете.

Могат ли да съществуват урбанизирани места без сградите на религиите и властта?

Очевидно не! Но, може и да могат. Тогава при липса, на каквато и да е урбанизация, попадаме в лоното на природата. Монотеистичните религии на християнството и исляма обаче, са намерили решение и на този, не лек проблем – на отсъствие от ежедневието на човека. Създали са ред други възможности на присъствие, като най-ярки и недвусмислено използвани, са символите им! От хилядолетия съществуват и градове, напълно обсебени, слели се със структурите си с религиозни доктрини, които ги превръщат в тяхна физиономия и дух.

Обществата на човека търпеливо са привикнали към избраните от предците им форми на вяра и всяко търси възможност да управлява чрез тях, и тях. Сградите на религиозната доктрина и на властта, все по-величествено се извисяват над останалото урбанистично еднообразие, защото човешкото общество изпитва нужда да вярва, да бъде управлявано и манипулирано! За това, градът и човекът в него, не биха могли да съществуват без тях и архитектурата им!

Михаил Петков / 02 - 10. 01. 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада

 

 

 

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions